Илона Цунайте и „Liberation Unleashed“*

„Liberation Unleashed“ е глoбално движение, посветено на това да ти помогне да освободиш ума си от илюзията за отделния Аз. Илона Цунайте е съосновател на Liberation Unleashed. Тя  откликна на поканата на Лучана Узунова, блогър и организатор на събития с недуална насоченост, и на 2-ри, 3-ти и 4-ти април ще е първото й гостуване в България – на този етап виртуално.  Информация за предстоящите онлайн срещи, как може да участвате в тях тук. 

Срещите ще се проведат на английски език с превод на български. Всички места за целодневното събитие са запълнени, все още има няколко за двете вечерни.

Ето и малко предварителна информация за Liberation Unleashed, как Лучана го открива случайно и разговора и с Илона Цунайте в личния и блог. 

Открих Liberation Unleashed случайно, по съвет на приятел. Когато отворих заглавната страница на форума и започнах да чета, първото, което изпитах, беше страх. Истински, неподправен страх, че е на път да се случи нещо необратимо. Този страх нямаше общо с това, което съм изпитвала през последната година-две, откакто стъпих на така наречения „духовен път“. Казвам „така наречения“, защото път всъщност няма, но разбираш това едва когато “минеш” по него. Имах

усещането за обреченост,

неизбежност и знаех, просто знаех, че е абсолютно невъзможнo животът да продължи по стария начин.

Няма да навлизам в подробности какво точно се случи след това, защото те не са важни. Всеки може да провери сам за себе си. Регистрацията във форума е безплатна, както и разговорите с гид. Единственото, което се изисква, е искрено желание, известна доза любопитство и готовност да откриеш истината, независимо какво.

Най-общо казано, с помощта на съвсем прости насоки виждаш през илюзията за отделното „аз“. Буквално виждаш, че такова нещо като отделно „теб“ няма и никога не е имало.  Изследването е изключително мощно и трансформиращо единствено поради факта, че наблюдаваш своето собствено преживяване в настоящия момент, тук и сега. Не гледаш поредния сатсанг в you tube, нито четеш за нечие чуждо преживяване. Не че има нещо лошо в тези неща, но ако разбрах едно нещо от цялото това приключение, то е, че

отделният, илюзорен аз,

има невероятната способност да си присвоява вярвания и да си напасва концепции. С други думи това, което четем, слушаме или гледаме, трябва да кореспондира на вярванията, които имаме към момента. Именно поради тази причина комуникацията гид-търсещ има толкова силно въздействие – гидът поставя под въпрос собствените ти убеждения.

И така, какво се случи? Когато наистина буквално ПОТЪРСИХ да видя къде е този Аз, който действа, решава, избира и контролира, се оказа, че него наистина, ама наистина го няма. Това откритие беше толкова изумително просто и съвсем под носа ми, че няколко дни след това не спирах да се смея.

Нямаше ангелски песнопения, нито бяла светлина.

Просто видях ясния факт на реалността, че никога никъде не е имало някакво отделено „аз“.

Може да звучи парадоксално, но сега всичко е точно както преди и все пак е различно. Не съм в постоянно блаженство (едно често срещано очакване, в чийто капан попадат доста търсещи). Понякога идват така наречените негативни емоции.  Има тъга, понякога също гняв, но те са по-скоро някак сурови и както идват, така и си отиват.

Има също и радост, много радост, лекота

и безкрайно удивление от това, което е. Чувствам релаксация, живост и усещането за нещо познато и близко. Сякаш не открих нещо ново, а просто си спомних. Това, което се е променило, е че не се прилепвам към идеи, мисли, хора, неща. Ако нещо трябва да се случи, то се случва. Ако ситуацията изисква действие – действието бива извършено, но я няма Лучана, която да си присвои монопола върху това действие. Тотален релакс. Търсенето спря и о, какво невероятно облекчение –  сякаш нещо изключи отвътре копчето за това как трябва да се случват нещата. Те просто се случват и в това се крие голяма красота.

