Успехът, също като щастието, се оказа много повече вътрешно състояние, отколкото външни притежания и достижения. Познавам много хора, които имат прекрасни достижения във външния свят. Постигнати кариерни позиции, успешни проекти, финансово изобилие. И колкото и да постигат, чувството за празнота и неудовлетвореност, и дори провал, ги преследва непрекъснато. И въпреки че са постигнали масовата представа за успех, успехът им убягва.
Няма насищане и краен етап, в който да почувстват успеха като постигната реалност. И това е чудесно – би казал някой, защото те мотивира и тласка напред – към все по-големи и големи завоевания. И щеше да бъде съвсем наред, ако не липсваше чувството за успех. И този
непрестанен глад за още и още успех,
не се дължи на лакомия. А е следствие на емоционални липси, които те карат да търсиш още и още неща, с които да ги запълваш. Проблемът обаче е, че вътрешните липси никога не се запълват успешно с външни притежания. Също така много често тези преследвани външни цели са социално натрапени, а не са истински копняни от човек, не идват от автентичното му Аз. И това вкарва човек в един порочен цикъл на неудовлетвореност-стремеж-постижение-неудовлетвореност. И не само, че липсва усещане за успех, но и се загнездва тягостното усещане, че животът е безмислен.
Как се постига успех тогава?
С целенасочена, постоянна и търпелива работа с вътрешното състояние. Когато се освободят и изцелят психоемоционалните травми, довели до този порочен цикъл на не-успех, вече започваш да чуваш себе си и кои са истинските ти цели. Много е важно да освободиш и онези модели от миналото, които те карат да чувстваш неудовлетворението дори когато се занимаваш с нещото, което ти е „по душа“. Много са полезни въпросите, които човек сам може да си зададе, преследвайки поредната цел, за която си казва „трябва да успея в това!“ И така:
– Защо трябва да успееш? -За да бъда успешен! Защото това се очаква от мен. За да ме одобрят!
– Кой го очаква? Кой трябва да те одобри/хареса? – Другите!
– Кой точно от другите? – Аз самият!
– А кое ти пречи да се одобриш сега? – Не съм постигнал достатъчно!
– Ще бъде ли достатъчно, ако постигнеш този успех? – Да, предполагам..
– Представи си, че си постигнал този успех. И е минало време. Все още ли се чувства достатъчно? – Амиии, не.
Аха…
И тогава, в един момент достигаш до онази особено ярка осъзнатост. В която не само разбираш с ума си, а и истински преживяваш и валидираш през усещанията в тялото си: „Такъв, какъвто съм, сега, в момента, аз съм напълно достатъчен.“ Изключително мощен момент, в който осъзнаваш, че ВЕЧЕ си успешен. И вече наистина
няма нужда да преследваш одобрението на мама/татко
през маската на „другите“. Защото други няма. Винаги всичко е между теб и теб. И ето, вече си постигнал онова сладостно вътрешно състояние в което знаеш, че всичко е точно така, както трябва да бъде. Ще имаш ли мотивация за нови постижения? Да, разбира се! И не само, че ще имаш, но когато чувството за празнота и неудовлетвореност престава да те мотивира, то проектите и целите ти се реализират с още по-голяма лекота. И вътрешното състояние за успех с което си започнал, се насища още и още, потвърждавайки, че
успехът е част от теб.
И продължаваш с размах нататък, или пък си почиваш и знаеш, че каквото действие или бездействие предприемеш, то е част от вътрешната ти настройка за успех.
Такъв, какъвто си, сега, в този момент – ти си прекрасен и достатъчен. Чуй се. Усети се. Оцени се. Благодари си. Прегърни успехът който вече трепти в теб. И се забавлявай и наслаждавай, докато го реализираш в безбройни шарени проявления. Защото такъв, какъвто си – ти си съвършен!
0 Коментара