„Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно.”
Апостол Павел
Отворете аурата, изчистете чакрите… Днес йогата е със статут на модна тенденция, а споменатите послания често звучат като термин от химическото чистене. В специализираните школи лесно може да откриете свой „гуру”, който да ви разкрие свещеното взаимодействие между ум, душа и тяло. А по-късно, с травми от различна степен и характер, да се отправите към кабинета на добър травматолог или психиатър. Защото има и такива случаи. Ако перифразираме една известна поговорка, може да кажем, че каквото за индусите е добро, за европейците е травма. Понякога както телесна, така и психологическа.
За някой йога е най-древната система за физическо и духовно самоусъвършенстване. За други – тя е философско-религиозна дисциплина, която изисква пълна отдаденост, строгост и определен начин на живот. Тук няма да съдим ничий личен избор да търси и намира свой начин за релаксация, душевен комфорт, връзка със себе си и енергиите. Всеки има свободата да решава сам дали да „вкуси” екзотиката на Изтока, наситена с асани, мантри и медитация. Интересно е да разберем защо йога така стремително превзе нашите ширини и навлезе в живота на европейците, с какво ни плени, както и с какво може да ни навреди понякога. Самата йога не може да замени личната отговорност на хората, които, преди да направят крачка към нея, е добре да се съобразят с някои факти.
Урок първи
Каляване на тялото
Всяка нация носи своите типични характеристики – общи генетични черти, език, религия, история, култура, територия. Генетичният пейзаж, повлиян от климатичните особености, логично е изваял телата ни по определен модел. Йогата произхожда от Индия – място, отличаващо се от Европа по своя климат, манталитет и най-вече по физиологичните особености на живеещите там етноси. Една от най-съществените разлики между европейци и индуси е конструкцията на опорно-двигателния апарат. Той е носител на специфична генетична памет, но за разлика от нашия този на индусите е по-мек, гъвкав и с различна ставна подвижност. Когато европеец започва да насилва тялото си към непривични за него пози, това често причинява травми. Според специалистите йогата, практикувана в Индия, е рисковано начинание, особено за хора над 30-те, при което могат да пострадат ставите и гръбначният стълб. Йога-последователите не отричат тази теза. Ако индус ви покани учтиво да приседнете в традицонна поза на твърдия под, навярно гостуването ви няма да продължи дълго. Причината тук не е единствено заради паметта на гените. При формиране на тялото огромна роля играят храната и климатът. Вегетарианството, типичен за индусите хранителен режим, предлага на тялото съвършено друг набор от микроелементи, а климатичните фактори поставят различни задачи на организма. Няма да правим социологическо проучване за вегетарианството у нас, но една българска поговорка прави лаконичен кулинарен разрез по темата: „Не е ли расло на кокал, само за гарнитура става“.
Урок втори
Пътят на съзнанието
Йогата не е само упражнение за тяло, а ментална, психологическа и религиозна практика. Какво отношение имаме ние към вярата на индусите? Къде е пресечната точка между нашите така различни култура, възпитание и религията? Изтокът и Западът споделят твърде различни нужди и потребности. Първите са ориентирани към опознаване на своя вътрешен мир, разширяване на съзнанието и следват дългия път на духовното осъзнаване. Хората се подготвят да живеят няколко живота – затова за- никъде не бързат. Западният свят има съвършено различен ритъм, етика и ценностна система – важни са кариерата, постигането на резултати, социалната реализация, материалните блага. И всичко това трябва да бъде постигнато в този живот.
Хубаво е, когато хората чувстват, че е важно да опознаят себе си, и се фокусират върху собствените си усещания. Стига това да не се препъне в ежедневните им отговорности и не ги направи съзерцателни, пасивни и апатични към реалността, в която живеем. Ще бъде доста авангардно, ако в един миг „главата” на семейството скръсти нозе в центъра на хола и дълбокомислено каже: „Аз се оттеглям в себе си. Кога ще се върна – не знам.”. Лично аз мисля, че монотонното плетене на пуловер е с една крачка по-напред от безкрайното съзерцание и непонятните мантри за вътрешен мир и спокойствие. Пък и накрая можеш да облечеш резултата.