Преди да продължим натам, малко светлина за това какво НЕ Е  Liberation Unleashed:

• Не е начин да избягаш от всекидневния си живот.
• Не добавя нещо допълнително към теб, нито те прави по-специален.
• Не култивира високи нива на съзнание.
• Не е някаква умствена еквилибристика  с цел да повярваш на определени мисли.
• Не помага за придобиване на специфично знание.
• Не цели да имаш определена мисъл или последователност от мисли.
• Не е, за да станеш духовен, свят, морален или по-добър човек.
• Не е вярване, религия, или философия, нито пък магия или мистика.
• Няма да ти достави вечно щастие и мир. Изобщо не става въпрос за щастие.
• Няма да ти донесе емоционална свобода, нито пък ще те предпази от силни чувства.
• Не е, за да се отървеш от егото.
• Няма да реши проблемите във връзките ти.
• Не е начин да се избавиш от депресия или други заболявания.
• Не е, за да спреш мислите, да ги промениш или да се отървеш от тях.
• Не е, за да накара историята ти за “теб” да изчезне.
• Не е, за да те убеди в каквото и да е.
• Не е, за да придобиеш повече пари или материални неща.
• Не е програма за самоусъвършенстване.
• Не е, за да те избави от физическа болка, нито пък за да я промени

И така – да преминем към същинската част на поста. С огромна радост споделям с вас този откровен и невероятно красив разговор.

Какво търсеше Илона, кое не беше достатъчно, за да започне да търси? И как откри какво не си?

Бях на 28 години, живеех в Англия, в град Брайтън. Беше дъждовен есенен ден, когато един приятел ни донесе халюциногенни гъби. С партньорът ми ги пробвахме за първи път. Нямахме кой знае какви очаквания, защото не знаехме нищо за тях. Преживяването беше изключително, сякаш се случи някаква магия. Същата нощ настъпи краят на стария ми живот. Спомням си, че седях в стаята със свещи на дивана, с широко отворени очи, без никакви мисли и просто БЯХ.

Усещанетo беше изключително леко, свободно, възхитително, спокойно и блажено.

Същата вечер изпитах какво означава тишина в мислещия ум – нещо, което не предполагах, че е възможно. Не знам колко време мина, сигурно часове. В това състояние се чувствах сякаш съм си у дома. Нямаше притеснения, спомени и фантазии, само чиста тишина и ясно присъствие.

След няколко дни преживяването избледня и разбрах, че трябва отново да намеря този свой дом. Знаех, че това е възможно, без да поемам никакви вещества. Преживяването с халюциногенните гъби неочаквано отвори врата за чисто нов, свеж поглед към реалността и ме подтикна да започна да търся.

В началото изпитвах силен гняв, чувствах се измамена, задето никой не ми е казал каква е истинската реалност и че тя е много повече от това, което си мисля. Ала после разбрах, че никой не може да ми каже тези неща и че единственият начин да ги вкуся, е да ги преживея директно. Гневът, който изпитвах, разпали в мен търсене. Исках да намеря истината. И точно като Нео във филма „Матрицата“, аз прекарвах по цели дни на компютъра в

опити да налучкам следите за пътя към дома.

Минаха години в търсене на отговорите. Не бях щастлива и не се чувствах спокойна. И въпреки че животът ми отвън изглеждаше напълно нормално, вътрешно ме изгаряше дълбок копнеж. Като казвам „нормално“, имам предвид, че изпитвах и щастие, и отчаяние – нещо обичайно за живота. Често имах усещането, че съм в капан, недоволна от себе си и от другите. Виждах тяхното страдание и също страдах, но не знаех как да им помогна истински.

В своето търсене опитах много неща, но най-вече бях привлечена от изцеление със звук и кристали. Прочетох и няколко книги, но никоя от тях не ми даде информацията, която търсех. Чух за просветлението и то ми се прииска, въпреки че нямах представа какво е. Никога не бях ходила на ритрийти, на сатсанг и не бях чувала за гурута или недуалност. Търсех съвсем сама. Бяха нужни 8 години безцелно лутане, за да стигна най-накрая до книгите на Джед Маккена. Прочетох трите му книги на един дъх и тогава усетих истински призив за пробуждане. Той звучеше по следния начин:

 “Седни си на задника, затвори си устата и търси истината, докато не си сигурна, че си я открила.”

Аз приех предизвикателството на този призив с цялото си сърце. Този период беше болезнен. Вече не знаех в какво да вярвам, тъй като разбрах, че всичко, което бях вярвала дотогава, съм го заучила папагалски от някой друг, който сякаш е знаел. Осъзнах също, че нищо не знам. Виждах своите убеждения и разбирах, че нито едно от тях не е вярно. Джед Маккена говореше за това, че няма „аз“ (азът не съществува) и се опитвах да разбера идеята чисто концептуално. Несъществуването на „аза“ ми звучеше като ключ към прибирането у дома.

