МЯСТО, НА КОЕТО ДА БЪДЕШ

По време на двата дни на отворени врати в еволюиралия от студио „Йога Мандала”, „Мандала – център за цялостна трансформация”, дочух случайно разговор между непознати. Мъж в костюм и с дипломатическо куфарче, с леко неуместен вид насред жени и мъже по клинове и йога облекло, зададе въпрос на едно момиче: „Искам да знам какви са вярата и ценностите на тези хора, които са дошли тук”.

Не беше удобно да надам ухо. Но въпросът му ми идва много добре. Когато по-късно споделих на един приятел, че цял ден съм била там и сме свирили на барабани и колко чудесно е било това свързване със собствения ритъм, как след това Мика, която свири на тибетски купи и се занимава със звукотерапия, съвсем ме е размазала от кеф и сега съм само звук, той ме контрира: „Сега остава да ми кажеш, че се познаваш с разни ангели с човешки имена като онзи, как беше, Крион и братовчед му”.

Както на човека с костюма и куфарчето, така и на моя приятел мога да кажа едно: „Нерде Ямбол, нерде Стамбул”. Какво е моето знание и вяра, коя съм аз и какво въобще правя тук, не засяга никого освен мен. Точно същият е отговорът за всеки един от близо хилядата човека, които преминаха на няколко вълни през различните практики, които центърът предложи, за да покаже именно това –

няма значение кой си, в какво вярваш,

каква е собствената ти история, няма значение дали си отишъл от любопитство или с някаква душевна или физическа болка и надежда да видиш, чуеш, пробваш нещо, което досега не си опитвал. Няма значение дали си „про” по отношение на онова, което се нарича „нови енергии” и поради липса на по-целенасочена митологична култура и познание за времевите цикли, се свързва на прима виста с

„как беше оня, Крион и братовчед му”.

Всъщност, ако е нужно да се вържем към стереотип, „Мандала” е по-скоро в много изчистен микс от дзен и будистки стил с голяма статуя на бог Ганеша пред вратата. Доминират йога практиките, тъй като историята на центъра започва през 2007 г. като студио „Йога Мандала”. Те са най-разнообразни – класически, за деца, за бременни и майки, а вече и набиращата голяма популярност аеройога. Тя е метод за раздвижване, релаксация, особено ефективен за хора с гръбначни изкривявания, чрез който някои от трудно изпълнимите в йога позиции стават с лекота, благодарение на поддържащата сила на хамака и гравитацията. Предлагат се и различни терапевтични и релаксиращи масажи.

Сесиите при Мокша по юмейхо терапия например бяха чист урок по анатомия и темата за „божествения японски масаж” беше изместена леко встрани от същността, че е създадена от терапевт, който се е интересувал повече от чистата механика на ставите, сухожилията и кокалите ни, отколкото от божествеността ни. Концепцията, че с методите на юмейхо костната ни система се намества така, че да позволи по-голяма част от финото ни енергийно тяло да навлезе в нас, за да се свържем с енергийния си потенциал, се появява след смъртта на създателя.

Сами, който води практиките с барабаните, се представи като скептик, който обаче много се кефи на „Музика на душата” на Тери Пратчет и в работата си с барабаните пуска скептицизма си в отпуска и се наслаждава на издигането на енергията и синхронизирането, и кефа и радостта на душата да се изрази с цялото това думкане и първобитни движения, сякаш сме някое африканско племе около огъня.

Тъй като аз съм си „про” по отношение на енергийните практики и наясно какво е светлинно тяло,

оцених много терапията с кристали,

ПО ТЕМАТА

която прави Деви. Но дори и никога да не сте чували и нямате понятие какво пък е това, с помощта на кристали и онова, което тя умее, създава полето на собственото ви светлинно тяло и това, което ще ви се случи, е нежна, деликатна, но много мощна на вътрешноклетъчно ниво активация на спящи слоеве в ДНК, които ще започнат цялостен трансформационен процес, който би могъл да се нарече и лечение. За абсолютно начинаещите мога да кажа, че след кристалотерапия ще започнат да чувстват като свое собствено знание неща, които преди са им били малко неразбираеми. Биха могли да усетят, че вече не се тревожат и ядосват на неща, които преди са ги изкарвали от равновесие. Това само по себе си намалява нивата на стрес и повишава способността на организма да се самолекува, най-опростено казано.

Това е само малка част от нещата, които могат да се правят в „Мандала”, без никакво значение кой в какво вярва. Дори и само да отиде, за да похапне от живата храна, или да изпие някое смути и да поседи на прекрасната тераса, пак би се почувствал като пренесен в друго измерение и пространство насред градската джунгла. Решен е и проблемът на майките, които няма на кого да оставят децата си, за да ходят по такива места – за тях е осигурено гледането на децата, докато те се отдават на някое занимание за душата. Това е – мястото, на което да бъдеш… каквото си поискаш.