Половин година след излизането на „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“, издателство „Ентусиаст“ публикува за първи път на български език продължението на един от най-големите бестселъри на Лиз Бурбо. В „Лечението на петте рани“ световноизвестната писателка предлага знание и подкрепа за всички онези хора, които искат да станат господари на собствения си живот и да постигнат дълбока вътрешна хармония.
Преиздаваната многократно „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“ излиза за първи през 1994 г. и е помогнала на хиляди хора да преодолеят проблемите си. Оттогава Лиз Бурбо получава множество запитвания за това как точно се лекуват раните на душата – от отхвърляне, изоставяне, унижение, предателство и несправедливост. Ето защо тя решава да обедини всички свои наблюдения по темата, събрани по време на обученията, които провежда по света в продължение на 38 години.
Защо се наричат рани на душата? Защото душата е изтощена, когато се отдалечава от своя план за живота и не може да го следва. Според Лиз Бурбо точно това се случва, когато оставяме егото да ръководи живота ни. Душата страда, тъй като целта на нейните прераждания е да живее в истинска любов и приемане, за да успее да изживее своята божественост.
В книгата „Лечението на петте рани“ откриваме практични съвети, прозрения от личния опит на авторката и примери от реалния живот – ситуации, с които всички ние се сблъскваме всекидневно. Благодарение на тези напътствия ще можем по-лесно да определим своите рани и да извървим сами етапите към изцелението. Ще се научим да разпознаваме механизмите на раните и ще разберем защо привличаме определени хора и обстоятелства. Ще забелязваме кога се отключват раните и ще се научим да преодоляваме капаните на егото – основната пречка пред лечението.
ОТКЪС
Пролог
Минаха четиринайсет години от написването на първата ми книга, посветена на раните на душата. Реших, че е време да споделя с теб многобройните си открития от тогава до сега – и най-вече да поставя акцент върху лечението на въпросните рани, от които страдат толкова много хора.
Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си непрекъснато бие рекордите по продажба както във френски говорещите страни, така и в други държави. През 2014 година, когато пиша тези редове, тя е преведена вече на шестнайсет езика. Изглежда обаче, че не е било достатъчно да се обясни лечението на раните само в една глава, тъй като хората все ме питаха:
Как може човек да излекува раните си?
Следователно, преди да прочетеш тази книга, е необходимо да си прочел първата, тъй като аз не повтарям всичко, което съм изложила там. В първа глава правя кратък преглед на основните характеристики на раните, за да ги припомня. Препоръчвам ти обаче да прочетеш отново книгата Петте рани, преди да пристъпиш към тази. Егото е толкова изплашено, когато чуе да се говори за рани, че прави всичко възможно да не разберем или да интерпретираме погрешно това, което е казано или написано. Впрочем повече подробности за голямото влияние на егото, което поддържа раните, ще предоставя в трета глава.
Докато четеш тази книга, е възможно понякога да имаш усещането, че не казвам същото като това, което съм изложила в първата книга. Моля те да не се чудиш на кое точно да вярваш. Спокойно можеш да се довериш на казаното тук, тъй като през последните четиринайсет години съм открила много тънкости по темата за раните, за които преди това не съм си давала сметка.
След хиляди обучения, проведени от мен самата и подготвени от мен хора, мога да бъда много по-точна в описанието на раните, тъй като имаме много нови наблюдения и много нови споделени истории.
В тази книга ще научиш как да приемаш тази част от теб, която продължава да вярва, че определен тип поведение означава отхвърляне, че друг тип поведение означава изоставяне и така за всички пет рани.
Действителността е съвсем друга. Когато се вслушваш в сърцето си, ти добиваш цялостен поглед и можеш да тълкуваш ситуациите и хората различно.
Например някой може да ти говори по начин, по който да се почувстваш отхвърлен, а всъщност този човек просто да изразява собствените си потребности или да слага граници. Постепенно, когато се научиш да забелязваш кога се отключва дадена рана, ти ще установяваш, че раните не ти причиняват вече чак такава болка, а дори и да ти причиняват, болката трае по-кратко.
Много хора са ми казвали, че докато са откривали своите рани – било то с помощта на книгата, или по време на семинар, са били шокирани от неприятните неща, които са разбрали за себе си. Първата им реакция е била да поискат да се отърват от въпросните черти.