Половин година по-късно някак се отпуснах. Последната стъпка тепърва предстоеше. Тогава открих интернет форум, в който някакви хора търсеха истината. Форумът бе посветен на следната идея: „Просто виж – теб те няма!“ Това беше липсващата част от пъзела! Посланието бе потресаващо директно. Погледнах. Видях. И в миг всичко ми се проясни.

Спомням си, че бе обикновена сутрин. Стоях в спалнята, загледана през прозореца. В устата си все още усещах вкуса на кафето и се чудех какво означава, че няма „аз”. Запитах се – има ли някаква Илона, която дирижира нещата? В този миг мислещият ум спря за няколко секунди,

озари ме прозрение и старият ми живот отпадна от мен.

Разбрах, че единственото, което се случва, е животът. Не съществуват отделни хора, които да го управляват. Всичко това е представление, единно движение на тоталността, което се проявява под формата на различни персонажи. Осъзнах, че за да преживее това, човек  трябва да се изправи пред въпроса, който си бях задала, без страх и просто да погледне.

По-късно отидох на сатсанг в Лондон и се запознах с Памела Уилсън. Видях колко нежно работи с търсещите хора, помагайки им да се освобождават от напрежението, страховете и психологическите си спазми. Това допълни представата ми как мога да помагам истински. Работата й повлия на начина, по който

споделям истината с хората.

Научих много от нея. Съчетах тези два ключа и открих ефективен начин да насочвам и водя търсещите така, че сами да виждат истината. Задавам им директни въпроси и ги каня да изследват действителното си преживяване.

Оттогава помагам и служа на  търсещите, като им посочвам пътя. 

Разкажи ми за LU, За начина по който помагаш на търсещите да видят илюзията, наречена отделен АЗ?

Колко са до момента гидовете и колко са видели през илюзията (бел.ред, пазят се архивите на всички разговори, където реализацията се е случила). 

Ти лично на колко хора си помогналa? Може ли някой да копира отговори и просто да излъже? Увеличава ли се броя на чакащите пред вратата?

„Liberation Unleashed“ се роди от пламенното ми желание да помагам и служа на хората, които търсят свободата. В началото бяхме само няколко гида, но за 10 години LU се разрасна много. В момента във форума има над 7 хиляди члена. Всеки, който се регистрира, води разговор с гид. Диалогът продължава от няколко дни до няколко години, в зависимост от каква позиция изхожда търсещият и колко всъщност е готов да види. На сайта има 6.5 хиляди разговора, като 2.3 хиляди от тях са вече приключили (т.е. довели са до осъзнаване) и архивирани.

Красиво е да се види как след като хората осъзнаят лично,

чрез директно преживяване, илюзията за съществуването на отделен  „аз“, те се връщат във форума като гидове и помагат на другите. В момента гидовете са над 300. Аз съм помогнала на над 200 души във форума, по имейл или чат във Facebook. Тук не включвам срещи на живо, сесии в Skype и хора, които са достигнали осъзнаване само чрез четене на някоя от книгите на „Liberation Unleashed“.

Книгите са три. „Gateless Gatecrashers” (буквално „Да разбиеш вратата, която не съществува“) е написана в съавторство с Елена Нежински. „LOOK!“ (ПОГЛЕДНИ!“ е създадена от общността LU и съдържа  цитати от форума, придружени от красиви фотографии. „Liberation Unleashed” е издадена от издателство „Ню Харбингер”. В нея описах всичко, което съм установила от опит, че може да е полезно: въпроси, упражнения, разговори, 7 стъпки как да разбулим илюзията и да я прозрем у дома.

Не всеки, който идва във форума, е готов за този вид изследване на самия себе си. Доста от новодошлите отпадат. Някои се връщат след месеци или дори години, за да продължат. Този процес може да бъде много интензивен и да предизвика дълбоки страхове и съпротива. Причината е, че посоката, в която сочим, е коренно различна от обичайния поглед към живота, с който хората са свикнали.  

Гидовете могат само да посочат на търсещия накъде да погледне, но той сам трябва да погледне натам.

