Потенциал на личността, т.е. личностен потенциал. Развитие на потенциала на личността, реализиране на личностния потенциал, увеличаването му, намирането му, изявата му, ъпгрейдването му…
Все по-често чуваме тези словосъчетания, в началото от специалисти и психотерапевти, след това от медиите, а накрая се настаниха и в ежедневните ни разговори. Въпреки прекомерната употреба на термина, опитващ се да обозначи какво носим в себе си и да определи дарбите и качествата, които ни правят уникални, установих обаче, че много малко знаем какво наистина означава „личностен потенциал“ и още по-малко можем да го съотнесем към себе си по практичен начин.
Самото рецитиране на добре звучащи психологични клишета (неминуемо напомнящи ни за зариналата ни литература за самопомощ) и празнословеното (на купища семинари) по темата какви трябва да станем и това до какви постижения ще ни доведе това, не ни помога ни най-малко да се приближим по-близо до истинското си аз, нито пък да го изявим неизкривено, такова каквото е, в живота си.
Как започна всичко?
Бях депресирана. Признавам си без бой!
И не можех да разпозная източника на състоянието си. Не беше дразнител в работата или в личния ми живот, нито дефицит на нещо или някой в ежедневието си. Започнах да си задавам въпроси, които не си бях задавала до момента не защото не се бях “светвала” на тях, а защото не смеех. Добре подреденият ми живот си вървеше прекрасно, нямаше защо да го разбутвам. А и следвах стратегията на треньор на футболен отбор – “когато отборът печели, смени в него не се правят”.
Състоянието ми обаче не премина за два-три дни, както очаквах, нито за седмица, нито за месец. И това ме накара да започна търсенето си, избирайки по-нетрадиционен начин – не навън, обикаляйки терапевти и тъпчейки се с антидепресанти, а навътре – към мен самата, където очевидно беше източникът на проблема ми.
Започнах много да чета. Така се натъкнах на термина “ноогенна депресия”, използван от един от психотерепевтите – д-р Димитър Тенчев. В интервю той обясняваше, че ноогенната депресия е характерна за хората, на които наглед в живота им всичко е наред – имат престижна работа, завиден стандарт, печелят уважението (и често завистта) на околните, имат статуса на щастливо “бракувани”.
Но… нещо вътре в тях не е наред.
Засилващото се с времето усещане на вътрешно неудовлетворение, изявено в различни форми на депресивност, не им дава мира, и това може да продължи години наред, въпреки че в битието им сериозни трусове няма. Не беше трудно да се припозная.
Нестандартната гледна точка на д-р Тенчев за депресията (че тя е предпоставка за нашето развитие и не е задължително да ни забие в калта на самосъжалението) и неконвенционалните му подходи към човешката психика ме подтикнаха да се срещна с него. Не като пациент с лекар, а като човек, търсещ информация.
“Ноогенната депресия е сигнал на душата ни, че сме потиснали истинското си аз и не изявяваме дарбите и потенциала му в живота си, независимо колко “сме успели” и “колко готини хора сме””, бяха първите думи на психотерапевта. “Или казано съвсем кратичко – престанали сме да бъдем себе си на цената на фалшивите идентичности, с които сме свикнали да се представяме пред света”.
Ноогенната депресия се проявява в хората, които добре се самозалъгват,
но не могат да залъжат по-дълбоката част от себе си, своето психе или душа. Погледнато от по-различна, трансперсонална (отвъд тесните граници на егото), гледна точка, тя е благословия, защото е своеобразен и недвусмислен сигнал да се завърнем към себе си и към това, което може да направи живота ни по-пълен и смислен, докато не е станало късно за това.
Първата стъпка
Има ли решение? На пръв поглед аз имам всичко, което съм искала да постигна в живота си, но усещам пълна безизходност…
“Какво значи всичко? И трябва да предефинираме клишетата “успех” и “постигнал” в контекста на по-дълбоките измерения на съзнанието ни, което е истинският “оценител” за това кои сме, какво сме постигнали и намираме ли се на пътя си?”, тези думи на Димитър Тенчев ме заливат като студен душ. Нима всичко, което съм правила в годините си на (не)осъзнат живот, е било залудо?
