Усещате ли как вече се променя личната ви линейна реалност? Това, че нищо няма да е същото, го повтаряме още откакто започна 2020. Но.. наистина? Успяхте ли да седнете за няколко мига в тишина със себе си и да уловите онези фини промени които вече са настъпили в най-личния план, дълбоко в съзнанието и сърцето?
Повтарящите се патерни в живота ни – уж различни, но еднотипни събития, реакции които имаме към тези събития, характерни за нас “слабости”, които изскочиха през 2020 по един особено категоричен начин, са на път да изчезнат. И то с неочаквана лекота.
Травматичните събития в ранните години на живота ни, оставили след себе си деструктивни вярвания, са ни придружавали през целия ни живот.
Всеки има поне едно слабо място –
ахилесова пета на деструктивно убеждение, проявяващо се по различни негативни за нас начини.
Дали това е травмата на отхвърляне от родител, довела до непрестанни опити за доказване, за печелене на любовта му (проектирана в избиране на неподходящи парньори и връзки в които се самоизтезаваме).
Дали това е вярването, че си незначителен и маловажен, отново следствие на подтискане в детството; проектиращо се в модели на поведение в които загърбваш себе си, достойнството и нуждите си, за да бъдат другите добре.
Дали това е вкорененото вярване,
че си виновен и сгрешил, водещо до ситуации в които съдбата те наказва по всякакви начини, отнемайки ти материални или интелектуални блага. Това и още толкова много други….
Мислете за тези деструктивни вярвания като за глич (бъг) – изкривяване в перфектните бразди на една грамофонна плоча. И докато той съществува, всеки път щом иглата на грамофона минава оттам, тя ще прескача, изкривявайки звука, свирейки все една и съща изкривена мелодия. Докато не изчистим този глич, за да може иглата да тръгне безпрепятствено в новите бразди, възпроизвеждайки
фантастично красива и чиста мелодия.
Грамофонната плоча е чудесна метафора за нашия живот, а безбройните миниатюрни линии по нея – възможните житейски разклонения, по които можеш да поемем. Разбира се, докато имаме негативните вярвания – този глич в системата, иглата ще прескача отново и отново на същото място, и няма да ни позволи да поемем нататък.
Какво се случи през 2020 година обаче? Събитията, енергията, всичко което преживяхме, не само, че ни убодоха по личната ахилесова пета, но ни вкараха в най-упорития глич, който си слушаме откакто съществуваме. Стари сенки от миналото изскочиха по неочаквано нов начин, в нов сценарий и актьори, усилвайки старото-ново преживяване до степен да ни
разтърси и шамароса.
И ако сте били достатъчно съзнателни и трудолюбиви за да обърнете внимание на това, да работите върху него през тази година. Ако сте видяли, осъзнали, преработили урока. Ако сте положили усилия да лекувате надигналите се детски травми… дори ако това ви се е струвало недостатъчно успешно. Дори ако успехът ви е бил на приливи и отливи, крачка напред и две назад. То вие сте свършили чудесна работа!
Защото сега, с нахлуването на този мощен нов заряд от космически енергии, там където сме работили по ахилесовите си пети през 2020, болката сякаш от самосебе си вече се трансформира. Болезнената фиксация в неподходящи хора към които сме били страстно и деструктивно привлечени, сякаш от самосебе си се разпада, а от предишното очарование не е останало и следа. Реакциите ни в типични ситуации са съвсем различни. Отношението ни към стари тормозни проблеми вече е сякаш от позицията на
съвършено нов човек.
И това е точно така. Тези наши болкови частици върху които сме работили, вече нямат нужда от толкова много време, за да преболеят и да се изцелят. Там, където сме положили толкова труд в предишната тромава и тежка енергия, вече олеква и се дезактивира – сякаш от самосебе си.
И така, неусетно, онзи стар глич в плочата вече едва се забелязва, или съвсем изчезва. И вече можем да продължим в новите фини разклонения. Водещите аспекти от нас, избрали да участват в тези изумителни времена, вече съграждат нова реалност, а старата.. просто отмира като неактуална.
Разбира се, нещата няма да се променят със щракване, за един ден. Това също е процес и той ще вземе толкова колкото е нужно на всеки. Но колкото и да е това време, всичко ще се случва несравнимо по-бързо и леко, отколкото в предишната тежка, плътна енергия. Във външния план в обществото и начина по който функционира света,
ще бушуват бури.
Но нашите умения за справяне и съзнателно управление на реалността, ще отключат нови висоти.
По-сензитивните вече усещат този полъх на промяната… забелязват с учудване как нещата, които цяла година изглеждаха блокирали, сега просто се разморазпадат, за да дадат шанс на една нова мелодия…
Притихнете и усетете… Чувствате ли тази промяна? Как звучи и се чувства новата ви мелодия?
Притихнете и се заслушайте… тя със сигурност е там, дълбоко в сърцето.
От сайта на Мартина Иванова Свой избор
0 Коментара