Да, възможно е да повториш нечии готови отговори и да си вземеш някое ново убеждение. Но това не е от полза никому. В края на разговора наблюдаваме дали изразът на човека е автентичен и дали това, което казва, е прясно откъснат плод от непосредствено виждане в момента. Това може да се долови в начина, по който описва своето преживяване. Имаме хора, които изчитат разговора, след като е приключил, за да се уверят, че описанието на търсещия идва от лично, директно преживяване. С течение на годините нашата общност се учи от опита и внася подобрения в този процеса.

Броят на хората, които чакат ред за разговор с гид, постоянно нараства. Понякога новите членове чакат няколко седмици, форумът е много натоварен. Всички гидове са  доброволци. Водим разговорите напълно безплатно в личното си свободно време.

„Погледни, вместо да мислиш“. Наистина ли  е толкова лесно да видиш? Какво би посъветвала тези, които 10, 20 че и повече години следват установените през вековете традиционни пътища или учители, но без резултат?

Да, лесно е да видиш, тъй като Това, Което Е, не е скрито, винаги е тук и е очевидно. Ако има нещо трудно, то е да стигнеш до самото поглеждане. Има много препятствия като страх, очаквания, съпротива и разсейвания. Гидът помага, като посочва пътя, задава въпроси, дава упражнения и поставя под въпрос отговорите на търсещия. Гидът помага на човека да задържи фокуса си и насочва вниманието му към конкретни области, които е необходимо да се изследват.

Хората, които са търсили от години, идват със собствените си представи за това как трябва да стоят нещата. Понякога не са готови да поставят под съмнение своите убеждения. Затова може да е нужно известно време, за да се стигне до едно просто Поглеждане. То може дълго да играе напред-назад около него и да се изплъзва. По същество въпросът е само един: “Съществува ли отделно аз, или не?” Моят съвет е да се доверите на процеса и наистина да искате да видите дали твърдението „мен ме няма“ е истинно.

Нисаргадатта казва “Ако се редиш при врачки не си видял през илюзията” – ти ходиш ли на регресия, консултираш ли се с астролог, карти таро, ангелско лечение, смехотерапия, тета хийлинг и т.н? Какво би посъветвала тези, които търсят спасение там?

Краткият отговор е – да, съгласна съм, че тези и много други практики нямат нищо общо с това да прозрем през булото на илюзията.

Ще дам и дълъг отговор. Ако дадено послание ви е нужно, то може да ви достигне чрез всякакъв приносител. Важно е посланието, а не приносителят. Аз се чувствам свободна да изследвам всякакви подходи просто за удоволствие. Ако нещо ми върши работа, си го запазвам, но в същото време знам, че истината не е извън мен. Не съм правила регресионни сесии, смехотерапия, ангелско лечение и т.н., но това не означава, че другите не трябва да ги правят, щом това го придвижва по личния им път.

Всеки трябва да открие какво му помага и да следва сърцето си.

Но всички тези подходи (и много други) нямат нищо общо с пробуждането. Виждането през булото на илюзията е еднопосочна промяна. Става въпрос за преход от вярата в отделното АЗ, отговорно за отделения ми живот, към прозрението, че отделно АЗ никога не е съществувало.
Това е промяна в мисленето – вместо да смятате, че животът се случва НА вас, да видите, че животът се случва КАТО вас и КАТО всичко – т.е. че самият той се проявява под формата на човешкото същество, което сте, и на всичко останало.
Интеграцията и задълбочаването на пробуждането настъпва с годините.

Първоначалното проглеждане представлява отваряне,

ново начало и покана да преразгледате всичко, което вече не ви е от полза. Именно тогава започва истинската работа по изчистване на старото и нарастващото усещане за покой, за „у дома“. Животът осигурява както нещата, които трябва да се преразгледат, така и всички инструменти, необходими за целта. Така изследването продължава.

Има много инструменти, които могат да ви помогнат да се отпуснете по-дълбоко и да се доверите на живота. Съществуват полезни подходи, чрез които да поставите под въпрос убежденията, да осъществите енергийно лечение, терапия за травми и така нататък. Ала те не са нищо повече от инструменти, които използвате при нужда, а след като си свършите работата, ги оставяте настрана. 

Ако се обсебиш от инструмента

(астрологията например) и започнеш да взаимодействаш с хората само чрез тази концепция, това създава проблем. Изграждаш си илюзия за някаква външна инстанция и преценяваш всичко през призмата на нейния авторитет и заучена схема. Ако в този период от живота си това ти помага да научиш нещо необходимо – така да бъде. Въпросът е дали използваш подхода, за да си създадеш някакво усещане за сигурност и удобство, или за да се пробудиш, защото пробуждането няма нищо общо с тези неща.

