Вече много години наблюдавам как хората с паник атаки предпочитат хапчета пред психотерапия. При някои те водят до подобрение, при други – до влошаване, но при никого – до излекуване. И се чудех защо продължават да разчитат на другиго при решаването на проблеми в собствения им ум и тяло?
Обяснявах си го с 3 елементарни причини:
Недостатъчно познаване на това как функционират тялото, съзнанието и каква е връзката между тях. Това че тялото и съзнанието (осъзнаваните и неосъзнаваните мисли) те карат да растеш като личност, да се променяш към по-добро. И когато съзнанието ти не успява да те насочи в правилната посока, то активира проблемите в тялото, а когато и тялото не може да се бори с неподходящото поведение – съзнанието започва да се разрушава.
Недостатъчно познаване на това как подхождат към решаването на проблемите в тялото и съзнанието психологът, психиатърът и психотерапевтът. Дори и специалистите често не си дават сметка, че това са много различни подходи.
Психиатрите наблюдават класифицираните признаци на разстройството, определят диагнозата и действат спрямо лечебната схема на изясненото заболяване: ако липсва нещо на тялото – ще го добавят, ако е в излишък – ще го неутрализират. И го правят с помощта на хапчета. Ако за тялото и психиката като част от него са полезни физио или други процедури – ще ги назначат. Ще поразпитат за начина на живот и себереализация и ще дадат препоръки… Обикновено дотук.
Психологът ще разбере каква личност си, защо постъпваш така или иначе, ще ти разкаже как постъпват другите хора. И ще те пусне да ходиш и да се пробваш…
Психотерапевтът ще бръкне в нарушените ти потребности, ще оцени наличните възможности и ще тръгне да помага да растеш като личност, развивайки това, което наистина ти липсва. Т.е. психотерапевтът е този, който най-добре би помогнал да премахнеш напрежението, което е резултат от неудовлетворителното развитие. Да, но истинската психотерапия се изучава отделно още 5-6 години допълнително към основното образование: психиатър или психолог. Затова истинските психотерапевти не са много и заплащането не е толкова малко. Клинична пътека за тази здравна услуга в България няма.
Третата причина за избора на хапчетата пред психотерапията според мен е нежеланието да ходиш на „психо“, защото в това има нещо нередно. Колко са тези „всезнайковци“, които ти казват: „Да не си луд, че ще ходиш на „психо“?! Да не вземеш да ми направиш нещо?“. Това че точно този „всезнайковец“ си разрушава здравето, връзките и кариерата със своите убеждения и постъпки – това никой не го отбелязва. А психичното здраве е винаги относителна величина. Абсолютно психично здравите същества вероятно са ангели, но не живеят по нашите земи в големи количества, а аз лично още не съм ги срещала…
Дълго време като психолог и психотерапевт убеждавах хората да решават проблемите с паник атаките и другите тревожни разстройства с подобна аргументация. Често успявах да ги убедя в ползите на психотерапията и отстранявах проблемите много бързо. Обаче… Точно когато бях убедена, че този успех е достатъчно впечатляващ, за да пристъпим към по-сериозната работа за личносна промяна – хората се отказваха. И се оказа безполезно да ги убеждават, че проблемът тъпърва трябва да се решава и можем да постигнем истинската победа само тогава, когато човекът направи промяна в себе си като личност…
Тогава разбрах истинската причина за проблемите с психотерапията при паник атаките – много от нас са убедени в ценноста на своята автентичност – хората искат да ги обичат такива, каквито са, и не искат да се променят.
Но промяната е наложителна и неизбежна. Вече знаете защо: защото това е основното условие за присъствието ни в този свят. Който е готов за подобна промяна – да потърси нужния специалист.
0 Коментара