Урок трети
Дуел на религиите
Какво е отношението на православието към йогата? Според книгата на С. Чатърджи и Д. Дата „Въведение в индийската философия“, в класическата йога целият процес на саморазвитие е разделен на осем степени – Яма (въздържание), Нияма (култивиране на положителни навици), Асана (физически упражнения), Пранаяма (овладяване на дишането), Пратиахара (отдалечаване на чувствата от техните обекти), Дхарана (съсредоточаване на ума върху желания обект), Дхиана (медитация), Самадхи (поглъщане на ума от обекта на съзерцанието, просветление). Осемте степени на йога могат да бъдат разделени на три части – етическа (1-а и 2-а степени), физиологическа (3-а и 4-а) и психологическа (5, 6, 7 и 8-ма). От тях само етическата част може да бъде съпоставена с православните методи. Макар в православната аскетика да се споменава за определени начини на съгласуване на дишането с молитвата и дори на позата за молитва, няма никаква аналогия между пранаяма и асаните на йога с тях. В адаптираните за европейци курсове по йога, етическата част практически се пренебрегва, а хората се хвърлят веднага в психофизическата практика на асаните, пранаяма и медитацията, които деформират психиката и физиологията им. Истинските йога-учители предупреждават, че без етическа подготовка заниманията с йога са опасни. Известният учител Свами Шивананда споделя, че без овладяване на етическото възпитание не може да се постигне успех в медитацията. Дори да не сме дълбоко религиозни, нека не бъдем и наивни, когато авантюристично тръгваме по пътя на мистичното духовно просветление с посока Изток.
Урок четвърти
Свободната воля
Една поговорка казва, че любопитството убива котката, а възторгът от наученото я връща към живот. Любопитството е лютата подправка, която ни кара да търсим нови светове, да се срещаме с интересни хора, да изследваме непознати територии. Задъханият делник на съвременната сложна цивилизация навярно с радост би потънал в една дълбока медитация, където Изтокът и Западът намират своя крехък баланс. В наши дни йогата играе ролята на спокоен пристан и лечител, предлагащ изцеление от стреса. Посещаваме школи по йога, където ни учат да дишаме по определен начин, да сваляме напрежението, да изчистваме съзнанието си, да бъдем един вид „преродени” и в хармония със себе си. Запознати споделят, че някои упражнения имат силата да активизират спящите резерви на организма, затова ако източната практика ни позволява да се обърнем към вътрешните си резерви, защо да не се възползваме? В йогата има много упражнения, за които не е нужна гъвкавост и добра физическа подготовка. Познати са комплекси от упражнения, които се прилагат при лечение на болни от СПИН, диабет и астма, а изследванията доказват тяхната ефективност. Един от най-сериозните проблеми е как да открием вещ учител по йога, който владее в дълбочина тази физическа, умствена и духовна дисциплина. Да се доверяваш на учители-лаици или да разчиташ на книгите е неприемливо и опасно, защото йогата е практика. При нея най-важна е приемствеността, при която знанията и уменията се предават от човек на човек. Различните йога направления дават много възможности за експерименти с тялото и ума, чийто положителен или негативен ефект ще дадат отговор на въпроса къде е мястото на йогата в нашия живот.
Повърхностното занимание с йога е като да прочетеш само средата на един роман – без да знаеш кои са главните герои и какъв е краят. Докато подготвях този текст, разговарях по темата с хора от медицината, вярата, спорта и почитатели на йогата. Не открих истински йога-учител, за да чуя и неговата философия, от извора. Разбрах, че всеки споделя правотата на своя опит, професия и религия. Затова ще завърша с едно много по-семпло мнение на безпристрастна по въпроса приятелка: „Йога? Е, как да не знам! Това е музикант от Пазарджик, дето ходи бос през лятото и свири на цигулка, не си ли чувала?”.
0 Коментара