Живея във Франция и прекарвам по-голямата част от свободното си време в пътуване. Срещам се с много хора от различни държави и с най-различни хоризонти. Като преподавател по съвременни изкуства ежедневно общувам с многобройна общност от над 500 деца – моите ученици. Преди около месец те ми помогнаха да открия нещо удивително.
Работехме заедно върху тема, свързана с емоциите. Учениците (общо около 200, на 12-годишна възраст) трябваше да изброят 20 различни емоции. 95 процента от тях изброиха 15 негативни и 5 позитивни… Практически половината от един клас реши да работи върху темата за самоубийството. Някои от децата дори ми казаха, че не знаят думи, отнасящи се към позитивните емоции…
Точно преди началото на коледната ваканция двама от колегите ми преподаватели ми казаха, че са с диагноза депресия. Вчера една моя колежка сподели, че синът ѝ, който е на 6 години, мислел са самоубийство и е подложен на лечение.
Всичко това ме кара да се замисля много сериозно.
Дълбоко убедена съм, че ако въпросът за емоциите ми беше зададен на 12-годишна възраст, аз и моите приятели щяхме да отговорим с преобладаващ брой позитивни емоции.
Какви са причините за тази епидемия от незадоволеност в едно общество, притежаващо всичко? Франция е една от 10-те най-богати държави в света с изключително развита социална и образователна политика.
Какво е бъдещето на тези деца, чувстващи толкова страдание на този ранен етап от живота си и за какво развитие ще допринесат те за себе си и за обществото си?
Кои са реалните фактори, носещи ни щастие?
Струва ми се важно да отбележим факта, че човешкият живот се е променил драстично през последните десетилетия и голяма част от тези промени имат експериментален характер.
Вярвам, че масовото състояние на незадоволеност и епидемията от тревожност и депресия в „развитите“ общества са показатели, каращи ни да поставим сериозно под въпрос моделите за развитие, които следваме, както и средствата, които използваме, за да се впишем в тези модели.
Към всичко това се прибавя и реалната криза с околната среда, основният и централен феномен, който ще оформи историята на човечеството като цяло през следващите десетилетия.
Къде гледаме ние, човешки същества? Какво виждаме? Способни ли сме да видим истината за себе си и за реалността на заобикалящия ни свят?
Да се върнем на въпроса “Защо практикуваме йога?”
Йога ни помага да открием тази част от нашето същество, която е съзнателна и органично свързана със заобикалящата ни вселена.
Ако наблюдаваме природата, ще забележим, че нейната динамика често изглежда чудотворна и се движи спонтанно, от само себе си, в ритъм на съвършена хармония. Да – хармония.
Тази дума е може би отговорът на предизвикателствата, отправени към нас от епидемията на нещастие в свръх задоволените общества. Може би всеки един от тези хора търси тази хармония. Хармония в усещането за самия себе си, във връзката си с другия, в действията си и техните последствия.
Усещането ми е, че тази масова незадоволеност идва от нежеланието или може би неспособността да видим истината такава, каквато е.
Истината, че щастието идва от
дълбочината и автентичността на връзките,
които сме способни да създаваме помежду си, от чувството за общност, споделяне, взаимопомощ, емпатия… От уважението, проявявано към собствения ни емоционален свят и този на другите.
В този смисъл предизвикателствата, с които ние се срещаме колективно не са негативни. Те са фактори, проявяващи се, за да отворят очите ни за реалността.
В тази интензивно променяща се среда, ние всички сме предизвикани да се събудим и да поемем отговорност за себе си и за света, който създаваме.
Какво е мястото на йога в този процес?
Йога е изкуство. Тя е опознаване на себе си. В един свят на моменталното и бързото, йога е глътка безвремие. Съзерцание.
Тя е философия, литература и методология, прекосила хилядолетията, съкровищница на нематериалното културно наследство на човечеството. Именно фактът, че се е запазила през цялото това време и като устна традиция е до голяма степен доказателство за нейната ефикасност. В древната индийска философията съществува следното понятие :
„санатана дхарма“
Дхарма е действие, в хармония с всичко съществуващо. Този тип действие носи в себе си красотата на доброто намерение, изпълнено с искрена обич към заобикалящия свят… В този смисъл йога философията много ясно идентифицира източника на нашата задоволеност и щастие като нещо вътре в самите нас. Тази гледна точка радикално се противопоставя на културата на потреблението, създаваща непрекъснато идеята за търсене на щастие и задоволеност в предмети и обекти извън нас.
Санатана е термин, отнасящ се към вечността. Вечността във физически смисъл може да бъде представена от безкрайната вселена – нашата естествена среда. Ако се вгледаме в реалния заобикалящ ни свят и обърнем поглед нагоре, ние ще видим може би най-вълнуващата част от природата – небето. То е пространство на неизмеримото. В него мащабите и времето губят напълно своя смисъл. То именно е като нашето съзнание, същността на нашето същество, изследвана чрез йога.
Като прилагаме методите на йога, ние съзерцаваме тези два елемента – санатана – неизмеримото, мистичното, безкрайното и вечното с дхарма – действие, извършено в духа на абсолютна хармония. Като намираме равновесието и покоя преди всичко вътре в себе си, ние ставаме способни да въплътим красотата и удовлетвореността във всички аспекти от живота си, предлагайки нови и креативни решения за предизвикателствата на времето, в което живеем.
0 Коментара