Иво Величков е автор на книгата „Тайните на хипнозата“, издавана в България и в чужбина, психотерапевт с над 15 години терапевтична и преподавателска практика в България и Великобритания, водещ на множество семинари и обучения, с дългогодишен опит в областта на хипнозата, терапията, бойните изкуства и различни системи и практики за физическо и духовно самоусъвършенстване от цял свят. През 2009 г. е водещ на тв шоу „Хипнотизаторът“ по bTV. Председател на е на Българската асоциация по хипноза.
Винаги е имало някаква мистика около науките, чиито инструментариум и философия не можем да си обясним. Какво е хипнозата?
За хипнозата има различни определения. Може да се каже, че е внушен сън. Също така е и контролиран транс. Трансът е естествено състояние на съзнанието, в което всеки от нас пребивава повече време, отколкото предполага. Освен естествения сън, ние многократно през деня сме в малки секундни или минутни трансове, когато мозъкът ни иска да си почине и тогава спонтанно се проявяват трансови феномени. Ако например работим нещо и сме се порязали, но не сме забелязали – това е спонтанна анестезия. Тези моменти минават, без да ги отбележим, защото трансът се характеризира и със спонтанна амнезия. Познаването и използването на тези непрекъснати трансови състояния са същността на хипнозата като техника. Всъщност за мен хипнозата е най-вече познаване и контролиране на вътрешните състояния на човека. Хипнозата винаги е свързвана с мистичното, тъй като присъщите й феномени са в сферата на несъзнаваната част от нашата психика. Непознатото мами и плаши едновременно и мисля, че никога този съпътстващ ни през цялата човешка история феномен няма да бъде разглеждан еднозначно. Във всяка култура, както и в науката, са развити и запазени подходи, методи и техники, които позволяват на практикуващия да борави с тази непозната част от нашето психично функциониране и колкото повече се демистифицира хипнозата, толкова по-адекватно ще е нейното съвременно приложение в терапията или изследванията.
Много хора се страхуват, че чрез хипноза могат да им внушат чужди мисли, да ги подчинят по някакъв начин на чужда воля. Как разсейвате тези опасения?
Непознатото винаги е добра почва за зараждането на митове, а митовете за вредите и ползите от хипнозата са безброй. Всъщност основният елемент в хипнозата е внушението. Внушение означава с думи или действия да накараш някого да направи нещо. Хората влагат негативен смисъл в термина внушаемост. Да си внушаем, означава да си по-възприемчив към предложените ти идеи. Това е основата на всяко научаване – повишена способност за възприемане. За това обаче не е нужно човек да е в хипноза. В ежедневието си всеки от нас е несъзнателно в ролята на някой, който внушава или на когото се внушава нещо. Всеки път, когато някой ни попита: „Как си?”, в отговора си ние се опитваме да го убедим в това, което казваме. Когато споделяме идея или мнение, ние се опитваме да накараме другия да го приеме. Това са естествени механизми на комуникацията, които ние развиваме интуитивно и няма нужда човек да е в хипноза, за да работят. Пример за това са рекламните кампании, които успяват да ни убедят, че този продукт или човек е по-качествен от другия, дори и фактите да сочат обратното. За жалост понякога е по-лесно човек да бъде убеден в лъжата, отколкото в истината, и отново – няма нужда да е поставен в хипнотичен транс. Дори може да отидем още по-далеч относно страховете от манипулация в хипноза – трябва да се знае, че подсъзнанието ни има неимоверно по-голям потенциал от съзнанието и също така има и по-успешни и мощни защитни механизми, макар и неосъзнати. Немалко експерименти са правени в хипноза и се знае, че дори в най-дълбокия хипнотичен транс човек не би прескочил границите, които не би прескочил и в будно състояние. Това, че не знаем точно докъде са границите ни, е друг въпрос. Човек осъзнава и може да достигне истинския си потенциал и същност само в екстремни ситуации. Както образно го беше описал един култов писател: „Най-силното в нас излиза наяве, когато гърбът ни е опрян в стената и мечът виси над главата ни.”
В какви случаи хипнозата помага? При какви проблеми препоръчвате хипноза?
Хипнозата е симптомо-ориентирана терапия. Това означава, че се бори успешно с ярко изразени симптоми – фобии, зависимости. Естествено, съществува и направление, което се нарича хипноанализа, при което поставеният в транс може да стигне много бързо до ситуацията, в която е възникнал проблемът и да намери причината за него. Аз не разглеждам хипнозата като самостоятелна терапия, тъй като тя е просто техника, инструмент, който може да бъде от помощ във всяка останала терапевтична стратегия или подход. Казвайки това обаче, няма как да не се подчертае дебело, че трансът като състояние сам по себе си е терапевтичен. Колкото по-дълбок е трансът, толкова по-забавена е честотата на мозъчните вълни, а колкото по-забавена е честотата на мозъчните вълни, толкова по-голям е биоелектричният им заряд и толкова по-базови структури на мозъка започват да работят активно. Това са структурите, които отговарят за основните вегетативни функции, имунитета, дишането, самовъзстановяването. Така че, независимо какъв е проблемът на клиента и независимо каква техника използва терапевтът, трансът винаги ще е благоприятен за процеса и трябва да бъде използван.
Хипнозата и регресията са пряко свързани. Случва ли се при обикновен хипнотичен сеанс пациентът неволно да навлезе в регресия, включително в минал живот?
