Фобиите – да намерим неизвестното в уравнението и да го разрешим – веднъж завинаги!

Познавате ли човек, страдащ от фобия? Или пък вие сте този човек? Ако да – то знаете колко мъчителен може да бъде животът с фобия. Ако изпитвате силен и необясним страх от нещо, което може да срещнете сравнително рядко – като елен или алигатор, това едва ли би оказало значимо влияние върху живота ви.

Какво обаче, ако страхът е от асансьори, стълби, игли, котки, кучета, птици, вода или летене? Нещата, които присъстват ежедневно в живота ни, започват да стават неприятни и трудно постижими. Това ни води до странни избори и избягващо поведение, което със сигурност носи неприятни последствия.

Например страх от височини

може да ни накара да избягваме планини, високи сгради и други съоръжения. Започваме да пропускаме пътувания и излети до планински райони с близки и приятели. Страхът от вода ще ни държи далече от лазурния бряг. Този от тъмни или тесни пространства може да ни накара всеки път да закъсняваме, защото избираме стълбите пред асансьора, да се ужасяваме от обществения транспорт, или да не можем да пътуваме далече с тясната кола.

Страх от паяци, мишки, змии или други дребни същества

може да ни кара да изпадаме в ужас всеки път, когато видим или помислим за някое от тях. Със сигурност ще избягваме планината, гората и дори природонаучния музей. Страхът от игли може да има пагубно влияние върху грижата за здравето ни, защото прави невъзможни всякакви медицински интервенции или дори прости прегледи.

Страхът от летене – да пречи на пътуванията, почивките и бизнеса ни. Страх от кучета, котки, птици и други често срещани животни може да е истинско изпитание за ежедневието.

И докато умереното неприятно усещане към животно или пространство е нещо, което може да мине за нормално, то силната разтърсваща реакция и избягващото поведение вече показват недвусмислено, че си имаме работа с фобия. Никой не подскача от радост, когато види хлебарка. Ако обаче мисълта или гледката на паяк води до сърцебиене, изтръпване или желание да заобиколиш мястото, където знаеш, че може да има паяк – това вече е проблем.

Фобията не е глезотия или каприз.

Това е тревожно разстройство, също толкова значимо и сериозно, както са паническите атаки. Това е ирационален страх спрямо нещо в обкръжаващата действителност, който е така силен, че вреди на качеството ни на живот. Ако сме преживявали хапане от куче, самолетна катастрофа или давене във вода, бихме могли да приемем, че тези страхове са рационални – за тях има ясна причина. В такъв случай, за да се справим с проблема, просто трябва да обработим травматичните ситуации, за които знаем, с адекватни терапевтични преживелищни методи.

Какво правим обаче, когато не сме имали подобни случки? Нямаме рационално обяснение за страха ни, но той ни обзема всеки път, когато срещнем или си помислим за “страшното нещо”. Отново трябва да отбележим, че опитите да рационализираме този страх няма да доведат до почти никакъв резултат. Да, ние сме съвършено наясно, че този паяк няма да ни убие, но това не пречи на бурната и неуправляема реакция да избухне. Трябва да има нещо друго зад този страх, нали? Имаме да намерим неизвестното в уравнението на тази страхова реакция.

Класическите психотерапевтични методи не дават яснота откъде произлизат фобиите и как да се справим ефективно с тях. Има начини за частично освобождаване от страха, като рационализиране – аргументираното осъзнаване, че “нещото” няма да ни нарани. Има и метод с експозиция – поетапно доближаване до източника на заплаха. Дишаме, мислим, избираме желателно поведение с ума. Всички тези подходи имат частична ефективност и третират симптома – страховата реакция.  Никой от тях обаче няма идея къде да търси причината.

Енергийната психология – една сравнително млада и новаторска парадигма в света на науката за човешката психика и поведение, има ясен поглед над тази проблематика. Разполага и със солидни научни и емпирични доказателства за успешното ѝ третиране. Основно чрез методите ТЕС (Техники за емоционална свобода) и „Пренареждане на матрицата“, можем не само да разберем истинските причини за своята фобия, а и да се освободим от нея завинаги. Веднъж намерили корена на проблема, можем да преобърнем мъчително 20-годишно страдание, за 20 минути.

