“Mindfulness” е английският превод на будистката дума “sati”, която означава осъзнаване. Това е практика за Осъзнатост в настоящия момент. Наблюдаваме в себе си, неангажирано, всичко, което се проявява – мисли, емоции, образи, усещания. По долу са изброени няколко безценни урока, които с практиката Майндфулнес, може да интегрираме в живота си.
Наблюдавай как оценяваш
Когато започнеш да насочваш вниманието си върху нещо от настоящето разбираш, че имаш предварителна идея и мнение за всичко. И оценяваш нещата и си казваш: аз искам това, аз не го искам, аз харесвам това, аз не го харесвам, това е добро, това е лошо – като постоянен поток от оценяване. В Майндфулнес не се казва да нямаш оценки, а просто да бъдеш осъзнат за това, че осъждаш нещо и го считаш за добро или лошо. Да не оценяваш самото „оценяване“, да не се съдиш за това, че имаш мнение, а просто да го наблюдаваш. В един момент осъзнаваш, че си много краен – или е черно, или е бяло, или е това, или е онова. Идеята е да култивираме в себе си проникновение, инсайт. Това е способността да видиш нещото, което наистина се разкрива пред теб и не да го съдиш, а да го погледнеш и разпознаеш, да го разбереш във връзка с преживяването си.
Яснота, мъдрост, проникновение – това се има предвид под наблюдение без оценки.
Да разбираш взаимовръзката между нещата. И едновременно с това да забелязваш тенденцията да осъждаш и да разбереш, че това създава завеса, филтър пред очите ни, което не ни позволява да видим нещата такива каквито са, но да ги виждаме само през лещите на нашите собствен идеи, мнения, преценки, което на практика ни прави слепи.
Наблюдавай своето нетърпение
Забележи колко често си нетърпелив да достигнеш до следващото важно нещо, така пропускаш настоящия момент, заради своята нетърпеливост. В един по-дълбок смисъл нещата не могат да бъдат забързани, те просто се случват когато трябва да се случат. И винаги когато бързаме да отидем на някое друго място резултатът е, че ние никога не сме там където сме, това е много тъжно, голяма загуба.
Понякога сме нетърпеливи с други хора, понякога на работа, понякога сме нетърпеливи да свършим нещата докрай. Ако се научим да бъдем търпеливи със себе си, тогава можем да посетим настоящия момент, който ще носи приемането и мъдростта.
Гледай с Ум на начинаещ
Понякога сме такива експерти, че умът ни е пълен и не ни оставя никaкъв шанс за нещо ново, непознато, за нови възможности. В ума на експерта казват – има много малко възможности, в ума на начинаещия – безкрайно много. Да внесеш ума на начинаещ във всички сфери от живота си не е да се правиш на глупав. Означава просто да си позволиш да го видиш отворено, любопитно, като че ли е сякаш за първи път, без да привнасяш в него толкова много от идеите си и плановете за това какъв трябва да бъде. Представи си че внасяш осъзнатост към този начинаещ ум и поглеждаш децата си по този начин и ги виждаш не според твоите лещи от идеи, мнения за тях, а като нещо свежо, като чудо, невероятната им природа. Това е нещо, което можем да внесем към всеки момент.
Особено във връзките си с хора. Да не настояваш да бъдат такива каквито са били преди 5 мин или преди 2г. Това внася една свежест в живота ти. Те се чувстват видяни и разпознати.
Доверие
Доверието е прекрасна нагласа към живота, която можем да култивираме. Има толкова много аспекти от живота ни, с които сякаш сме непознати и когато започнем да култивираме интимност със себе си, ние също отглеждаме дълбоко чувство на благонадеждност и доверие. Добро място да започнем е от себе си и от тялото си. Можем ли да се доверяваме – това е естествената мъдрост на тялото. Колко красиво тялото подкрепя нашият живот. Ние много често го приемаме за даденост. Но с осъзнато внимание към него можем да се доверим, че дъхът ще се погрижи за себе си. Ние се доверяваме, че дъхът ще влезе в тялото и ще излезе, ние се доверяваме, че ушите ни чуват, че очите ще видят, ние вярваме на всички вътрешни органи, че ще се погрижат за нашия живот. Така мъдростта на тялото може да ни напомни, че ние сами по себе си заслужаваме доверие. И след като толкова красиви и сложни неща се разкриват от тялото ни, защо да не е същото с нашият ум, нашето сърце? Колкото повече се учим да внасяме доверието в себе си, толкова повече ще внесем доверие и във връзките си, към природата или към рализчните предизвикателства, които срещаме. Така можем да живеем в собствената си увереност, че можем да срещнем това което идва към нас.
Без усилия (без стремеж)
Ние винаги имаме толкова много списъци с това какво трябва да свършим, цели, планове, опитвайки се да избягаме от нещо в миналото или да си осигурим по-добър момент в бъдещето. С Майндфулнес просто позволяваш на нещата да се случат, без да трябва да правиш нещо с тях или да се опитваш да преживееш някакво специално състояние. Просто си с това, което животът разкрива от момент към момент, без никакъв график. Осъзнавайки, че това, което вече е тук, е достатъчно добро за нас. Дори да не е приятно в този момент, то е достатъчно, не се опиитваме да избягаме от него, да го поправяме, да правим нещо да се случва. Това е изключително лечебно.
Не е въпросът нищо да не правиш в живота си, а каквото и да правиш, да бъде от мястото на твоето същество с повече мъдрост и осъзнатост.
Пускане
Когато искаме нещо, ние обикновено не искаме да го пуснем, дори и да е просто идея, и често оставаме фиксирани. Пускането ни напомня да не сме толкова въвлечени в това на всяка цена да се вкопчваме в нещата, които искаме, и да отблъскваме тези, които не искаме. Затова пускането означава да си позволиш да разпознаеш кога си се хванал сам в капана на своите желания, да видиш своята привързаност нещата да бъдат по определен начин.
Дъхът може да ни напомни за това. Всеки път, когато поемаме въздух, ние след това трябва да го пуснем. Защото в противен случай няма място за следващият дъх, това е естествена част от живота. Да получа и след това да пусна, да освободя.
Благодарност
Просто погледни настоящия момент. Можеш ли да видиш наистина, че си жив, да се почувстваш благодарен за това? Приемаме това за даденост – тялото ми работи, аз вдишвам аз идишвам, мога да виждам, да ходя.
Щедрост
Колко е силно, когато даваш себе си на живота и даваш на другите това, което знаеш, че ще ги направи щастливи. Правиш го не заради теб самия, не, за да се хвалиш и да си кажеш – „аз съм щедър човек“, а защото даваш радост на другите. Това подчертава взаимосвързаността и е проява на грижа и внимание към другия.
Приемане
Тук няма нищо пасивно, не е оттегляне, а активно признание. Докато не приемем, че нещата са такива каквито са, ще ги насилим да бъдат такива каквито не са, а това може да причини много трудности. Приемането не е усилие от ума, то е дълбоко съгласие с нещата, което идват от сърцето. То е да кажеш „Да“ на живота, такъв, какъвто се разкрива пред теб.
Внеси осъзнатост в живота си с Майндфулнес индивидуална практика с Марта Демирева.
http://www.martademireva.com/bg/contacts
Прочети още за медитацията на нейната страница: http://www.martademireva.com/bg/methods/details/meditation
0 Коментара