Леон Москона за жената от Края на времето

Д-р Леон Москона, роден през 1941 г. в София, е първият българин, номиниран за една от най-престижните награди в света – „Темпълтън“ (2007). Учредителите на тази награда имат амбицията тя да бъде с най-голямата парична стойност в света и в момента възлиза на над 1 млн. долара. Нейни носители са Майка Тереза, Александър Солженицин и др. „Темпълтън“ се присъжда за изключителни постижения в търсенето на нови духовни реалности.

Уникалният принос на д-р Москона в съвременната духовна култура са изследванията му върху Апокалипсиса като ключ за решаване на основните проблеми в съвременния свят. Повече от 30 години той изнася лекции, беседи и семинари в Европа и Америка, в които оживяват притчите за Края на времето и Второто пришествие, като представя своя различен и нов духовен, философски ключ към отдавна профанизирания от съвременното общество мит за Апокалипсиса. Новаторските идеи и духовният принос на Леон Москона са в книгите му „Второто пришествие“, „Заветът на Истината – Манифест“ и др. Името му присъства в книгата „1000 причини да се гордеем, че сме българи“. Сред акцентите на научните му разработки и духовни изследвания важно място заема учението на Петър Дънов за ролята на Новата Ева, която д-р Москона талантливо доразвива. Той е пренесъл чудодейния танц паневритмия в Русия, Ирландия и Америка. Мъдрецът е на мнение, че трябва да се изучават вечните книги, но най-вече „Откровението на Св. Йоан“ , в което всяка глава е посветена на съответния век. Последната двадесет и първа е код на нашето време и нашия век.

Срещаме се след десет години. Отново в кафенето на хотел „България“. Когато се запознахме преди години от Агенция за българите в чужбина, връчиха на най-благия човек, който съм срещала някога, наградата за принос на българин, живеещ извън пределите на страната, със заслуги за развитието и популяризирането на българските ценности. Тогава стоеше на дневен ред и надпреварата за наградата „Темпълтън“, но отличието присъдиха на Далай Лама.

Той си е същият. Съвършено земен, докато не ти заговори, но само при готовност от твоя страна да възприемеш дълбоките, като че изтръгнати от много тайно място думи за неща, невидими за очите. Неизменният бял пуловер и бяла риза, слаб, безтелесен почти и благо усмихнат. Не е спирал да пише. Този път е издал автобиографична книга за пътя на личното си просветление и още една за възможния небесен порядък на земята.

Решаваме да говорим за жената. За да сме адекватни на темите в списанието.

Леон, коя е Новата Ева? Как да разбираме днес Учителя?

Аз следвам Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) и още преди повече от 40 години ми направи силно впечатление неговото предсказание, че Новата Ева ще спаси света. Оттогава непрекъснато размишлявам върху това предсказание и все повече се убеждавам в истинността му.

За да ви отговоря на въпроса, разрешете ми да спомена някои известни митове от Библията и Платоновата философия. Знаем, че Ева даде ябълка на Адам от Дървото за познание на Добро и Зло и като резултат те бяха изгонени от Градината на Рая в земния свят, пълен с противоречиви полярности – дух и материя, добро и зло, радост и страдание и много други. В езика на Платоновата философия човечеството слезе на дъното на пещерата и оттогава непрекъснато търси изход към сияйния свят на божествените идеи.

Символ на този възвишен свят е Дървото на живота. Новата Ева трябва да откъсне плод от Дървото на живота, да го даде на Адам и така ще спаси света. Дървото на живота разкрива тайните за Бога, Творението и Човека, създаден по образ и подобие божие.

Откъсвайки плод от Дървото на живота, Новата Ева ще получи просветление за божествения свят, ще развие своите добродетели в пълнота и така ще помогне на Адам, на цялото човечество да излезе от дъното на пещерата.

Освен да „изкуши“ Адам с новата ябълка на истинността, има ли и друга роля жената от „края на дните“?

Краят на дните е метафоричен израз за края на съвременния индо-европейски цикъл, продължил повече от 10 000 години, и началото на нов цикъл на еволюция.

Очевидно, човечеството не може да продължава своя начин на живот, създаващ толкова много проблеми за Земята, природата и човешките взаимоотношения.

То трябва да започне своя Изход от дъното на пещерата (от ограничената земна материалност) към по-високи състояния на съзнанието. Тук, разбира се, ролята на жената е изключителна, защото със своите качества като майка, съпруга, любима, сестра, дъщеря и с новия плод от Дървото на живота тя трябва да инициира изхода от ограниченото земно, материално съзнание.

Да започнем поред: кои са най-честите и големи грешки на модерната майка?

Ако вниманието на майките не е насочено към изграждане на децата като облагородени личности, тогава грешките са неизбежни. Достатъчно е да посоча само желанието им да налагат своята воля (която, разбира се, може да бъде с най-добри намерения), без да се съобразяват напълно с индивидуалността на децата, с техните вътрешни и външни проблеми, както и с необходимостта от развиване на човешките им добродетели.

„Греховете““ на съпругата и любимата?

Семейството е най-голямата и най-трудната жизнена школа. Когато партньорите не са в хармония и не се отнасят към семейството като велика школа, в която те трябва да разрешават множество житейски проблеми, естествено допускат много грешки. По принцип няма значение кой е по-виновен – и мъжът, и жената са еднакво отговорни.