Не си мисли, че занапред ще познаваш всички „трикове“, които ще ти помогнат да се отървеш веднъж завинаги от своите рани. Убедена съм, че когато една душа се преражда на Земята, то е, защото раните продължават да ù пречат да бъде автентична, центрирана и да чувства със сърцето. Да искаш да елиминираш не що говори за отхвърляне, а не за приемане. По подобен начин човек, който иска да се отърве от наднорменото си тегло, отхвърля себе си, вместо да се приема. Освен това вече сме наясно, че дори да успеем да се отървем от нещо или някого, защото не можем да го приемем, ефектът е само временен и след време проблемът се връща с двойна сила. Понякога се връща под друга форма, но предизвиква у нас същото страдание.
Разпознаването на задействаната рана и нейното приемане ще ти помогнат да не си служиш със съответната маска. Ще се изненадаш приятно, когато разбереш, че много бързо можеш да сложиш балсам върху раната, за да спре да те боли. Този балсам се нарича приемане. Постепенно раните започват да се лекуват, а дори да се активират, болката е по-слаба. Предполагам, че знаеш каква сила е приемането, тъй като разисквам тази тема във всички мои книги, на всички обучения и семинари.
Както в другите ми книги и тук се обръщам към теб на „ти“. Държа да уточня, че когато използвам мъжки род, аз се обръщам и към жените. Ако не е така, това ще бъде изрично уточнено.
За да ти помогна да осъзнаеш по-добре колко значима е всяка от твоите рани (това всъщност е още една важна причина за написването на тази книга), ще ти дам няколко примера за активирани рани. Всъщност през годините често ми се е случвало да питам хора, запознати с темата: Осъзнаваш ли коя рана е засегната в ситуацията, която току-що ми описа? Обикновено човекът ме поглежда изненадано, тъй като в ситуацията е разпознал, да кажем, своето нетърпение. Ето един добър пример за това как егото ни пречи да разбираме кога дадена рана се активира. Как би могъл да излекуваш раните си, ако не осъзнаваш, че страдаш от тях?
Сега не ти остава нищо друго, освен да отвориш още повече сърцето си и да продължиш да четеш. Ще забележиш, че в края на всяка глава има по една празна страница. На тази страница можеш да напишеш това, което ти РЕШИШ да приложиш в живота си след прочитането на съответната глава. Напомням ти, че за да направиш конкретни и положителни промени, трябва да РЕШИШ да предприемеш различни действия във всекидневието си. Трябва също да приемеш, че не си могъл да промениш нещата преди това.
Само две неща са безкрайни – ВСЕЛЕНАТА
и ЧОВЕШКАТА ГЛУПОСТ. За първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн
ПЪРВА ГЛАВА
Преглед на петте рани
За начало бих искала да ти припомня, че ние идваме на този свят с рани, които трябва да се научим да приемаме. Те са се развивали в продължение на много прераждания. Някои са по-болезнени от други – това зависи от плана на живота ни. Страданието има различна сила при всеки и повечето от нас не знаят откъде идва то, нито какво да направят, за да не го изпитват. Всичко, което знаем, е, че много хора и ситуации ни карат да реагираме автоматично и съответно да страдаме. Ето защо е толкова интересно да открием източника на нашите страдания.
Защо се наричат рани на душата? Защото душата е изтощена, когато се отдалечава от своя план за живота и не може да го следва. Точно това се случва, когато оставяме егото да ръководи живота ни. Душата страда, тъй като целта на нейните прераждания е да живее в истинска любов и приемане, за да успее да изживее своята божественост.
Нашата душа страда по различен начин според активираните рани. Най-тъжното е, че оставяме егото да ни убеди, че то ни помага да страдаме по-малко, а всъщност е точно обратното. Невъзможно е егото да почувства страданията на душата. То живее само за себе си, а основната му цел е да има право. Егото не ни позволява да изпитаме страданието, което създава дадена рана, като ни подтиква да слагаме маска всеки път когато раната е активирана. То искрено вярва, че ни защитава и не осъзнава, че по този начин ние само поддържаме и подхранваме своите рани. Колкото повече се поддържа една рана, толкова повече боли. Колкото по-бързо и по-силно реагираме, толкова по-дълго продължава реакцията.
