Какво са амулетите? Защо носим червен конец на лявата си китка?

Когато говорим за амулети или талисмани, трябва да знаем, че става въпрос за предмети, които са възприемани като защитници на  своите притежатели.

Още в древността хората са търсели закрила чрез вещи, които да им помагат или да ги предпазват от нечисти сили и демони, от болести и врагове, от атаки на животни, от лоши очи или, общо казано, от беди и нещастия.

Формата на тези талисмани е била различна. От явни неща, които  висят на врата, гривна, пръстен, парче плат, увито около врата или талията, до скрити талисмани – никой не трябвало да вижда и да знае за тях.

В древен Египет от векове на почит са били както скарабея, така и Окото на Хор, както и самите изображения на боговете и богините. Изработвани са от скъпоценни камъни и са заемали различни форми – от дребни статуетки или птици, до символичното око.

В исляма най-често се използва „Окото на Мохамед“ и Назар, в юдаизма – „Давидовата звезда“, както и молитвени текстове. В християнството закрилата се търси в Божият кръст, както и майка Богородица, но с това не се изчерпват символите и талисманите за защита.

Сред индианските племена се носят амулети под различни форми, създадени от скъпоценни или полускъпоценни камъни, като към тях има добавени животински пера, нокти или зъби.

Сред скандинавските амулети често се наблюдават пръстени с руни, които дават магически сили за връзка и симбиоза с природата.

Всъщност, ако се впуснем в проучвания за видовете амулети според националност и вероизповедание, няма да ни стигне един живот. И, разбира се, ще се чувстваме като в една както красива, така и страшна приказка без край.

Амулетите са малки предмети, които хората носят или защото така са възпитавани от обществото и традициите, в които живеят, или защото

усещат нуждата от закрила.

Много често се прибягва до амулет от скъпоценен или полускъпоценен камък, който отговаря на зодиакалния знак на човека. Но не бих казала, че това работи напълно. Не винаги енергията на камъка е в хармония с енергията на човека. Същото важи за всички видове амулети, които се предлагат на пазара за  защита. Не ме разбирайте погрешно. Факт е, че всеки човек си има своята вещ, която и без да е със силата на амулет, би могла да му даде сила и то само защото е обичана и ценена от собственика си.

Да вземем пример с полускъпоценния камък аметист.

Значението и силата, която има аметистът е наистина уникална. От мъдрост и смирение, до сила и контрол над самия себе си. Често аметистът се носи за сила в работата, за защита от агресивни и конфликтни колеги. Но всъщност този камък наистина е безкрайно силен и малко хора биха се чувствали добре, носейки го в себе си, без значение дали ще е под формата на накит или като камък в джоба.

Друг камък – турмалин, се приема като увеличаващ енергийния поток и предпазващ от негативна енергия и болести. Да, силата му е на много високо енергийно ниво, но отново не всеки би понесъл тази енергия на камъка.

Искам да кажа, че не винаги това, което се изброява като добър амулет за сила и защита би донесъл добър резултат.

Има амулети, които се изработват под формата на медальони с руни и символи. Казва се на купувача какво всъщност е написано там. А дали това е така? И дори да е така, дали наистина ще помогне? Дали няма да навреди?

Стигам до същината на тази необятна тема.

Амулетът няма конкретна форма, нито има конкретен материал. Децата имат своите любими кукли, камъчета от площадката пред блока, намереното шарено стъкълце от някоя счупена бутилка. Всеки от нас се усмихва на четирилистната детелинка и внимателно я прибира в документите си или на сигурно място у дома, с надеждата, че тя ще му донесе здраве и късмет. Други пък носят монетата, която са открили на улицата и точно в този ден след това са се случили много хубави неща в живота им. Естествено, това ги кара да приемат тази монета за свой амулет. (А всъщност намерената монета трябва да се остави там, където е видяна).

Има любими блузи, шалчета, късметлийски дънки или късметлийско яке, маратонки, обувки, чанта и какво ли още не.

