Скоро близък познат ми каза, че е намерил страхотна мисъл на Херман Хесе, която написал на картичка и пратил на жена си без никакъв повод. „Ако знам какво е любовта, то е заради теб”. Страшно красиво и като думи, и като жест, откъдето и да го погледнеш. Единственото, което ме притесни, беше, че преди няколко дни получих от него есемес, който гласеше: „Човек е такъв, каквито са неговите желания. Аврелий Августин”.
Знам, че праща подобни и на други приятели, желаейки да разведри деня им, да им даде сили и най-често да започне разговор по толкова интересната напоследък за него тема – духовен човек ли е той?
Всеки има такива приятели. Непрекъснато споделят по стените във Фейсбук цитати, които днес са от Библията, после следват – Буда, Малкия принц или Луиз Хей. Посещават сайтове, в които по малко нелеп начин са смесени езотерика, метафизика, философия и афоризми. Статусите им в социалните мрежи непременно са
пожелание, в което има вселенски оптимизъм и надежда,
че Бог, Пророкът на Халил Джубран или Доналд Шимода ще бдят над нас.
Никой от тях няма претенции да е гуру или ревностен последовател, просто искат да намерят някакъв ориентир, който да ги изведе до духовна стабилност. Огромната каша познание, която създаде интернет, им дава надежда, че някъде там се намира истината, която ще им донесе равновесие. Всички тези красиви думи, които четат мислите и поученията, които виждат на стените на приятелите си или в някоя от хилядите групи с имена като “Познай себе си и обикни Вселената”, всичко това им дава усещането, че има верен път към толкова липсващата духовност.
Те са виртуалните пилигрими.
Нямат проблеми с религиозната нетърпимост, с привързаност към доктрина или духовен водач. За тях няма противоречие в това, че в един текст са думите на Христос, Дийпак Чопра или Аристотел. За тях Дънов е Белият Конник, а Небе, Светлина и Мъдрост се пишат винаги с главна буква. Те са християни-шаманисти, ходжи в нирвана, ученици на Кастанеда, изоставили фераритата си. Ядат пилешка супа, молят се с Вечната молитва и обичат всички. Тяхната Мека, техният Божи гроб са в самите тях, но търсят пътя, по който да стигнат до него.
Те живеят в света на новата дигитална духовност, толкова различен от този, в който живяхме допреди 20 години. Той е цветен, динамичен, думите не са само спомен от нещо прочетено или записани в някое тефтерче, днес те са на красив фон, могат да премигват загадъчно, или да бъдат до снимка на гения, който ги е казал.
Мъдрите мисли не са статично застинали в паметта,
с едно натискане на мишката и вече можеш да споделиш тяхната красота, да намериш съмишленици, да си поговориш с някой за това, което откриваш в тях. Още малко търсене и цялата мъдрост на света е на монитора пред теб, готова да ти даде утеха. Всичко звучи толкова извисено, в езика на тази нематериалност няма потискащите думи “заплата”, “отчет”, “краен срок” или “корпоративно”. Нищо не е структурирано в таблица или презентация, а е красиво, успокояващо и някак си правилно.
Точно така би трябвало да изглежда светът, ако той отразяваше Душата. Колко е изкушаващо, колко достъпно е вече сам да можеш да разпространиш тази красота.
Малко компютърни умения, да знаеш къде е сайтът с най-много мисли и вече можеш да си проповедник, да дадеш знания на приятелите си, да получиш самочувствие от харесванията на дигиталната си проповед. Направил си крачка към своето спокойствие, изкупил си срама от материалното си, несмирено ежедневие.
Макар да звучи красиво и безобидно, този дигитален Камино де Сантиаго е много опасен. Илюзорната мъдрост, така достъпна в интернет, често е без конкретни източници, амалгама от източен мистицизъм, цитати от Коелю или Букай, афоризми от Айнщайн и текстове на теософи като Блаватска и Дънов. Подвеждащо се пробутват захаросани фрази, написани в откровени измислици като предсмъртното писмо на Маркес, появило се 5 години преди смъртта му, или писмо от Екзюпери, което е с непроследим източник, нямащ общо с автора на “Малкия принц”. Прикритите зад красиви думи
лъжи създават фалшивото усещане, че сме заобиколени от духовност,
но тя е някак си извън нас и трябва непременно да я открием в себе си чрез нечии напътствия. Формира се безкритичност спрямо източниците на информация, която все повече се използва успешно от политически, икономически или религиозни кръгове и под формата на сензационни или пророчески статии, пропагандират своите, не рядко радикално опасни идеи.
Приповдигнатият позитивизъм започва да определя ежедневието на тези търсачи на мъдрост, а това довежда до конфликти с реалността. Често следва отдръпване от близките, които не разбират собствената си бездуховност, от колегите, които са толкова материални, от приятелите, които не споделят подобни интереси и не се интересуват от извисяване на душата си. Тези хора продължават да са успешни професионалисти, но започват да живеят паралелен живот, в който те са пилигрими с чисти сърца, поели по пътя с броеница в ръка. Виждат себе си в различни цветове на аурата, а всяко изпитание им дава сили и ги придвижва към прозрението и спокойствието. Дразнителите, които не разбират Истината и не искат да са с тях по пътя им, са неверници и за тях не бива да има прошка.
Започват да проектират себе си в образа на жертва,
която прави всичко предписано от Атиша, Ошо и Дон Хуан, но остава неразбрана от околните в своята чистота.
Тази дигитализирана религия е притеснителна и с липса на консистентност и единна доктрина. Цялата тази универсалност и демократичност създават невъзможност за изграждане на ясен модел на поведение за виртуалните пилигрими. Днес са привлечени от думите на принц Гаутама, утре в сърцето им е мъдростта на Еклисиаст, а след това приемат за пример Оскар Уайлд. Подобна еклектичност води до проблеми с изграждането на личност с ясни житейски приоритети. Постъпки, които един ден са ръководени от “Бъди самоотвержен и виж живота си в добротата за другите”, а на следващия от “Обичай само себе си и ще откриеш хармония с вътрешното си АЗ”, могат да бъдат объркващи и вредни за околните. Десетки хиляди сайтове с цитати предлагат подходящ афоризъм-оправдание за всяка постъпка,
легитимиращ както краен егоизъм, така и маниакална загриженост
Неясно е дали този начин на търсене на вяра и просветление ще помогне на моя приятел. Знам, че го виждам по-тревожен отпреди, все по-трескаво ровещ се за поредната доза привнесена мъдрост. Забелязвам, че се отказа сам да прави изводи за ситуации около него, разчита на това, че има готови оправдания за всеки резултат, има поднесени наготово десетки посоки, в които да тръгне, за да намери себе си, но като че ли всички те водят до нови въпроси и пътища.
От друга страна, той все пак осъзнава нуждата от някаква духовност в деня си. Отказва да приеме, че животът е само онзи цикъл “работа-заплата-таблица-краен-срок-прибиране” Вярва в това, че за щастието не са необходими само пари и екзотични пътешествия, а трябва и душевно спокойствие. Само не знае къде да го намери.
0 Коментара