Как да спра хората да ме нараняват?

Попадаш ли често в ситуации в които хората те нараняват? Ситуации в които се чувстваш обиден, недооценен, излъган, разочарован от хората около теб?

Искаш ли да знаеш как можеш да спреш това да се случва и да овладееш висшия пилотаж на психологическата зрялост?

Тази статия има за цел:

да разкрие какво стои зад такива повтарящи се ситуации на разочарование и обида (има и конкретни примери от терапевтичната ми практика)
да те поведе към личната ти сила, като поемеш отговорност за собствените си чувства
да ти помогне да разбереш и да се справиш с тежките чувства
да овладееш висшия пилотаж на психологическата зрялост, където другите хора няма да имат силата да те нараняват

Признавам си, че и аз много пъти съм се чувствала така. Обидена! Разочарована! Ах, как ме е боляло и съм обвинявала другия човек, че ме е наранил! Докато не осъзнах, че това не е нещо, което другият човек ми причинява. Той прави нещата които прави (или не прави) заради себе си. Казва или не казва някакви думи. Има свои собствени причини да прави това. Може да е недостатъчно емоционално или интелектуално зрял. Може да е уплашен, разстроен, притеснен за нещо свое. Може да има разумни свои причини за действията си и в тях да няма нищо превратно. Но той не ми причинява умишлено нещо. Аз съм тази, която интерпретирам неговите думи и действия така, че те ме карат да

чувствам обида, разочарование, болка.

Усети как различно се чувстват думите изразени по тези два начина:

Не ти ме обиждаш. Аз се чувствем обидена, когато…
Не ти ми причиняваш болка. Аз усещам болка, когато ти…
Не ти осмисляш живота ми. Аз търся смисъл само в теб…
Не ме унижаваш ти, а аз… Е, разбираш ме.

Болката и негодуванието са си наши лични преживявания, силно субективни. Не всеки в подобна ситуация е изпитвал същото като нас. Това, че изпитваме толкова силна емоционална реакция в момента не означава, че някой ни причинява нещо страшно. Ние реагираме с болка, която е отзвук от наш предишен болезнен опит от миналото.

Ако ти определяш себе си (или имаш такива познати) като емоционален и чувствителен човек, това означава само едно: Някъде назад в детските си години си преживявал достатъчно често и силно, болезнени и застрашаващи обстоятелства. Сегашната ти чувствителност е само отзвук от травматично минало, един своеобразен радар за заплахи. Когато човекът отсреща каже или направи нещо, което подсъзнанието ти асоциира с болката от миналото, то стартира запаметена

емоционална реакция, идваща от миналото.

Ето няколко примера от практиката ми:

Жена, която носи тежка обида в продължение на година заради подметнати пренебрежителни думи от подпийналия ѝ зет на масата. Оказва се, че тежката ѝ емоционална реакция идва от детските години, когато се е чувствала застрашена от пияния ѝ баща, който я наказва за всяко “провинение” и несвършена задача. Сегашната ситуация активира стаеното ѝ вярване, че не върши достатъчно и това носи опасност. След преработка на детския спомен, обидата от сегашната случка със зетя олеква.

Жена, която гори мостове след себе си и прекъсва драматично работни отношения (серийно), след като работните проекти приключат. Приема работната среда за прекалено близка, второ семейство, а след това се чувства предадена, обидена, недооценена. Оказва се, че тежката ѝ емоционална реакция е отзвук от детските години, когато е била системно унижавана и отхвърляна от майката. Сегашната ситуация активира стаеното ѝ

вярване, че не струва и затова е охвърлена.

Жена, която е “чувствителна”, лесно се обижда когато дъщеря ѝ не се съгласява с нейното мнение. Оказва се, че тежката ѝ емоционална реакция е отзвук от детството, когато родителите са я третирали като недостойна, грозна, глупава. Сегашната ситуация активира стаеното ѝ вярване, че е недостойна.

Разбираш ли сега как сегашните ситуации нямат нищо общо със силната емоционална реакция на обида и разочарование?

