Магьосница или коуч?

Всяка история има свое начало. И моята също. Тя започва с баба ми Вела, която помагаше на хората още преди да бяхме чували, че съществува професия „коуч“.

Бях дете и с любопитство наблюдавах хората, които идваха на гости при моята баба. Те сядаха уж да пият кафе и изчакваха аз да изляза, а след това започваха да разказват своите истории. Детското ми любопитство беше толкова голямо, че си бях намерила скривалище, от което можех да чувам всичко. Слушах разказите им, въздишките и сподавените хлипания. Докато споделяха и плачеха, аз знаех, че търсят съвет. Баба никога не ги упрекваше, не им се караше или навикваше. Търпеливо ги изслушваше, успокояваше, но не им и казваше как да постъпят, нито кое е правилно или грешно; никога не ги съдеше. А ги питаше

“Какво искаш да стане?“

И те й споделяха целта си. Тя продължаваше с въпросите си от рода на: „Сигурен ли си, че наистина го искаш“, докато се убеди, че човекът е премислил, взел е решение и целенасочено се стреми към това, което иска да постигне. Когато се увереше напълно в желанието на госта, тя продължаваше с въпросите.” Я ми разкажи по-подробно, кой може да ти помогне?“ И те започваха да правят предположения. Или ги питаше: „Добре, кога си решил/а да го направиш?“

В момента, в който те си тръгваха, се измъквах от скривалището си и започвах да се въртя около нея. Въпросите напираха в главата ми, а аз се опитвах да не се издам, че съм подслушвала. Намирах си работа около нея и притаила мислите в себе си, изчаквах удобния момент да я попитам защо направо не им каже какво да правят. Тя не бързаше с отговора си. Поглеждаше ме с топлия си поглед, погалваше ме по бузата и с онази нейната загадъчна усмивка ми отвръщаше: “Ако им кажа, чедо, то няма да е тяхното решение, а ще е моето. Няма да го осъзнаят, няма да отговаря на техните собствени вярвания. А и няма да е морално.“

„А какво е морал, бабо?“, продължавах да питам „Моралът са нашите правила за правилно и грешно, а етика е как да ги прилагаме.“ „Етика ли? Че всеки ли има морал и етика?“ „Всеки, чедо, всеки!“

Минаха години

някои я наричаха магьосница, други съветник.

Независимо за каква я вземаха, не спираха да идват при нея. И всички бяха убедени, че тя осветява пътя на мислите им.

Тя ме научи как да си задавам въпроси, така че да мога да изследвам средата; да намирам пътя, който е най-правилният. Пътя, по който ще постигна целта си, без да наранявам другите хора. Защото трябваше да спазвам морала си и да постъпвам етично, а и всички сме на тази земя, за да си учим уроците, да се обичаме и

да не нараняваме нито себе си, нито околните.

Обичах театъра и режисурата. Бях болнаво дете, което не излизаше с децата да си играе навън. Баба ме научи да си играя, правейки мизансцени и разигравайки случки. Обичах да пресъздавам диалозите, които бях слушала и сега от далечината на времето смятам, че тогава за пръв път се докосвах до същината на една коучинг сесия.

Театърът ме беше завладял толкова силно, че в школата на братя Райкови „Щурче“ във Варна се запознах с писането на текст, а професор Мандаджиев надгради режисьора в мен. Разбрах, че отличните режисьори активират вътрешния потенциал на актьора и той успява да направи уникалните си роли, с които да бъде запомнен от публиката.

Времето се изнизваше и вместо в храма на Мелпомена, започнах да изучавам Когнитивна психология. Работех, докато учех. Работех за „Ксерокс България“ и „Алкател“. Бях търговец. По онова време не съществуваха професията на бизнес анализаторите и аз трябваше да превеждам желанията и нуждите, описани ми от клиентите на техническите специалисти. Някой имаше проблем и аз бях там, за да му помогна да го идентифицира. Да му помогна да намери пътя; да намери потенциалните решения на проблема си. Това беше наистина вълнуващ етап от живота ми. Беше вълнуващо, защото използвах цялата си енергия от креативност. Цялата сила на знанията си за иновативните продукти, които предлагаха марките. И така, ден след ден за другите, бях разхвърлена сред своите записки и база данни от клиенти и заинтересовани лица, но винаги трябваше да бъда сигурна, че следвам плана им за концепцията, която имаха, свързана с основното изпълнение на поставените цели, срокове и ресурси. Когато ги слушах да ми разказват какво искат, правилните въпроси набъбваха в главата ми и им помагаха да канализират желанията си. Да концентрират хаотичните си мисли в мечтите си, които искат да постигнат. Знаех, че чрез правилно зададените въпроси от мен ще установят целта си или целите си в зависимост от всеки конкретен случай. Ще успеят да анализират какво им е необходимо, за да го постигнат. Ще открият кого да привлекат,

за да бъде успехът на тяхна страна.

Винаги тръгвах от главната цел, която беше в сърцевината на проекта. Знаех, че трябва да подпомагам дейностите на отделните заинтересовани лица. Работех с най-добрите специалисти за времето си. Те изградиха следващото ниво телекомуникационни, ИТ и софтуерни компании, които в момента държат основния пазар на услуги в световен мащаб. Но точно тези специалисти имаха свръх его, което им пречеше да работят в екип. С помощта на знанията и уменията си влизах в роля, която от гледна точка на съвремието ни ще определя като лайф коуч.

Влизах от роля в роля. Менажирах взаимоотношения и процеси и целта ми беше една – удовлетвореността на всички заинтересовани страни и клиентите ми да постигнат целта или целите си.

Изпълнителният директор на „Ксерокс“, за когото ще ви разкажа следващия път, ме беше научил, че целта ми не е едноактовата продажба и вземане на бонуси, а всички да разполагат с работещи решения, с които да подпомагат и улесняват бизнеса и служителите си. А тези, които технически и софтуерно реализираха техните мечти, да са удовлетворени от разработените решения.

С годините все по-силно започнах да се влюбвам в това

да активирам потенциала на хората около мен.

Правех го с приятели, клиенти и подчинени.

Знаех, че всеки носи потенциал и магията е в това да му зададеш правилния въпрос, инспириран от неговия разказ, за да започне онова дълбоко вътрешно обследване, което ще го накара да приеме необходимите решения, за да постигне целта си.

А самата същност на коучинга и методологията научих от „Брефи Груп“ – Англия и „Ноубъл Манхатън“. Получих набор от инструменти, за да съм отличен коуч, а учебната практика от 360 часа ме потопи във водите на успешността.

Така започна моят път на лайф и екзекутивен коуч.