Любомир Розенщайн представи в първите дни на юни в София, Пловдив и Бургас най-новата си книга – „ВЪТРЕШНИЯТ ЛЕЧИТЕЛ Пътят на йога: спокойствие, здраве, благополучие и живот в XXI век“ , която издателство „Колибри“ пусна от печат в поредицата „Духовност и самоусъвършенстване“. Разговаряме с автора за това по какъв начин йога може да ни бъде полезна днес.
С какво може йога днес да ни отведе към нашия вътрешен лечител?
На първо място с идеята, че се налага да предприемаме съзнателни стъпки всеки ден, за да преодолеем негативите в съдбата си. Днес мърморенето, оплакването и недоволството са се превърнали в обществен навик. Щом нещо не се случва според нашите очаквания, желания и въжделения, готови сме бързо да стоварим цялата тежест на отговорността и вината за това навън – без значение дали върху нашите близки, образователната система, минувачите, болниците, политиците или рептилоидите… Виновници винаги е лесно да се намерят, силите и енергията да промениш нещо в себе си са дефицит. И тук съществува една много тайна връзка, която практикуването на йога постепенно и неизбежно разкрива: колкото повече прехвърляш отговорността за себе си на другите, толкова повече им предаваш, направо подаряваш собствената си енергия; толкова повече обезсилваш себе си. И обратното, с всяко съзнателно действие, с всяка съзнателна промяна в живота, вътрешните ти сили укрепват, ставаш все по-устойчив, все по независим от бурите и колебанията навън; превръщаш се все повече в своя собствен вътрешен лечител.
И тук не става дума непременно за някакви големи промени и крачки?
Не е необходимо винаги да се прескачат планини. По-скоро големите промени в живота, за да са екологични, трябва да бъдат изтъкани от множество мънички и последователни решения, разпределени във времето, точно така както се тъче голям и прекрасен килим… От мястото, където се намира, човек може да захване тази нишка или следващата, да започне с някаква малка практика, с някакво малко разрушаване на малък, но упорит навик и така да отваря пространства за пренареждането. Навиците са, които улесняват и същевременно разрушават живота ни, защото времето днес се мени изключително стремително, а навиците, разбира се, отказват да го следват и с всеки следващ ден ни правят все по-неподготвени, все по-непохватни да живеем. В този смисъл депресията е навик, отчаянието е навик, страхът, тревожността и дори злобата и завистта са също такива навици.
Навикът като отвикване от постоянното движение?
Да, цялата ни вселена се намира в непрекъснато движение и промяна. В нашата човешка вселена това движение в последните години е в момент на изключително ускоряване благодарение на технологиите. Ние се опитваме да следваме ускорението и в същото време пренебрегваме факта, че животът ни на човешки същества продължава да се подчинява на своите природни закономерности и правила, и едно от тях е, че ние живеем в хватката на навика. Единственият начин да съобразим това с времето на 21 век, което все по-малко търпи устойчивостта на навиците, е като съзнателно заместваме. Навици, които вече не са ни полезни – с такива, които ще бъдат добри за нас сега. Когато човек напусне детството, обикновено вече и мислите , и емоциите, които преживява – и често го измъчват – са също устойчиви и плътни навици.
Тоест като изпреварваме естествения механизъм за приспособяване?
Като го изпреварваме и даже водим, защото той се задъхва от темпото, от количеството информация и неговата скорост не съответства на натиска на времето. Сигналите отвън са вече в огромно количество; реакциите ни са забавени. И това поражда вътрешна тревожност, напрежение, страх от бъдещето. Но когато разширяваме полето си на съзнателност, бъдещето престава да ни плаши толкова. Ние не можем да се скрием от въздействието на външната среда. Можем обаче да преподредим начина, по който я възприемаме. На ставащото все по-умопомрачителни скорости на промените отвън йога отговаря с техники за вътрешно спиране. Това дава възможност на психиката да си поеме дъх, да възстанови баланса и да събере силите, които са ни необходими за да не ни отнесе течението.
Как да разбираме това понятие – вътрешно спиране? Спиране на мисленето? Медитация?
Действително, в старите текстове се говори за медитация, спиране на мисленето и тези понятия са много употребявани днес. Предлагат се много практики и курсове, темата е модна. Но дори в онези стари времена, когато животът е бил неизмеримо по-статичен и лишен от това непреставащо информационно торнадо, на което сме изложени днес, състоянието на медитация, на спиране на мисълта е било трудно постижимо и е изисквало поредица от продължителни предварителни стъпки.
Днес дори самото физическо спиране, оставането в телесна неподвижност за известно време, може да бъде лекуващо. Мускулите, нервната система, мозъкът, вътрешните органи, всяка клетка са в режим на непрекъснато усилие за настигане, за отговор, за реакция на информацията и задачите, които постъпват отвън. Импулсите следват един след друг в шеметна скорост и в един момент просто оперативната памет е напълно задръстена и блокира; затруднява се изпълнението на дори най-важните за поддържане на живота програми. Това е най-често срещаната днес картина на разболяването. Като се спрем, възлите един по един започват да се разплитат от само себе си.
Да се спрем означава буквално: да спрем да ядем толкова много и толкова различни неща, поне за известно време; да спрем да правим толкова много неща едновременно и да се стремим да довършваме започнатото; да спрем да говорим и да слушаме толкова много приказки, да ограничим ненужната информация, ненужните контакти, ненужните пътувания, ненужното суетене, ненужното пазаруване, ненужното безсъние… Да ограничим: днес се страхуваме много от това да се ограничаваме. Самата дума звучи почти неприлично, направо като обида. Но ако не предприемаме съзнателни и разумни ограничения във всекидневието си, всъщност ограничаваме свободата си. Това е един от най-важните уроци на йога за нашето време и „Вътрешният лечител“ съдържа различни идеи и конкретни практики как да го приложим.
За повечето хора много трудно дори да си го представим, след като непрекъснато сме подтиквани да се борим за повече, за още, не за по-малко…
Да, такива са основите на обществото в момента и йога е полезна тъкмо защото ни учи да сменяме, макар и за кратко, хоризонта на актуалното време. Когато се научим да се издигаме над рамките на времето, над рамките на всъщност толкова ограниченото ни съществуване, възможности, претенции, стремежи, дори желания – макар да ни се струват неистови и безгранични – когато просто спечелим един нов, по-универсален, не толкова свързан с непосредствената ни изява в делника поглед към това кои сме, защо сме се родили, защо сме тук, отваряме за себе си вратата към вътрешния лечител – към космическата енергия на спокойствието, изобилието, усещането за сигурност и смисъл; към непостижимото инак вътрешно равновесие.
0 Коментара