Ако ти кажа “Хааа, каква смешна синя коса имаш!”, ти ще се обидиш ли? – Знам, че няма. Всички се смеят като им подхвърля това. То не е истина и не закача нищо от миналото. А защо тогава се обиждаш, като някой ти каже “Виж какво, ти нищо не разбираш, хайде остави ме!” – Защото тези думи могат да се закачат за

травматични преживявания в детството,

в които си се чувствал малък, глупав, несправящ се. И когато нещо закачи тази наша тлееща рана, ние започваме да се борим – да докажем, че не сме глупави, че не сме недостойни и несправящи се. Обиждаме се, блокираме, затръшваме врати, възмущаваме се и засипваме другия човек с обвинения. Това е път без изход. Неспирна болезнена въртележка.

За да се справиш с такива повтарящи се ситуации е критично важно да направиш една първа стъпка: Да излезеш от ролята на жерта, на която другите хора причиняват нещо. Да спреш да обвиняваш другите и да поемеш отговорност за собствените си чувства. Да видиш филма отстрани. Той си е твой. Да си зададеш въпроса “Защо аз чувствам обида в тази ситуация? Какво означават за мен действията и думите на другия човек?

Защо това ме засегна толкова дълбоко?”

Никой не живее с цел да ти причинява разни неща. Хората се въртят около собствения си център, не около другите.

Да поемеш отговорност за чувствата си е логично, но и много плашещо действие. Защо е логично ли? – За хубавите си емоции казваме: “Щастлива съм, хубаво ми е, радвам се!”. Когато става дума за негативните емоции обаче, обвиняваме някой друг “Тя ме предаде. Той ме нарани. Обидиха ме жестоко”. Значи като се чувствам добре – поздравления за мен! Като се чувствам зле обаче – прехвърлям отговорността върху някой друг! Ето тук идва безпощадната логика – щом едното е моя отговорност, то и другото също е.

Защо е плащещо?

Защото се налага да спрем играта на насилник и жертва. Вече не сме ние потърпевшите, а другите хора – злосторници, които ни причиняват лоши неща. Стига вече оправдания. Стига прехвърляне на отговорността към другите. С отговорността вече се налага сами да предприемаме действия и да вземаме отговорно решения за живота си.

Добрата новина е, че с отговорността идва и СИЛАТА! Ако аз имам отговорност за собствените си чувства, то аз имам и силата да ги променя!

Обидата е тема, с която е нужно да поработиш, да формираш ново убеждение за себе си. Ако непрестанно се обиждаш на хората и чакаш извинение от тях, това няма да промени нещата, няма да си преработил нищо в себе си и ще продължаваш да се обиждаш постоянно. Да се обиждам и да чакам извинение – това е позиция на непораснало дете. Колкото повече вътрешни рани имаш, толкова по-лесно се обиждаш. Използвай ситуациите с другите хора като огледало. Като пътеводител във вътрешния ти свят. Като възможност да промениш себе си и да израснеш. Когато се научиш да разпознаваш своята обида, ще стъпиш на пътя на емоционалната свобода, израстване и по-качествен живот!

КАК да променя тези чувства?

Как да намеря откъде произхождат те? – За да спре болезнената въртележка трябва да преработиш тези реакции и причините за тях в терапевтични преживелищни практики. Знаеш, че винаги ще препоръчвам методите ТЕС и Пренареждане на Матрицата, защото те ни превеждат бързо, нежно и неусетно към дълбокото, разкривайки и разчиствайки болезнени емоционални пластове. Ако още не си взел книгата ми – практически наръчник “Изцели живота си с ТЕС и Пренареждане на Матрицата”, още можеш да си вземеш ОТ ТУК копие от първия тираж със специални бонус видеа – водени практики и медитации.

Започни като “превеждаш” ситуациите на новия език на отговорността и зрелостта. Когато почувстваш обида, не скачай веднага опарен срещу другия. Изследвай емоциите си, анализирай ги. Задай си качествените въпроси, които ще те преведат от позиция на жертва към позиция на силата.

Взаимоотношенията с всеки човек разкриват нещо в нас. Започни да ги виждаш като ресурс и възможност. Прилагай наученото от ТЕС и Пренареждане на Матрицата и ще се озовеш на магистралата към личната си сила и емоционална свобода!

Никога повече обидени и наранени!

Източник: Свой избор