Как така?

Какво представлява страховата реакция? Сърцебиене, изпотяване, сгорещяване или изтръпване, секване на дъха, смразяване. Някаква оцеляваща първична част в мозъка ни бие аларма, че се намираме в опасност. Тя цели да ни предпази, да ни държи настрана от нещо, което носи червен флаг на заплаха.

Подсъзнанието събира и обобщава жизнено важна информация още от първите мигове, в които разполагаме с нашия „рептилоиден мозък“ – още в пренатална възраст. Това е най-старият и примитивен дял на мозъка на човека. Той е инстинктивен, първичен и произвежда автоматизирани реакции. Този наш „оцеляващ, автоматичен мозък“ действа мигновено, когато засече опасност. И то само и единствено със задачата да опази живота ни. Ето затова ние изпитваме страхова реакция – подсъзнанието регистрира заплаха и иска да ни предпази от нея.

Кога и защо обаче тази първична част в мозъка ни е решила, че “онова нещо” носи силна заплаха за нас?

Тук се включва способността на мозъка ни да интерпретира и обобщава информация. Търси сходства, прави асоциативни връзки, генерализира. Някъде назад във времето сме преживели едно или няколко силно травматични събития, които подсъзнанието е обобщило и следвайки своята логика, е решило, че “врагът” е котката, кучето, иглата, змията или асансьорът. Възможно е те да са присъствали като втори или дори десети план в травматичното събитие. Възможно е в следващ момент подсъзнанието да е оприличило животното или пространството, на същото чувство, което сме изпитали по време на травматичното събитие. Проектира усещането за заплаха върху нещо извън нас и генерира страхова реакция към него, за да ни предпази от повторно подобно преживяване.

В практиката ми на терапевт и преподавател по ТЕС и „Пренареждане на матрицата“ станах участник и свидетел на десетки изумителни истории и щастливи развръзки на случаи на фобии.

Една от най-скорошните успешни истории на освобождение от мъчителна фобия от змии, се разви и приключи за не повече от час, в обучение по ТЕС и „Пренареждане на матрицата“. Жената изпитваше панически страх дори само от споменаването на думата “змия”.  При идеята, че мога да пусна на екрана снимка на змия, тя бе толкова ужасена, че беше готова да избяга от залата. Методите ТЕС и „Пренареждане на матрицата“ имат две уникални способности: 1. Да успокояват нервната система бързо – дори и най-бурните емоционални реакции. И 2: да уловят “нишката на енергията” на една реакция и тя спонтанно да заведе човек до свързаните с нея спомени, дори да са “забравени” или да са в предсъзнателна възраст. Използвайки тези методи, жената стигна за броени минути до реална неприятна ситуация със змия, която била паднала в близост до нея от дърво.

Неприятна сцена, но не и коренът на проблема. Почти веднага след този спомен, изникна друг – толкова ужасен и срамен за жената, че наложи довършителна работа в уединение. Силното чувство при спомена със змията беше като тежест и блъскане в гърдите. Това специфично усещане я заведе при реалната травматична ситуация, където жената се чувствала предадена и изхвърлена от собствения си дом, от нейните близки. Там действително била блъскана в гърдите, за да напусне, а собствените ѝ роднини взели страната на чужда жена. Студена, подла, по змийски заплашителна, превземаща собствения ѝ дом и семейство. Ето как подсъзнанието беше направило връзка между двете събития и проектирало усещането за заплаха върху животното змия.

Реалната неотработена травматична причина обаче, беше ужасяващата случка със семейството. Близо 40 минути бяха нужни в терапевтична сесия с “Пренареждане на матрицата”, за да се отработи това травматично преживяване. След това жената не само, че беше напълно спокойна при идеята за змия, но и с любопитство разглеждаше отблизо изображения на змии на голям екран, дори докосвайки ги с ръка.

