Личните граници и себеуважението

Уважавате ли себе си? Високо или ниско е усещането ви за собствена себестойност?

Сигурна съм, че много хора биха отговорили автоматично “Ами да, разбира се, че уважавам себе си”. И аз мислех така, и многократно през годините ревизирах, и преработвах съдържанието на това понятие за себе си.

Минавате ли бързо и лесно бариерата на уважителното обръщение – на другите хора към вас и вие към другите хора?
Склонни ли сте да сте на разположение по всяко време? На телефона, на повикване от познат, непознат, на съобщенията в социалните мрежи? Събота, неделя, празник, делник, рано сутрин, късно вечер, по произволно време от нощта, стига да сте будни?
Готови ли сте да дадете плодовете на труда си – било то интелектуален, терапевтичен, познавателен или материален продукт/услуга, които създавате, за незначителна, занижена цена? Защото “хората имат нужда, не могат да си го позволят, от мен се очаква, не мога да искам, не е редно” и други причини?
Склонни ли сте да позвъните на някого (не близък), да му пишете, да поискате съвет, мнение, услуга, или друго – независимо от деня и часа?
Считате ли, че е напълно приемливо да пишете, или дори позвъните в произволно време на авторитет в медицината, психологията, автор или друга обществена личност, само имате достъп до него в социална мрежа?

Ако повечето отговори са “да” и дори повдигате вежди с недоумение “е, не разбирам какъв е проблемът”, значи имате работа с личните си граници и себеуважението. Разбирам, че може да се възпротивите и дори възмутите, и да кажете “Ама как, аз съм добър човек, просто ме е грижа за хората, това е духовност, това е алтруизъм, това е служене”. Не е. Това е просто израз на ниска себеоценка и нездрави граници.

Там е работата, че ако имате проблем със самооценката и себеуважението, то вие ще обезценявате всичко свое. И това всичко може да бъде личното ви пространство, времето ви, труда ви, вниманието ви, енергията ви, тялото ви дори. За вас ще бъде напълно естествено да отдавате всичко това по всяко време, при поискване и нужда, при заявка, запитване, настояване. Ще имате трудности да казвате “не”, дори когато усещате, че хората прекрачват личните ви граници и това ви носи дискомфорт. Ако не цените труда си, уменията, знанията си, ако нямате здраво усещане за собствена себестойност, то ще раздавате всичко това, защото вероятно чувствате за нередно да искате някаква цена. Недай си Боже пък висока такава.

И когато отношението ви към вас самите е такова, то приемате, че така функционира светът.

Това е нормалното, това ви е познатото. Значи и другите хора би трябвало да функционират така.

Когато не цените собственото си време и нямате здрави граници, то ви се струва за съвсем редно да не цените времето и на другите хора.
Ако за вас е естествено да сте на разположение по всяко време, не виждате проблем да безпокоите някой друг в произволен момент.
Ако не сте се научили да цените собствения си труд и познания, подхождате неуважително и към чуждия труд, и знания.
Ако не умеете да сложите адекватна материална оценка на труда си, то няма да цените и чуждия труд. И нещо повече – ще изпитвате силна съпротива и възмущение, когато срещнете някой, който цени труда си, цени времето си, отстоява границите си.

Разбира се, и аз научих всичко това по трудния начин. Възмущавах се и се чудех “абе на тези хора как изобщо им хрумва да правят това?” Да ми звънят по всяко време на денонощието, на делници и празници. Да очакват да реагирам на съобщения в социални мрежи, в ранни зори, или посред нощите. Да настояват за спешна сесия, защото “точно сега съм в криза, загивам, и само вие можете да ми помогнете”. Да настояват дори когато аз съм болна, в невъзможност.

Могат и още как. Защото това е огледален образ на тяхната собствена самооценка и (липса на) самоуважение. А в моя край на тези взаимоотношения стои на проверка моята самооценка и самоуважение. Докато съм с куцаща и нездрава самооценка, ще съм бърза помощ, отговорна, саможертвена, правеща безброй компромиси с границите си, защото… Защото някой страда, някой има нужда, някой очаква нещо от мен, защото трябва, защото като съм се нагърбила с ролята на духовен и психологически помощник, това е мисия и отговорност иииии трябва да спасявам всички.

Глупости. Нищо подобно.

Каквато и социална роля, житейска мисия и отговорност да сте приели в живота си, тя трябва да се случва здравословно, регламентирано и подредено. Спрямо личните ви граници. А докъде се простират тези граници, зависи от нивото на себеуважение и оценка на собствената ви стойност. Служенето не може да е за сметка собствената ви личност, нужди, време, труд. Нужно е да имате правила, да имате време в което сте отдадени на това което правите в служба на хората, и време в което сте отдадени на себе си и собствените си нужди. Да поставите и отстоявате личните си граници, където другите хора взаимодействат с вас. Да знаете къде, колко и как да отдавате енергията, вниманието си, труда си. Да можете да поставите адекватна материална оценка на труда си. И тогава ще започнете да цените всичко това, и в другите хора.

А може да се случи и по обратния ред. Да се опитате да прегазите грубо границите на някой, който е осъзнат и наясно с тях. Да ви пернат през пръстите и да ви заболи. И тогава първата реакция често е “Тази/този за какъв се мисли?! Какво толкова? Аз нищо нередно не съм направил”. И ако имате късмет да ви пернат по този начин през пръстите, и ако имате осъзнатост да се огледате в ситуацията, може и да научите важен урок, който да ви изтласка нагоре. ЛИЧНИ ГРАНИЦИ! Нито този човек, нито друг, нито вие сте длъжен някому. Времето ви е ценно, енергията ви е ценна, знанията ви са ценни, уменията ви са ценни, личността ви е ценна. Към тях трябва да се подхожда с уважение. И ако подхождате с уважение към себе си, ще се научите да подхождате с уважение към другите. И ще се учудите да забележите, че целият свят изведнъж е започнал да подхожда с уважение към вас.

Светът е наше отражение и начина по който се случа животът, и по който другите хора се отнасят към нас, ни дава информация за нас самите и за работата, която имаме да свършим по себе си. Един непрестанен процес на себеизграждане, себеактуализиране и израстване. Чудесно е да го наблюдаваме, изследваме и използваме мъдро. Можем само да спечелим.

И така – къде са личните ви граници?

От Свой избор