Защо има толкова много самоубийства? Защо има милиони хора, които стават зависими от цигарите, захарта, хазарта, алкохола, лекарствата, дрогата, само и само да стоят упоени и да не осъзнаят истинския си проблем? Защо все повече хора страдат от сериозни заболявания въпреки напредъка на науката? Защо се случват толкова много раздели и разводи? Защото хората не искат да изпитат болката на собствената си душа. Уви, отричането на тази болка само я прави по-силна. Можеш да сравниш това с дълбока физическа рана, която стои отворена и се инфектира постепенно. Дори
да се опитваш да я покриеш, за да не я виждаш, инфекцията си стои, раната ти причинява все повече болка и така до деня, в който достигнеш прага си на поносимост към болката. Имаш два избора: да умреш или да предприемеш действия, за да я излекуваш. Ето докъде стигна човешката раса! Крайно време е да осъзнаем неотложността на проблема, за да успеем да изживеем живота, към който всички се стремим… Живот, изпълнен с щастие, а не с болка.
След толкова години наблюдения и изслушване на множество истории за проблеми – лични и професионални, си давам сметка как ние привличаме някои поведения и нагласи от страна на другите в зависимост от нашите рани. Разбрах, че ние страдаме от поне четири от петте рани. Всички страдаме от отхвърляне, изоставяне, предателство и несправедливост. Само раната от унижение, изглежда, не е толкова често срещана.
Повечето хора приемат, че имат поне две от четирите рани, които са по-очевидни и по-болезнени. С течение на времето можем да установим, че някои рани отслабват, а други се засилват.
Аз произхождам от многодетно семейство. Родителите ми са направили всичко възможно, за да подсигурят единайсетте си деца, като са работили много. Те обаче не са били до нас и не са ни обръщали внимание така, както сме имали нужда. Нямаха време да ни правят комплименти или да ни изслушват. Ето защо някои от нас са се почувствали отхвърлени, други – изоставени или предадени, а трети са страдали от несправедливост. Някои са страдали и от унижение. Сега вече знам, че не това, което са били или са правили нашите родители, е причинявало страданията ни. НАШЕТО лично възприятие за тяхното поведение стои в основата на страданието.
Страданието винаги идва от нашето възприятие или интерпретация на фактите, а не от характера или действията на другия. В предишната книга за раните обяснявам, че зад предателството се крие изоставяне, а зад несправедливостта – отхвърляне, като степента на изживяването е различна. Препоръчвам ти да си спомниш това, когато усетиш несправедливост или предателство.
Докато търсиш от какво се страхуваш в дадена ситуация, която те наранява, ти ще откриеш, че страховете да не бъдеш отхвърлен или изоставен предизвикват повече страдание и страх.
Сега съм убедена в това, тъй като двете големи и видими рани в моето тяло винаги са били предателството и несправедливостта. Дълго време смятах, че не съм преживявала изоставяне и отхвърляне или може би съм ги преживявала в съвсем малка степен. Едва през последните десет години започнах да приемам, че страхът ми да не бъда отхвърлена и изоставена е много по-силен от страха да не бъда предадена или да не стана жертва на несправедливост.
Освен това ти напомням, че страхът да отхвърлиш, изоставиш, предадеш другите или да си несправедлив към тях е също толкова голям, колкото и страхът от това, което те биха могли да ти причинят. Ще си дадеш сметка също, че ти самият нараняваш себе си в същата степен. Ти се отхвърляш, изоставяш, унижаваш, предаваш и си несправедлив към себе си в същата степен, в която преживяваш това с другите и съответно страдаш от това. В програмата Слушай своето тяло ние наричаме тази голяма истина Триъгълника на живота.
Триъгълникът на живота илюстрира факта, че другите се отнасят към теб така, както ти се отнасяш към тях и към самия себе си. Степента на страдание, страховете и емоциите са едни и същи.
Ето обобщение на характеристиките на всяка рана и съответната ù маска. Спомни си, че започваме да носим маска, след като дадена рана е активирана – от нас самите или от друг човек. Целта на маската е да се защитим. Егото ни играе номера, като ни кара да вярваме, че нямаме рана. То смята, че като я отрича, ни помага да изпитваме по-малко болка. Правим всичко възможно, за да игнорираме раната и да не я усещаме. Освен това смятаме, че като сложим маската, другите няма да видят или да се досетят за нашата рана. Характеристиките на всяка маска се различават малко от тези, описани в първата ми книга, тъй като съм ги обогатила на базата на новите ми проучвания.
0 Коментара