Друг много интересен случай на фобия описвам в книгата ми “Изцели живота си с ТЕС и Пренареждане на матрицата”. Специфична фобия от бели чаршафи и калъфки на възглавници с копчета. Те предизвикват толкова силен ужас, че дамата избягва преспиване в хотели, заради мисълта, че там може да има такива възглавници и чаршафи. Където и да се наложи да отиде, тя носи със себе си свой комплект спално бельо, защото дори не може да остане в къщата, за която знае, че съдържа от онези калъфки с копчета. Извадих от интернет снимка на такава калъфка, за да проверя реакцията. Жената извърна ужасéн поглед. Използвахме същите терапевтични похвати, които бързо ни отведоха до детски спомен на село. Там в къщата на баба и дядо имало такива калъфки за възглавници, със стари, счупени, различни по размер копчета. Там жената е на 5 години, майка ѝ я оставила на грижата на баба и дядо, за да отиде на работа. Детето изпитва паника, че майка ѝ няма да се върне, няма да я види повече, ще умре. Докато работехме по този спомен, беше ясно, че на никое 5-годишно дете не му идва просто така, от нищото, мисълта, че майка му може да умре. Не след дълго процесът свърши своята работа и ни заведе в първопричината – когато тя е бебе на 3 месеца, нейният баща почива внезапно. Излиза един ден за работа и никога не се връща… Ето как подсъзнанието бе обединило информацията от тези събития. Ужасът от загубата на родител се бе върнал с пълна сила в селската къща, разполагаща с тези специфични калъфки с копчета. Подсъзнанието бе проектирало усещането за заплаха върху тях. Преработката на тези спомени бе достатъчна, за да приключи цялата ужасяваща фобия. Жената вече е свободна да пътува, без да изпитва страх от спалното бельо, което може да намери в хотела.

Случаи като тези са неизброими и всички те държат една и съща логика: “Страшното нещо” почти никога не е истинската причина за страха. То само е външният израз на заплахата, която подсъзнанието е интерпретирало, наподобило на нещо, и проектирало във външен образ. Реалната застрашителна ситуация е съвсем друга.

• Фобия от оранжеви котенца с пискливо мяукане води до детски спомен, където автомобил с оранжев губер на седалката и пищящи спирачки, за малко да сгази детето.
• Фобия от паяци води до сцени в ранно детство, когато малкото дете чака баща си да върне вкъщи. Свило се е в ужасяващо очакване дали и този път той ще е пиян и дали ще последват викове и побой. А междувременно по стената пробягва паяк и сестричката се шегува, че той е смъртоносен и от ухапването му се умира.
• Фобия от открити пространства (социална тревожност), води до поредица от спомени, в които малкото дете е засрамвано и отхвърляно от роднини и съученици за това, че се държи “не както трябва”. Случка с прилошаване в метрото пред “осъдителните” погледи на множеството активира тревожното разстройство.
• Фобия от летене със самолет на успешен бизнесмен, която създава тягостно усещане за безпомощност и заплаха за живота – “Нищо не зависи от мен”. Причината – внезапната смърт на любимия дядо преди 20 години.
• Фобия от жаби и специфичното “лигаво, студено, опасно” усещане води до утробата, когато майката е правила опит за аборт.

Тези и още десетки и стотици случаи на фобии следват една и съща логика. Следват и един и същи път на откриване на корена на проблема. Следват и един и същи път на освобождение от него.

Вече не трябва да бъдем пленници на миналото си. Нито на страховете ни, които ни държат в нелогични, но здрави окови. Мистерията на неизвестното в ирационалните страхове е разгадана и демистифицирана. Доказана и проверена в практиката.

Оттук насетне стои единствено въпросът – готова ли е конвенционалната, консервативна наука да погледне към откритията на новаторите в невронауките? Готови ли сме ние, хората живеещи със страховете си, да погледнем открито към тях? Готови ли сме да се гмурнем в дълбините на собственото си подсъзнание, за да освободим онова, което ни е държало години наред заложници на изкривени възприятия и неизцелени травми?

Вероятно някои от въпросите са риторични. Промените в големия мащаб започват от промените в личностите. Вече можете да погледнете под нов ъгъл към фобията, която ви държи от години. Вече вие държите юздите на нишките, водещи към миналото, настоящето и бъдещето.

Вече имате шифър за намиране на неизвестното в уравнението. Остава да го решите докрай.

Мартина Иванова е психолог, автор, преподавател по ТЕС и „Пренареждане на матрицата“