Хорхе Луис Делгадо – един инка в София

Хорхе Луис Делгадо поздравява духовете пазители – иска позволение да навлезе в енергийното ми поле. Затворила съм очи и чувам напевния му глас да кръжи около мен, звука от пляскането с ръце (древен метод за благословия и пречистване), почукването с целебните силови камъни “куя”.

Всичко това се случва не в Перу – на Мачу Пикчу или край свещеното езеро Титикака, а в София – благодарение на издателство “Кибеа” и Александра Ланг, по чиято покана този съвременен чакаруна (шаман) се срещна с българската публика. Освен че представи книгата си “Пробуждане в Андите”, издадена от “Кибеа”, Хорхе Луис Делгадо показа лично някои ритуали на древните инки. Един от тях имам късмета да демонстрира върху мен.

Освен това заедно правим “деспачо” –

колоритно групово жертвоприношение

за освобождаване от тежките негативни енергии, чрез което се възстановява хармонията във Вселената. Късаме цветни листенца и ги редим като пачуърк на лист хартия, мислено говорим на всяко, с дъха си му предаваме своите болки, страх, гняв, чувство за вина, молим за прошка. Прехвърляме непоносимия си товар върху Пачамама – Майката Земя, която поема и смила всичко: и лошото, и доброто, за да го преобразува в нова, позитивна жизнена енергия. Така изпробвам лично един от начините на общуване на инките с могъщите природни сили – красив, шарен и, неминуемо, весел начин, като се има предвид, че при оригиналното “деспачо” в Андите наред с цветята задължително присъстват и листа кока, чрез които инките разговарят с Пачамама.

Постепенно купчината пред Хорхе Луис Делгадо набъбва – всички оставяме там своите грижливо сгънати пакети, добавяме захарни курабии в различни цветове и форми (къщи, звезди, ангели, птици, лами), плодове, шоколад, пари, тютюн, мидени черупки, пълни с вино, блещукащи конфети, семена. Той увива всичко в покривка с пъстра перуанска шарка – по-късно ще го изгори или зарови някъде сред природата, за да може намеренията и посланията да стигнат до Майката Земя и тя да ни даде благословията си.

Авторът на “Пробуждане в Андите”

е съвременен инка, който изобщо не е имал намерение да тръгва по дирите на духовното наследство на своите прародители. Това станало неусетно, спонтанно и някак въпреки волята му. Разказва ми, докато обядваме, че в началото дори съзнателно бягал от родовата традиция. Майка му, дядо му, вуйчо му (от народа аймара, произхождащ пряко от инките) били все уважавани “ятири” (лечители и жреци), но той не проявявал никакъв интерес към техните церемонии и останалите аспекти на духовността. Искал да е съвременен човек, здраво стъпил на земята – затова станал екскурзовод, собственик на туристическа агенция (“Kontiki Tours E.I.R.I.”), хотелиер, признавал за реален само тукашния материален свят.

Само че разни странни събития – сънища, необичайни подаръци и съвпадения, внезапни прозрения на различни етапи от живота му го накарали да промени отношението си към древните обичаи и вярвания – от първа ръка, чрез разговори в самите общности и чрез лични медитативни преживявания. “Малко по малко започнах да усещам знание от сърцето, отвъд ума. И колкото повече се вслушвах в душата и интуицията си, толкова повече преуспявах във всекидневния живот. Всичко беше свързано. Това напълно отговаря на разбирането на инките, че сме тук, за да празнуваме живота и всичко живо”, разказва той.

Хорхе Луис Делгадо продължава да е успешен бизнесмен, но заедно с това вече е и “чакаруна” – човек-мост, който помага на останалите да преминат от настоящото състояние на съзнанието си в други измерения. Той “акушира” на ума да се свърже със сърцето и на настоящето с миналото или бъдещето. “Чакаруна” е оня, който може да “върви” между няколко свята – Горния, Долния и Средния, нашия. Точно така правят шаманите, но той не харесва тази дума. ”Тя не е характерна за Андите. Всъщност аз не искам да бъда шаман, в смисъл, че притежавам някакви специални магически сили. Всеки е способен да се свърже с Божественото. Но приемам, че съм получил дар, който може да помогне на другите да открият истинската си духовна същност. Когато избереш този път, Космосът постепенно ти поднася определени дарове. Това не става изведнъж, нито в даден конкретен момент. Просто съзнанието ти се разширява и започваш да разпознаваш дарбите си, понеже хората приемат и признават службата ти”, споделя той.