Учителят Беинса Дуно различава три типа семейства –небесен, земен и “адов“.

Небесният тип семейство, твърде рядък на земята, е този, при който съпругът и съпругата живеят в голяма любов, хармония, взаимно разбирателство и приятелство. Техният съвместен живот е като пътуване през Райската градина. Земният тип семейство е този, при който мъжът и жената живеят в света на воюващите полярности – те се обичат, но непрестанно спорят и се „сражават“. Те преживяват много падания и възходи, като запазват обаче динамично равновесие в семейния живот. При третия тип семейство, „адовия“, мъжът и жената са в непрестанна война: те спорят безспир, те се борят и делят, изразяват предимно отрицателни чувства един към друг и накрая се впускат в болезнения път на раздялата. Тъжно е, че в наше време броят на този тип семейства се увеличава драматично и подкопава самите основи на семейната институция.

Съпругите, които приемат вибрациите на Новата Ева, ще се опитат да повдигнат съответния тип семейство на по-високо ниво – “адовото“ в земно, земното в небесно, а небесното в свято семейство за Богосътворчество. Естествено, това е много трудна задача, но достойна за съпругата, приела плод от Дървото на живота.

Що се отнася до връзката между възлюбените, тя е една от най-големите мистерии в битието. Отново ще цитирам мита на Платон, в който се казва, че човек цял живот търси своята родствена душа.

Възможна интерпретация на тази мистерия е, че по пътя на любовта, възлюбените могат заедно да отворят своите духовни центрове (чакри), да получат просветление и да създадат свято семейство.

За съжаление, много хора губят този висок идеал и принизяват мистерията на любовта до полови инстинкти, консуматорство и развлечение. Тук отново и двамата партньори са еднакво отговорни, но се надявам, че възлюбената ще издигне своето съзнание до нивото на Новата Ева и ще съдейства за реализация на Платоновия мит.

Дъщерята също е проявление на женствеността, какво трябва да се формира в нейния образ, за да съдейства на възвишението на нравите?

Ако родителите, съзнателно или несъзнателно, отпечатват в дъщеря си своите очаквания, нереализирани мечти, недостатъци и т.н., резултатът няма да бъде особено добър. За да може дъщерята да израсне като благородна личност, с развити човешки добродетели, родителите трябва да са в истински приятелски отношения с нея, даже във връзка на ниво души. Тогава това, което тя получава от родителите си, ще предаде по-късно като майка и на обичните си деца. В противен случай, порочният кръг ще се върти от поколение в поколение.

Не е ли редно първо мъжът да израсне, да се протегне към Бог и да го последва жената, която е негово подобие?

Ако мъжът вижда вибрациите на Новата Ева в жената до него (независимо в какви отношения са), тогава неговото висше Аз може да се пробуди и той ще даде най-доброто от себе си. Шеговито казано, ако Господ вдъхна жива душа в Адама чрез своето докосване, тогава защо не и жената да докосне мъжа така, че да събуди неговата душа.

В това време на тежки, като че наистина апокалиптични сблъсъци на култури и религии, как би могъл да се осъществи идеалът за духовен подем и нов морален ред?

Съвременното човечество няма избор: или ще се издигне до по-високо ниво на съзнание, или ще започне да се самоунищожава чрез неовладяни климатични промени, екологични катастрофи, изтощаване на земните ресурси, непрекъснати войни и конфликти. За съжаление, известни са цивилизации в миналото, които са били саморазрушени или унищожени. Днес трябва да сме много будни на всички нива – от личността до държавните и международните институции, за да се преодолее наближаващата катастрофа.

Всъщност, може би е необходимо да се достигне до критична маса от събудени личности, която да осигури квантовия преход на човечеството към новия цикъл на еволюция.

Надявам се, че тази критична маса не е много голяма и затова нека направим всичко възможно, за да я достигнем.

Как би могъл да се осъществи твоят план за нов Йерусалим и възможно ли е да се случи тук, у нас?

За Св. Йоан Новият Йерусалим е синоним на Царството божие, където много жилища има – т.е. духовните светове на различните мирови религии. Интересно е, че в центъра на София мирно съжителстват вече от десетилетия църквите „Света Неделя”, „Света София”, храма-паметник „Свети Александър Невски”, руската църква, католическата църква, синагогата, джамията и други. Това е много добър знак за толерантността и гостоприемството на българския народ.

В глава 21 на „Откровението Свети Йоан“ пише, че народите ще донасят в Новия Йерусалим славните си и ценни неща (21:26). По смисъл това означава, че народите ще изпълнят мисиите си, за които са били създадени. В духовната история на българския народ виждаме влиянието на зороастризма, орфизма, християнството, манихейството, богомилството и други. Учителят Беинса Дуно казва, че Рила е най-старият духовен университет в света и в неговите акашеви хроники са записани посвещения от цялата история на човечеството.

Каква е мисията на българския народ, как може да допринесе за повдигане на човечеството в тези трудни времена, какви са неговите славни и ценни неща, които той ще донесе в Новия Йерусалим – това са любими мои теми, върху които работя в продължение на десетилетия. Естествено, с голяма радост бих споделил своите мисли и проекти за установяване на тази реалност в България и по света.