Възрастовата регресия е един от феномените на транса и наистина често човек в хипноза навлиза в него. Относно регресията в минали животи – да, съществува като терапевтична техника, но доколко фактологически е вярно това, което преживява пациентът, е друг въпрос. Но няма и такова значение, тъй като в терапията се работи с представите и вярванията на конкретния човек и ако те му помогнат да се справи с проблемите си, то тогава използването на тази техника е оправдано. Както казва старата мъдрост: „Който помага, той има право.” Според мен, да сме сигурни в това дали има, или няма минали и бъдещи животи би било малко високомерно от наша страна.
Всеки има своите вярвания и ако те му помагат, както и на другите около него, това е чудесно. Просто няма нужда бъдат налагани на другите.
Може ли да ни разкажете интересен случай, в който даден проблем в сегашния живот е бил решен чрез преминаване през събитие в миналото, включително в минал живот?
Имало е доста случаи. Доста екзотичен от сюжетна гледна точка беше случаят с една жена с почти истерична фобия от маслини. При хипнотичния сеанс тя спонтанно се върна назад във времето в момент от детството си, който бе изтласкала като спомен от съзнанието си. Оказа се, че като много малка тя е видяла току-що починалия си дядо, преди да му затворят очите, които са приличали на маслини. Така беше открит коренът на фобията и това помогна за бързото решаване на проблема.
Какви други терапии използвате в практиката си?
Хипнозата е техника, която помага на терапевта да използва много по-ефективно всички останали терапевтични подходи и методи. Познаването на състоянието на клиента ти позволява да имаш правилна терапевтична комуникация и подход в зависимост от това дали в момента е в по-лек или по-дълбок транс, в зависимост от това дали е по-разсеян или по-концентриран и т.н. Отделно би могъл да повишиш възприемчивостта му към терапевтичната гледна точка, ако предизвикаш или използваш някои трансови моменти, които неизбежно се проявяват в рамките на сеанса. Относно богатството на арсенала от терапевтични техники – според мен той е задължителен в началото на практиката на един терапевт, но с течение на времето работата трябва да става все по-интуитивна и да бяга от ограниченията на определена форма – това дава истинската свобода и възможност да помогнеш. Истинското знание е интуитивно – ако човек се замисли за нещо, той не го знае. Кой би могъл да ходи нормално, ако се стреми непрекъснато да осъзнава всяка своя крачка?
Какви са най-често психологическите травми на пациентите, които търсят помощ при вас?
Хората идват с на пръв поглед най-разнообразни проблеми, но моето виждане е, че почти винаги в основата на проблема лежи някакъв страх – може да не е конкретен като форма, може да е дори екзистенциален, дори и страх просто да поемеш отговорност за живота си, страх от това да действаш, страх от това да сгрешиш… Страхът е най-голямата пречка.
Страхът е сянката на човека – когато бягаш, сянката те гони. Когато ти гониш сянката – тя бяга.
Провеждате различни семинари, един от тях е дишане. Как дишането помага? Как се диша правилно?
Дъхът и духът са едно и също нещо. Дори и в останалите езици двете думи имат общ корен. Английската дума за дух – spirit, произлиза от латинското respiro – дишам. Нашето вътрешно състояние зависи от начина, по който дишаме в момента. Нашите физически усещания зависят от начина, по който дишаме в момента. Правилното дишане се справя с физическото и психическото напрежение, което неизбежно трупаме в ежедневието си. Всички проблеми – физически и психически – са породени от натрупаното локализирано напрежение, което се задържа в тялото. На семинарите предлагам на хората програма, която да може да се впише в ежедневието на всеки, програма от техники, които могат да научат тялото интуитивно да открива и използа потенциала, който притежаваме. Всички тези техники са свързани на първо място с дишането. На базата на всичките си научни търсения, както и на странстванията си извън академизма, съм разработил и компилирал учебно-оздравителни програми в различни формати, така че всеки, който има интерес към тази материя, да може да започне занимания със себе си – сам или в група. Или просто да прибави още едно парче в пъзела на осъзнатия си живот. Всяко обучение е терапия и всяка терапия е обучение. На семинарите, курсовете и лекциите се опитвам да убедя хората в нуждата от физическа, емоционална и духовна хигиена – тези практики и програми са точно това. Все пак богинята на здравето е Хигия.
Знам, че често ходите в Индонезия. Какви практики научихте там и прилагате ли ги в работата си?
Последните 8 години посещавам редовно Индонезия, и по-специално о-в Бали. Практиките, които са запазени там, са едни от най-ефективните, които съм срещал. В една определена школа те се преподават под формата на бойни изкуства, но истинската същност е работа с вътрешните органи, вибрационните честоти на мозъка, дишане, т.нар. безконтактно въздействие. И макар на пръв поглед всичко това да звучи мистично, всяка от тези практики намира своето неврофизиологично обяснение в съвременната медицина, наука и психология. Необяснимите на пръв поглед способности могат да бъдат до голяма степен осветлени с помощта на техники за контролираното използване на адрелина в тялото ни, безконтактното въздействие – с работата на огледалните неврони в мозъка и т.н. Към подобни екзотични теми и неща човек трябва да подхожда много отговорно и трезво. Защото екзотичното лесно очарова и създава различни вярвания. А сляпата вяра не е вяра. Тя е слепота.
0 Коментара