Един от забележителните моменти в неговия духовен път е работата му за Би Би Си. Той завежда британските документалисти при съвременните жреци на Перу – нелека задача, като се има предвид неохотата на “ятири” към идеята да застанат пред камера (повечето смятат, че снимките ще намалят дарбата им). Неизличим спомен оставя и близкото му общуване с мексиканския писател и духовен учител дон Мигел Руис, докато обикалят заедно с него и група ученици на шамана из светилищата на инките, извършвайки различни ритуали.

Хорхе Луис Делгадо е тънък познавач на изкуството и занаятите на своя народ, освен това е и колекционер. Най-голямата му страст са естествено обагрените тъкани и така “заразително” обяснява за тях, че най-неочаквано за себе си се завръщам вкъщи с красивата перуанска покривка, която използвах при своето “деспачо”. Смята се, че текстилът е най-ценният подарък в Андите, защото платовете на тези общности са правени от сърцето. Тъкачките им не решават предварително какъв да е дизайнът, а го оставят да “потече”, следвайки изцяло импулса на мига и въображението. В ръкоделието е вградена красотата на жената, която го е сътворила – по него можеш да познаеш душата й, твърди Делгадо.

“Пробуждане в Андите” всъщност представлява

пътеводител из най-силно енергийните места

на планетата – Мачу Пикчу, Свещената долина, езерото Титикака, легендарната Порта на Араму Муру. Това са все места, където съжителстват паралелно различни светове. Там сякаш е най-тънка границата помежду им и най-лесно може да се открие “врата”, през която човек да влезе в друго измерение, свързвайки се с вътрешния си дух. Описвайки собственото си пътешествие към пробуждането, най-добрият духовен екскурзовод на Перу твърди, че точно сега е времето да отидем лично там – заради настъпването на Пачакути, Новия изгрев или “завръщането на светлината”.

Според легендата съществува космически цикъл от 1000 години – като цикъла на деня и нощта. 500 г. са ден, следващите 500 – нощ. Испанските завоеватели на древната империя на инките пристигнали заедно със Залеза между 1492 и 1532 г. Но именно сега предсказваното отдавна изравняване на Земята с оста на Млечния път възвестява Новия изгрев. “Вярваме, че изгревът, тоест “първата светлина” е храната за сърцето, тя носи жизнена енергия и това е моментът на пробуждането, когато си спомняме кои сме и каква е същината на творението. Тук в Андите разбираме, че никога не сме сами. Че всичко е живо, едно живо същество. Че всички хора на земята сме инки, Деца на слънцето”, казва Хорхе Луис Делгадо.

Според него в този цикъл на Изгрева свещените места и енергийните завихряния навсякъде се реактивират, говорят, лекуват, отварят вратите си за поклоници. Това в особена степен важи за Перу и езерото Титикака, смятано за Утроба на Майката Земя – седалището на женския полюс на планетата. Мъжкият полюс е в Тибет, Хималаите, но именно сега взимало превес женското космическо начало.

В Андите най-важните Същества от Светлина са Апу – духовете, които живеят в планината, и хората тук разговарят всекидневно с тях. Апу са като предци – те са мълчаливи наблюдатели, учители и защитници на хората, животните и посевите в тяхната планина. Как хората разговарят с тях? “Можем да прочетем посланията им в облаците”, отговаря Делгадо. И допълва: “Със сърцето си можем да говорим много езици – да разговаряме с птиците, с растенията, със скалите, както и с Апу”.

Инките имат 3 свещени животни: змията, пумата и кондора, свързани с Долния, Средния и Горния свят. Те виждат светкавицата и дъгата като огромни змии, извили се над Земята. Змията учи как да събличаме ненужната кожа на мъките и чувството за вина. Пумата помага да се изправим пред страховете и смъртта. А Кондорът е вестител и ни свързва с прадедите и с Апу. Ние живеем в света на Пумата и много хора пуми идват днес заедно с Новия изгрев, смятат хората в Андите. Според тях великият урок на пумата е, че тя е животното с най-малко его и никога не се излага на показ – прави какво трябва, за да оцелее, без да привлича ничие внимание. Не виждаш пумата, а само резултатите от присъствието й. Пумата е воин и върви сама – точно както духовното пътуване протича до голяма степен в самота. Ние можем да се молим заедно с други, да участваме в групови ритуали, но само сами можем да извадим тежките си енергии отвътре.

“Тупананчискама”, казва на раздяла Хорхе Луис Делгадо. Преведени, думите ознавачат “Докато се видим отново в която и да било реалност”. В тази реалност, със сърцето си знам, че ще се видим пак. В другата отдавна сме заедно.