Японска притча разказва следното: В малко японско градче една жена била на смъртно легло. Изведнъж тя почувствала, че душата й се отделя от тялото, извисява се в небесата и се озовава пред духовете на своите предци. Тогава чула силен глас, който я попитал:
– Коя си ти? – Аз съм жената на кмета – отговорила тя. – Не те питам кой е твоят мъж. Отговори коя си ти! – Аз съм майка на четири деца. И съм учителка в местното училище. – Нима те попитах колко деца имаш или къде работиш? – казал гласът и продължил да й задава въпроси, докато накрая тя казала: – Аз съм една жена, която всяка сутрин се събужда, за да помага на своето семейство и да учи децата в училище. След това тя се върнала в своето тяло и болестта й наскоро била излекувана.
Жената открила своя икигай
Значението на японската дума икигай може да се опише по различни начини: „причината, поради която ставаш от леглото всяка сутрин“; „радостта да си винаги зает“; „страстта, която ти носи удовлетворение и радост“… Но всички те водят към едно – причината да живееш! И изглежда е от нещата, които обясняват необикновеното дълголетие на японците, особено на островите Окинава – едно от местата с най-много дълголетници в целия свят. От там произхожда и тайнствената дума икигай.
Според авторитетни изследователи на понятието икигай, точно то е в основата на дългия и щастлив живот на японците. Ясният икигай, както и животът в общност, са поне толкова или дори по-важни от здравословния японски хранителен режим.
На Окинава всеки японец знае своя икигай и живее в съответствие с него… и рибарят, който всяка сутрин излиза с лодката си в морето, и калиграфът, застанал пред своето платно, и готвачът, който в продължение на половин век не спира с любов да приготвя суши за своите клиенти.
Кратката информация в Уикипедия гласи: икигай е японско понятие, което означава смисъл на живота, чувството за собственото предназначение в живота. Думата присъства в японския език минимум отпреди седем века.
Икигай може да бъде професия, хоби или семейство,
а редица изследвания показват статистически достоверна взаимовръзка между присъствието на икигай в живота на човек и ниски нива на стрес, а също и с цялостно усещане за здраве.
На Запад също имаме понятия, които донякъде съответстват на икигай – предназначение, мисия, реализация, които обаче често се явяват по-скоро плод на умствена дейност или духовни търсения, за разлика от японския икигай, който е неделима част от живота на всеки човек. Ние често си задаваме вечния философски въпрос: Какъв е смисълът на живота? Но японците внасят по-голяма яснота: Какъв е смисълът на моя живот? Кое ми носи удовлетворение и страст? И добавят: и полза за другите…
Всъщност икигай е по японски изящно и гениално просто понятие. То се намира в пресечната точка на 4 изключително важни житейски сфери: – Това, което обичаш – Това, от което се нуждае светът – Това, за което ти плащат – Това, в което си добър.
Икигай е онова, което те изпълва с удовлетворение
и радост, което те кара да забравиш за времето, което придава смисъл и пълнота на всеки твой ден. Но в същото време е от полза за другите, за света около теб.
Въпреки че не го наричат с тази японска дума, едни от най-великите и значими личности на нашата цивилизация, са били хора, открили своя икигай. Нека да си припомним думите на Стив Джобс: „Вече 33 години се поглеждам в огледалото всяка сутрин и се питам: „Ако днес е последният ден от живота ми, искам ли да правя това, което ще правя днес?“ Когато отговорът беше „не“ няколко дни поред, знаех, че е време за промяна.“ А на Уилбър и Орвил Райт, пионерите в авиацията, които позволиха на човечеството да полети, принадлежат думите: „Едва дочаквахме утрото, за да се захванем за работа.“
За съжаление често попадаме в противоречието: това, за което ми плащат, не ми носи радост; а това, което обичам, не ми носи доходи. Да, това изглежда като улица без изход, като спирала, от която няма измъкване. А резултатът е засилено чувство за неудовлетвореност, апатия, демотивация и стрес.
Японците обаче казват:
Всеки човек има своя икигай.
Някои са го открили и го осъзнават, други го носят в себе си, но все още го търсят. Икигай се крие вътре в теб и се нуждае от търпеливо изследване, за да достигнеш до най-дълбоките недра на съществото си и да го намериш. Веднъж щом намериш своя икигай, остава само да го следваш и да го подхранваш ден след ден, придавайки смисъл на съществуването си. Тогава и най-обикновената задача се превръща в щастливо сливане!
Икигай е пътят към дълъг и смислен живот. Икигай е спокойствие и удовлетворение, чувство за значимост, оптимизъм и радост.
Концепцията икигай все повече предизвиква интереса на западните общества и отдавна е напуснала пределите на родината си Япония. Именно тя провокира и двама испанци – популярния испански писател Франсеск Миралес и Ектор Гарсия, който живее в Япония от 12 години – да тръгнат по дирите на тайнствената дума.
Те решават да проучат на място
тайните на японските столетници
и стигат до малкото селище Охими в северната част на Окинава, известно като „селото на столетниците“. Селото, в което живеят 3000 души, е наречено така заради факта, че има най-високия индекс на дълголетието в света! В Охими срещат възрастни хора, по младежки жизнени, здрави и изпълнени с оптимизъм, хора, които имат ясен икигай и с въодушевление и радост посрещат всеки нов ден.
Миралес и Гарсия си задават въпроса: Дали заради икигай в Окинава има повече столетници, отколкото където и да било другаде по света? Как тези хора остават активни и щастливи до края на дните си? Каква е тайната на дългия и щастлив живот? И се уверяват, че наред с храненето, простия живот на открито и зеления чай, един от ключовете към дълголетието им е именно икигай.
Ето няколко факта от живота на Охими, които ги впечатляват:
- 100% от интервюираните дълголетници притежават собствена градина, а повечето от тях – цели полета с насаждения от чай, шикуваса, манго и др.
- Всички принадлежат към някоя местна общност. В нея се чувстват обичани, като част от едно семейство.
- Празнуват много, дори по дребни поводи. Музиката, песните и танците са основна част от ежедневието им.
- Имат важна мисия в живота, дори не само една. Определили са своя икигай, но не го приемат твърде сериозно. Това, с което се занимават, им носи наслаждение и релаксация.
- Много са горди с традициите си и с местната култура.
- Сякаш са пристрастени към всичко, което правят, колкото и маловажно да изглежда то.
- Йуимаару, което може да се преведе като „дух на взаимно сътрудничество“, е твърдо залегнал в сърцата на местните. Те си помагат не само за земеделската работа като събирането на реколтата от захарна тръстика или сеенето на ориз, а и когато строят къщите си или търсят доброволци за обществени дела.
- Винаги са заети, но със задачи от най-различно естество – това им помага да се отпускат. Там не може да се срещне нито един дядо, седнал на пейка, без да прави нищо. Вечно се движат насам-натам – ходят на караоке, на сбирки на съседите или на следващия мач по гетбол.
Всички наблюдения и впечатления от пътешествието си до Окинава, от срещите си с най-дълголетните хора в света, както и още много интересна и полезна информация, Франсеск Миралес и Ектор Гарсия събират в книгата си „Икигай. Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“.
Още от Ирина Недялкова на: http://effecenter.com/
0 Коментара