Амулетите носят заряд, който се допълва от нашето мислене и от нашата енергия. Ние ги програмираме допълнително.

Ако в лош ден сме носили чифт обувки и са се случили лоши неща, много хора ще ги приемат за „обувките, носещи нещастие“ и или ще ги изхвърлят, или просто никога повече няма да ги носят. Това се случва често и, въпреки че почти всеки отрича да е суеверен, все пак се дистанцира от вещта, която го е накрала да повярва, че носи  лоша поличба.

По същия начин е възприятието към амулетите. Те може да са напълно неутрални за приносителя си, но мисълта му, че нещо го предпазва, го кара да се чувства спокоен и защитен.

Ще ви разкажа и за червения конец.

Реално има много легенди защо и къде трябва да се носи. Според енергийните нива, червеният цвят е символ на защита и хармония. Всички знаем и почти всички сме страдали от така наречените уроки. Освен баенето против уроки и специфичните молитви, се връзва червен конец от естествен материал – памук, на лявата ръка. Ляво, защото е страната на сърцето, а естествен материал, защото връзката с природата не трябва да се губи при наричането за защита.

Червеният цвят също е за агресивен отпор на негативната енергия. Това, което наблюдавам през последните десет години е, че много хора носят конец с някакво украшение по него. Дали ще е детелина, дали ще е синьо око или кръст, но факт е, че това не носи желаният резултат. Ако се използва амулет, то той трябва да е чист и единствен като материал, без значение дали ще е камък, конец или плат. Ако към него има други материали, то те  трябва да бъдат съобразени с няколко изисквания, а именно – за какво ще служи амулетът, на кого ще принадлежи, каква е енергията му на този, който ще го носи. Съвпадат ли енергиите на одушевения и неодушевения предмет?

Въобще, има ли нужда от талисман или не? Това прищявка ли е или просто презастраховка? Или пък е реална потребност?

Защото не е хубаво да се носят талисмани, ако нямаме нужда.

Прекаленото също е вредно.

Ето затова, когато искаме да имаме нещо, което да ни пази, първо самите ние трябва да се замислим, дали наистина имаме реална нужда от това или не. Ако преценим безпристрастно, че не ни трябва, просто се усмихваме щастливо, че сме късметлии. Но ако преценим, че се нуждаем от амулет, тогава трябва да знаем кои сме, на коя религия и националност принадлежим, кои са традициите, които носим чрез генотипа на родствениците си и тогава да решим към кого да се обърнем за съвет.

Ако аз трябва да дам съвет, ще бъде следният:

Ще имате своите тежки дни, дори и тежки години. Това не е лоша поличба, а естествената ви кодирана карма за този ви живот. През нея искате или не, ще трябва да преминете, за да научите уроците, които са ви кодирани от раждането ви.

И в тези тежки дни имате опцията да се обърнете към вярата си, към своите лични молитви, без значение какво вероизповедание следвате. Ако не сте вярващи, намерете своето амулетче в камъчето или в малката намачкана хартийка, в монетата, намерена пред входа, или извадете късметлийската си дреха. Потърсете си детелинка, накарайте човек, който ви обича истински да ви върже червен конец на лявата ръка и да нарича само хубави неща, докато го връзва, извадете си старите късметлийски кецове или просто си вземете фиба, болт, кламер или просто една малка никому

непотребна вещ и я наречете с името – амулет.

Тогава ще опознаете собствената си сила, защото амулетът сте самите вие – вашата вяра, ваша сила, вашата мисъл, надежда, борбеност. Тогава ще опознаете хармонията между време, космос, енергия, мисъл, вяра и способност.

Е, време е да се усмихнете на себе си, защото в пълния си смисъл, вашия талисман сте самите вие и вашите мисли.

И мисля, че няма по-хубаво нещо от това. Всичко, от което се нуждаем го притежаваме, чрез самите себе си и от своя малък, но верен амулет (без значение как и от какво е направен).

Бъдете здрави, силни, хармонични и късметлийски талисмани, наречени хора.