Дори и да си говорим всеки ден, пак е възможно да не се разбираме. Забелязали сте го, нали?! Това са моментите на взаимно разочарование, които определяме като “говорим си на различни езици”. Да, това не е метафора, а жива истина, потвърждава Шулф фон Тун, професор по психология в университета на Хамбург. И добавя: ние чуваме с цели четири различни уши и всичко зависи само от това как възприемаме казаното.
На четири уши…
Как работят тези четири уши? И как така не сме ги забелязали досега, при условие че всяка сутрин в огледалото виждаме единствено и само две. Ето какво обяснява проф. Фон Тун: представете си, че Той и Тя пътуват с автомобил. Тя му казва: “Светофарът свети зелено.” В зависимост от това кое ухо ще се “включи” той ще чуе съвсем различни неща, твърди ученият и представя своята класация на слуха. „Деловото” ухо ще чуе: “Чудесно, хванахме зелената вълна.” „Апелиращото” ухо: “Нима тя смята, че карам твърде бавно?” „Сондиращото” ухо: “Какво й става? Закъде бърза?” „Емоционалното” ухо: “Пак е недоволна? Кой кара – тя или аз?!”
Всеки от нас разполага с тези 4 уши и предназначението им е да работят в синхрон, да се допълват, помагайки ни да оценим проблема от всички страни. Но практиката показва, че обикновено при учене или работа преобладава деловото ухо. Останалите три също са включени, но ние съзнателно отхвърляме тяхната помощ. В резултат на това те функцио- нират предимно на заден план и от време на време “изпъкват”, за да дестабилизират напълно обичайни- те ситуации.
Ако слушате само с емоционалното си ухо и отхвърляте помощта на другите, вие рискувате да постра- дате от язва на стомаха, невроза и да се превърнете в твърде раним човек, твърди немският психолог.
Този, който употребява предимно апелиращото си ухо, рано или късно ще получи комплекс за непълно- ценност, а привърженикът на сондиращото ухо ще се превърне в закоравял циник…
И на четири езика
Проблемът според Фон Тун се задълбочава още повече и от това, че ние не само слушаме с четирите си уши, но и разговаряме на четири езика. И често между “предавателя” и “приемника” възниква ситуация, когато информацията не попада в точния канал. Разминаването между проблема с липсата на разби- ране се появява, ако събеседниците общуват не на различни, а на един, но неправилен за определената ситуация канал. Например те обсъждат важна делова ситуация, но включват апелиращите и емоционални- те си уши.
Тънките психологически нюанси в комуникацията пораждат най-много проблеми между мъжа и жената. Според Дебора Танен, професор по лингвистика в университета на Джорджтаун, САЩ, неразбирателствата между двата пола идват от това, че “жените съвместно говорят, а мъжете съвместно правят”, т.е. за мъжете речта е преди всичко средство за обмяна на информация, докато жените търсят в раз- говора симпатия и разбиране. С други думи, жените общуват под девиза „обичаш ли ме?”, а мъжете – „уважаваш ли ме?”
Когато жената се обръща към мъжа с оплакване, тя очаква съчувствие и съпричастност, а той започва искрено да я съветва, от което тя не се нуждае. Първо, тя сама вече си е намерила изход от ситуацията, и второ, обясняващият човек автоматично заема позицията на превъзходството, а това не се харесва на всяка жена.
Следователно причините за кризите в отношенията между хората най-често се крият в обективните закони на приемането и предаването на информацията, а не в обстоятелствата и поведението на партньорите.
0 Коментара