Изкуството да знаеш какво да пренебрегнеш…

– Ще изпълня три твои желания, това е твоята награда. Какво искаш най-напред?
– Бих искал да съм достатъчно умен, за да избера другите си желания по най-добрия начин – отговорил рибарят.
– Така да бъде – отвърнал духът. – А сега ми кажи второто и третото си желание.
Рибарят се замислил за миг, след което казал:
– Не ми е нужно нищо повече. Благодаря.

Замисляли ли сте се, че по-малкото значи много повече. И че колкото повече простота и умереност има в живота ни, толкова по-леко се движим през него.

Сигурно ви се е случвало, докато се разхождате в парка, малко камъче да се вмъкне в обувката ви. Неприятно е, нали? Но макар и дразнещо, го оставяте там и дори започвате да свиквате с него.

А сега помислете върху следното: По същия начин, докато се движим през живота, се натъкваме на малки „камъчета“, които ни пречат и ни нараняват. И най-парадоксалното е, че вместо да ги изхвърлим, ние просто ги преместваме някъде встрани, където ни тормозят по-малко. Защото сме нехайни, защото бързаме или защото, за да ги отстраним, се налага да спрем за малко.

След като се е вмъкнало в живота ни, макар в началото да ни създава дискомфорт, камъчето става наш спътник. И ние свикваме с присъствието му до такава степен, че почти спираме да го забелязваме. А понякога стигаме и по-далеч – привързваме се към него!

А знаете ли, че в обувките ни се вмъкват повече камъчета, малки и големи, остри и заоблени… И започват да разраняват краката ни и ни пречат да се движим леко и спокойно през живота.

Чудите се какви са тези камъчета?

1. Някои камъчета са в ума. Това са предразсъдъците и предубежденията по отношение на света и на самите нас. Те са товар, който ни пречи да се наслаждаваме на всички възможности, да израстваме, да учим и да се втурваме в нови преживявания. Затова преразгледайте убежденията си и елиминирайте предразсъдъците. Те не просто ви пречат да се движите с лекота. Те ви пречат да полетите!

2. В сърцето също се промъкват камъчета. Това са нежеланите или токсични приятелства и връзки, които ви завличат към дъното. Хората, които ви ограничават или внасят в живота ви песимизъм и лошо настроение. Преразгледайте своите връзки и приятелства. И изхвърлете тези от тях, които не позволят животът ви да се изпълни с радост и лекота.

3. Безполезните и ненужни вещи също са камъчета, които ни затормозяват, макар че рядко осъзнаваме това. Купуваме хиляди излишни неща – понякога заради самото притежание или защото ни карат да се чувстваме живи. Но макар и да виждаме някаква полза от тях, най-често тези предмети просто задръстват жизненото ни пространство. Това са прищевки, които само утежняват живота ни и най-често водят до постоянни дългове. А това е сериозна тежест.

4. А онези камъчета, които ни съпътстват в ежедневието – мързел, примирение, безразличие, – може да доведат до занемаряване на здравето и апатия към всичко и към всички. Те са едва забележими камъчета, но с течение на времето стават все по-опасни. Защото като снежна топка, търкаляща се по склона, постепенно стават толкова големи, че ефектът им е катастрофален.

Не оставяйте всички тези камъчета да попадат в живота ви. Или ако това вече се е случило, спрете за момент и ги изхвърлете. Така ще се движите много по-удобно и уверено през живота. Ще вървите с лекота и ще си припомните усещането за радост. Онази проста радост, с която сте се родили. И която винаги е с вас.

По този повод американският философ и психолог Уилям Джеймс казва: „Да си мъдър – това е изкуството да знаеш какво да пренебрегнеш“. Това твърдение изглежда логично, но всички ние рядко спираме, за да изхвърлим камъчето, вмъкнало се в обувката ни, което продължава да ни наранява и да пречи на лекотата, с която се движим.

Какво да направите?

• Направете си списък с товарите, които възпират и затрудняват живота ви.
• Кои са камъчетата, които тормозят ума ви?
• Кои камъчета са се промъкнали в сърцето ви?
• Кои са тежките ви камъни?
• А ежедневните?
• Изработете си план с цел всяка седмица да се освобождавате от един от тези товари.

И не забравяйте: Който върви леко, стига далече

От книгата „Покана за радост“ на Франсеск Миралес и Алекс Ровира