Иисус

Една звезда изгря над Витлеема.

Знака Божий тя да възвести.

И пътя на спасителя да освети,

И казаха Пророците в онези времена:

„Чуйте хора, Божи син се днес роди,

за слава Богу, за спасение и светлина!”

 

Но вместо в свят поклон

човечеството да сведе глава,

страх и ужас властелините скова.

И черна сянка над земята запълзя,

и заповед коварна и нечувано жестока,

разнесе се в тъмата на нощта:

„Убийте всички малки, за да няма светлина

И злото безнаказано да властва над света.”

 

Но силата на Господ е велика

и няма зло, което да я спре,

запомнете хора вий това!

 

Иисус – и ето, че пое по своя земен път.

Преброди ти земите Израилеви,

с повеля божия за покаяние и прошка

и свята вяра във великия създател.

Дойде, за да дадеш покой,

със пътя си от Господ осветен,

и носещ силата на вечността,

за земното човечество греховно.

 

Прие за собствена съдба

Голготата и Кръста,

вместо слънчевата светлина.

И тъй заниза се живота.

Един живот,

на недоверие, отричане и преклонение –

съдбата на пророка,

и изцеления, и Божии чудеса

ти всеки ден даряваше на таз Земя,

с надежда мъничка една

за вяра, за смирение и за любов.

 

И ето, че дойде часа.

Вървеше ти по пътя към Голгота,

вървеше сам, отречен, неразбран

и не тежеше кръста, а срама

и греховете, чийто дан реши да заплатиш.

А в очите на тълпата се четеше

присмех, неразбиране и недоверие,

такава бе човешката отплата.

 

Но ти вървеше горд, без страх,

с молба към Господа гореща,

и с надежда мъничка една,

че в този миг светът  ще преосмисли своята съдба

и шанс за бъдното ще си даде.

 

Но не, никой знака Божий не разбра

и тъй в онези времена,

човечеството своя път избра.

И рече Господ:

„Не светлина,

а кръст ще бъде вашата съдба!”

 

Иисус – един пророк,

превърнал своя път в разпятие легенда,

което всеки дух поема от векове,

когато смелост събере,

във  земно тяло да се облече.

 

И тъй се нижат дни, години,

а кръста като сянка следва нашата съдба,

и в дни на радост и смирение,

и в бурни вечери,

и в сънища обвити в блян,

и винаги си ти на кръстопът,

а в  кръстопътя те примамват

съблазън, грях и светлина.

 

О Боже, миличък кажи ми ти,

как праведния път да изберем,

къде е сянката и светлината?

Къде е силата?

И как с любов порочна, земна и нетленна,

пред твойта святост да се преклоним?

 

Отиде си и двадесети век,

отиде си един космичен век,

с възход надхвърлил и самите нас,

с машини, лазери, ракети,

с мизерия, войни и светлина.

 

А ний забравили за твоята повеля, Боже наш,

изграждахме през тези векове,

един технически модерен свят,

достигнал някъде до свойте върхове.

Но загледани във тези върхове,

забравихме че ний сме тук, за да дадем

и свята вяра, и внимание, и чиста искрена любов,

с която ти дари ни,

когато ни изпращаше от твоя дом.

 

Загубихме ний своите души.

Проумей съдбата си, човечество любимо!

Я  виж,

нима това не е подадената Божия ръка,

нима затворихме душите си до там,

че знака Божий да не разберем,

нима забравихме, че Господ е със нас

и с неговата вяра и любов,

Земята има новия си шанс.

Не зная право имаме ли ний,

но молим те от цялата душа:

„Прости ни Господи, прости.”

 

А идва двадесет и първи век,

със сказания пророчески, велики,

сказания за век перфектен, свят, щастлив,

и с шанс за светли бъднини,

и с вярата че  в утрешния ден,

светът ще каже не на кръста,

и ще избере

усмивката на слънчевата светлина!

 

Но новия живот е нужно ний да изградим,

осмислили представата за вечността,

разбрали днес,

че всеки грях направили сами,

записва се във книгата голяма на живота!

Така е,

Господ  дал е правото живота си да изберем,

а изборът – това е смисълът на вечността.

 

Бъди разумен, за да няма грях,

тогава светлина и музика в душата ще звучи.

И  Божият покой и мир,

ще бъдат твои спътници във вечността,

и няма срам и няма страх,

да тегнат като кръст над нас, Земята и света.

 

Тогава знай,

шанс ще има и Земята, мили мой,

дала тя подслон за нашия живот,

превърнала се във грижовна майка тя за нас,

дарила ни с любов, внимание и красота,

показала ни съвършенство, святост, светлина.

 

А ний, какво ли завещаваме й ний?

Не зная как се дава отговор на тоз въпрос,

остава само засрамени да наведем глава.

 

И за това нека с мъдрост Бог да ни дари,

за да има шанс във утрешния ден

погледнали Земята от Всемира

да свети тя с оня Божий ореол,

от тонове неземни, чисти,

завладяващи сърцето и ума.

За да кажем,

това е моят свят,

и той е толкова красив,

защото аз разбрах,

повелята останала от стари времена,

за святост, мир, любов и светлина.

 

Защото аз простих

на себе си, на хората и на света,

и в този миг в душата ми изгря

онази мъничка, божествена искра,

и няма вече в тъмното да търся светлина.

 

И днес с дълбок поклон и чувство за вина,

ний търсиме  утеха в твоя храм,

и ти ни гледаш с топлина,

и увереност ни даваш, и любов,

колко сила нужна е, за да простиш,

а може би не сила нужна е, а вяра,

вярата, която ти ни завеща

в онези стари времена.

 

Благодарим ти ний, Иисус,

и молим те от цялата душа,

бъди със  нас и в бъдещия век,

и нека заедно подарим на таз Земя

любов, хармония и светлина.