Когато излъчвате светлина – дразните тези, които живеят в мрак

„Ако смехът е заразен, нека да създадем епидемия.“

Сигурно неведнъж сте се сблъсквали със ситуация, в която сияете от щастие, искате да споделите това чувство с целия свят, но в отговор – само коси погледи и неодобрение. Защо вашата вътрешна светлина така дразни хората, живеещи в мрак?

Всъщност това се случва навсякъде. В живота си срещаме хора, които буквално са изпълнени със светлина и осветяват всичко около нас, и такива, които „светят в обратната посока“ – заслепяват ни с токсичността си. Най-поразителното е, че тези токсични „светлини“ се появяват точно в момента, в който сме щастливи и искаме да „прегърнем целия свят“ – да споделим радостта си с всички.

„Завистта е хиляди пъти по-лоша от глада, защото е духовен глад“ – Мигел де Унамуно, испански философ.

Всъщност вие нямате абсолютно никакъв интерес или нужда от тези хора, и те са много разрушителни за вас. В края на краищата истинските приятели са тези, които не само ще ви подадат рамо в труден момент и ще ви подкрепят, но и ще споделят с вас радостта и щастието си.

Светлината и тъмнината са част от човешката природа. В душите на някои хора има светлина, а в други – тъмнина, т.е. завист и злоба. Проблемът е, че ни се налага да общуваме с тези „носители на мрака“ и със съжаление трябва да кажем, че те тровят нашата „светлина“. Светлината от душите на другите хора буквално реже очите им, предизвиква „отравяне“ и гняв.

Факт е, че някои хора имат нужда да ви отнемат светлината, за да се почувстват по-добре. Това е като гъбите, които изглеждат ядливи, но всъщност са опасни за живота. Същото е и с тези хора: втренчват се в доверието ни, кълнат се във вечна любов и приятелство, но в действителност искат само едно – да ни отровят. За да не блестим толкова ярко.

Но ако един човек не е в състояние да сподели щастието ни, какво правим ние до него? Да угасим светлината – много лесно, но да я запалим отново – не е сигурно, че ще се получи. И колкото по-дълго сте около токсични хора, толкова по-трудно е да се върнете към старото си аз.

Когато сме щастливи, бързаме да споделим с тези, които познаваме добре. Това е напълно нормална реакция: искаме да кажем на другите, че сме го открили – нашето малко щастие на Земята.

Всеки го прави по свой собствен начин. Някой пише пост в социалната мрежа, друг се обажда и разказва последните новини, трети пишат стихове… Начините са много, но същността е една и съща – искаме да споделим радостта си с някого, за да се почувства той или тя по-добре.

„Радвам се, че се радваш, радвам се, че си щастлив“ – Пол Остър, американски писател.

В такива моменти да се натъкнете на недоволни погледи и завистливо подсмърчане е най-лошото нещо, за което можете да се сетите. Радостта отлита.  Само изражението на лицето на събеседника (или интонацията) е достатъчно, за да разберем, че радостта ни е кост в нечие гърло.

Още повече, че очакваме в отговор усмивка, радостен смях и възторг: „О, това е фантастично! Поздравления, приятелю!“

Но нашата светлина се посреща с мрак. Мракът на завистта и злобата. И светлината започва да гасне… Сякаш някой е подрязал крилата в полет. Емоциите избледняват, радостта изчезва.

Ако това се случва с ваш приятел или любим за пореден път – време е да се замислите какво всъщност правите заедно. Щастието наистина е заразително, но само за тези, които също светят отвътре.

В „хората на мрака“ чуждата радост предизвиква дискомфорт и агресия. Не си мислете, че всичко е свързано с вас! Това не е нищо лично! Нездравите им реакции се дължат единствено на техните травми и комплекси.

Вашата светлина трябва да блести и да озарява този свят с доброта и радост. И хората, живеещи в тъмнина, не бива да ѝ пречат. Премахнете ги смело и продължете да се радвате на живота!