Да се върнем на LU. Кой е готов да бъде воден във форума, как някой четящ това да познае готов ли е или не? Как така е безплатно, имате сериозна онлайн платформа, администратори на платформата, гидове и т.н.?

Ето няколко въпроса, които помагат да се прецени готовността:

• Готови ли сте да приключите с търсенето?
• Искате ли истината, независимо какво?
• Какво търсите?

Може да изпитате страх – страх от изчезване, от несъществуване, от неспособност да функционирате, от загуба на контрол, от загуба на идентичност, от свободата. Ако някой иска да стане мъдър, да знае всички отговори, да бъде възприеман от другите като просветлен човек, да спре да изпитва неприятни емоции, да сбъдне мечтата за своя живот – той не е готов.

Готовността идва под формата на изгарящ глад за истината.

Той е съпътстван от усещането, че си безсилен, че ти е писнало, че отчаяно търсиш изход. Този процес не е приятен. Човек трябва да е готов да постави под съмнение най-ценните си вярвания и това боли.

Напътстването във форума е безплатно и такова ще си остане. То е форма на служене на хората, което гидовете са получили и предават нататък от любов и състрадание. Гидът и търсещият заедно навлизат в един изследователски процес. За гида това е възможност да се задълбочи и да разгледа нещата от различен ъгъл, да задава въпроси, които самият той не си е задавал преди.

Търсещият получава обратна връзка за своя напредък,

както и подкрепа, докато върви по пътя. Когато търсещият най-накрая види истината, преживяването е толкова красиво. Той е получил голям подарък, който може да  предава на другите.

LU има стройна структура, екип от администратори и групи на различни езици. Системата работи от много години и бива коригирана, където трябва. Сега работи с лекота и минимална поддръжка. Тя не принадлежи никому и не зависи от един човек. Управлява се от общност, в която всеки върши своята работа.

Във форума разговорите се водят на обичайните езици английски, френски, немски и руски. Би ли помогнала да се отвори и българска секция?

Би било чудесно, ако повече българи се присъединят и започнат да помагат на другите на своя език. Появяват се секции на различни езици, които стават все повече и повече. Така че всичко е възможно.

Предстои ти първо идване в България, на което са предвидени две вечерни срещи и една целоднвена. Какво да очакваме?  

Благодаря ви много, че ме поканихте, с нетърпение очаквам тези събития. Ще се срещнем с това, което възниква на място и ще дадем място на това, което иска да бъде видяно. Обикновено когато работя с групи, всяка среща преминава по уникален начин в зависимост от това какви въпроси носят хората.

Ще изследваме какво е илюзията за отделното Аз

и как да прозрем през нейното було в реално преживяване. Ще поддържам атмосфера, в която всичко е добре дошло и ще съдействам да спадне напрежението. След като енергията в групата се успокои и улегне, можем да се срещнем в тишина и да се насладим на присъствието.

Съботното (целодневното) събитие ще бъде с малка група за по-интимна работа. Това ще позволи по-дълбока трансформация. Всеки участник ще има шанс да разплете вътрешните си възли и да отпусне психологическите спазми. Използвам метода „Дълбоко вглеждане“, който съм развивала през годините, вдъхновена от Памела Уилсън. Това е специален подход за задаване на въпроси, така че да се отпусне напрежението. Методът е много щадящ и ефективен.

Нещо за финал?

Всеки търси нещо. Търсенето самò по себе си представлява напрежение, което не ни позволява да усетим радостта от живота и чистото съществуване. ТЪРСЕНЕТО на нещо може да се преобразува в ГЛЕДАНЕ – гледане на това, което е тук и безрезервна среща с него такова, каквото се проявява в момента. Когато енергията на търсенето се уталожи, може да започне изследване и да се случва чудото. Възможно е да живееш от позиция на мир, свободен да чувстваш и преживяваш без задръжки и опасения всичко, което животът ти предоставя. 

Това е работата на моя живот – да насочвам и показвам къде и как човек може да открие свободата и радостта от чистото съществуване. Нека всички заедно се потопим в празника, наречен човешки живот.  

*Liberation Unleashed – Освобождението Освободено 

Специални благодарности на Гаяне Минасян за безценната помощ при превода и редакцията от английски на български и обратно.

Източник