Психотерапевтът е категоричен, че наложените рамки за “успялост” са фалшиви социални внушения, наложени от статуквото на един болен и обезличаващ ни социум. “Навремето, през 80-те на миналия век, имаше битпазар в Подуяне. Посещавах го чат-пат, защото баба ми и дядо ми живееха наблизо. И там за първи път видях шарени ризи, с надписи на английски, рисунки на орли, каубои и т.н. Нещо цветно и “западно” се появяваше и рязко контрастираше със сивата соцконфекция. Бях запленен от тях. Тогава бях тийнейджър и западните дрехи правеха впечатление на връстниците ни. Купих си няколко ризи от виетнамците, които тогава бяха пионерите на частното предприемачество у нас. След едно-две пранета обаче всички рисунки се размиха и обезцветиха. Оказаха се евтини щампи върху евтин хастар. Същото е с успеха в съвременното общество, евтина щампа върху евтин хастар, и двете без никаква стойност”, обяснява д-р Тенчев.
Т.нар. самочувстие, хранещо се от “постижения и признания отвън” е
фалшива конструкция на ума,
която в един момент се оказва непригодна за истинския ни живот, защото е не по-малко илюзорна от сапунените мехури, с които си играят децата.
“Нещо като в Матрицата си. Подреденият ти свят обаче е започнал да дава бъгове и да примигва, показвайки, че е измислена виртуална реалност, ти не знаеш какво се случва и не знаеш какво да правиш, затова си и в депресия”, усмихва ми се Димитър.
Според него както високата, така и ниската самооценка са еднакво вредни. Защото те са просто бетонирана представа за нас самите, която сме изграждали с дълги внушения – отвътре и отвън, но няма нищо общо с истинското ни аз. По тази причина идеалната самооценка е липсата на такава. Ако си ОК със себе си, изобщо няма да ти дойде наум да се оценяваш, сравняваш, да се замисляш кой какво мисли за теб. Това е истински успелят човек –
този, който се чувства добре със себе си.
Тогава заговаряме за личностния потенциал и всичките ми представи по темата стават на пух и прах. Наложено е схващането, че имаме развит потенциал, ако сме успели. Всъщност потенциалът на личността ни е развит, ако с всяко действие, избор и завой в живота си изразяваме своята уникалност. Тогава хобито ни става работа, а всичко, чрез което изразяваме Аз-а си, се случва с лекота и размах. Тогава сме на пътя си и отново сме себе си. Има едно условие обаче това да се случи – да не “продадем душата си” или казано направо – да не правим компромиси в живота си, които да потискат личността ни (неподходяща връзка, брак), креативността ни (неподходяща работа, най-често в корпорация) и идеалите ни (неподходяща семейна и “приятелска” среда). “
Истинската терапия е освобождаване от излишното, а не придобиване на още по-излишни неща. И тук е парадоксът, повечето “успели” хора са направили всички компромиси, които са били цената за това да достигнат дотам, където са. Но така те са задушили личностния си потенциал, а не са го развили. Задушили са истинското си аз, а не са го изразили. Ноогенната депресия е знак, че не са на пътя си. Осъзнаването на този факт е първата стъпка към истинската промяна”, констатира д-р Тенчев.
Какви са първите стъпки, които трябва да направя, питам аз.
Скачане в дълбокото
“Няма никога да променим живота си чрез мислене, анализи, волеви действия, “трезви” решения или “позитивно” мислене”. Убедила си се в несъстоятелността на тези подходи, нали? Може да ни промени преживяването и то преживяване, което да трансформира съзнанието ни в дълбочина и да извади наяве автентичната ни личност и потенциала, който е заложен в нея. Единственият начин това да се случи наистина, са променените състояния на съзнанието. Готова ли си да скочиш в заешката дупка?”, пита Димитър.
Кимам. Осъзвавам, че няма какво да губя. И решавам да посетя най-близките във времето InSighting събития – Инсайтинг интензивното дишане, което изчиства преживелищно психотравмите, които сме трупали в себе си години наред. Както и ежеседмичната Релакс Зона, насочена към намаляване на стреса и преотркиване на изгубения път – към нас самите и към истинските неща в живота ни.
“Ела на големия ни семинар – събитието за всички инсайтъри. Там ще се докоснеш от безграничния потенциал, който носиш в себе си и животът ти повече никога няма да е същият”. Отново кимам. Няма какво да губя. Защото осъзнавам, че искам да живея собствения си живот, а не живота на някой друг. Душата ми го нашепваше мълчаливо, че трябва да го направя… години наред. Този път смятам да я послушам!
0 Коментара