Когато Антъни Хопкинс приема да участва във филма „Момичето от Петровка“ по едноименния роман на Джордж Файфър, той напразно се опитва да открие екземпляр от книгата. След като обикаля най-големите книжарници в Лондон, актьорът обезсърчен се качва в метрото, за да се прибере у дома. На седалката до себе си намира оставена книгата, която дълго време е търсил. Когато я разгръща, установява, че в полетата има бележки от самия автор. По-късно Файфър му споделя, че дал книгата на режисьора, а той я загубил. Сякаш не Антони Хопкинс е търсил книгата, а тя него.
Удивителното съвпадение е включено в книгата „Невъзможни съвпадения“ (Coincidencias imposibles, от испанското издателство Cupula) на журналиста Джозеп Гихаро. А иначе случаите, в които нещо ни води да открием определена информация, са толкова много, че унгаро-британският философ и писател Артур Кестлер дори създава термина
„ангелът на библиотеките“.
Джозеп Гихаро е директор на уебсайта Los32rumbos.com и на списание „Непознатата планета“. Сътрудничил е с най-известните испански издания за научни и исторически изследвания и загадки. В новата си книга той навлиза в света на съвпаденията и представя последните научни теории, опитващи се да ги обяснят.
„Можем да разглеждаме съвпаденията през призмата на психологията, парапсихологията, математиката, физиката, философията, квантовата физика. Ако зад този феномен има някакъв „дизайнер“, той определено се е постарал да поддържа жива мистерията, докато нашето съзнание е на необходимото за разгадаването й ниво“, казва Джозеп Гихаро. Той припомня, че според голяма част от съвременните физици всичко е започнало с Големия взрив, че всички сме част от всичко и че всичко продължава да бъде свързано с началния момент.
„Случайността е може би псевдонимът на Господ,
когато не иска да се подписва“, казва френският писател Анатол Франс, носител на Нобелова награда за литература през 1921 г. Кралицата на кримката Агата Кристи твърди, че всяко съвпадение заслужава да бъде записано. В книгата си Please Explain геният на научната фантастика Айзък Азимов припомня, че много често двама или повече учени правят едновременно едно и също откритие. Историята е пълна с примери за невероятна хореография от съвпадения, които са предизвикателство към всички закони за вероятностите.
„Доказано е, че хората, които с по-голяма лекота откриват знаци, са по-щастливи. Смятат се за докоснати от щастливи съвпадения и са готови да рискуват повече в живота. Развиват усещането, че са защитени от някаква свръхестествена сила, да я наречем Господ. Това чувство е свързано с невротрансмитера допамин, дрогата на щастието. Този механизъм се е развивал още преди милиони години, когато вероятно
значението на интуицията е било много по-голямо
за оцеляването“, казва Джозеп Гихаро.
Той разказва случая на Мейвис Джаксън, която в продължение на двадесет години минава всеки ден пред внушителната катедрала в Гардън Гроув, Калифорния. Винаги си повтаря, че някой ден трябва да влезе. Една неделя действително го прави, а след края на службата споделя на седналото до нея момиче колко много й е харесало. Момичето от своя страна й казва, че е дошло да търси биологичната си майка. Мейвис й отвръща, че чудесно я разбира, защото тя самата преди години била принудена от обстоятелствата да остави дъщеря си за осиновяване.
Момичето забива поглед в нейния и я пита за рождената дата, оказала се нейната. „Какъв вид сила е способна да събере майка и дъщеря при тези екстравагантни обстоятелства?“, пита Джозеп Гихаро. Той е съгласен с иначе все по-често отхвърляното твърдение на Алберт Айнщайн, че „Господ не играе на зарове“, а че всичко във Вселената се подчинява на причина и ефект дори тогава, когато те далеч не са ясни. Авторът включва в книгата максимално проверени и документирани случаи.
Спасителят в морето
Често духовността се изявява като важен инструмент в значимите съвпадения. В пет часа една декемврийска сутрин Джери Понсън, неговият приятел Мак Ансеспи и кучето му Буга пресичат залива на Ню Орлиънс, за да се доберат до любимото си място за лов на патици. Прогнозите за силна буря се сбъдват и голяма вълна буквално помита лодката им. Двамата мъже остават да се държат за прът, който успяват да забият в тинята. Мак изпада в хипотермия, а Буга е отнесен от течението. Джери отчаян си дава сметка, че дори да успее да преплува петте километра до брега и да потърси помощ, приятелят му няма да оживее. В този момент, без никога да е бил вярващ или да е стъпвал в църква, поглежда небето и казва: Господи, ако ме чуваш, моля те, дай ми втори шанс.
Изпрати ни един кораб.
Две минути по-късно вижда как един кръст пробива мъглата, оказва се мачтата на кораба, който ги спасява. На всичкото отгоре малкият кораб се казва Second Chance (Втори шанс). Джери решава, че това далеч не е съвпадение, а чудо, смигване от Господ. На всичкото отгоре, когато стигат на брега, намират Буга жив и здрав. Оттогава Джери Понсън е проповедник в църквата. „Вероятно ролята на синхроничностите е да ни върнат към линията на нашата съдба и към кардиналните точки от живота ни, през които трябва да минем, независимо какви избори правим“, казва авторът на „Невъзможни съвпадения“.
Паралелни светове
На 4 януари 2010 г. на 93-годишна възраст умира японският инженер Цутоми Ямагучи. Той е единственият човек, признат от японското правителство за оцелял от избухването и на двете атомни бомби. На 6 август 1945 г. Ямагучи се разхожда само на два километра от мястото, където пада бомбата в Хирошима. Науката е единодушна: напълно невъзможно е да остане жив човек в диаметър от петнадесет километра. Но Ямагучи постъпва в болница само с леки изгаряния по лицето и ръцете и два дни след това е изписан. Връща се у дома в Нагасаки, за да види току-що родената си дъщеря. Когато на 9 август е
пусната втората атомба бомба,
той е на три километра от епицентъра и отново оживява. Превръща се в „двоен хибакуша“, или безсмъртен, диаболичен герой. Той посвещава живота си на борбата против ядрените оръжия. За случилото се няма никакво научно приемливо обяснение. „Все едно се получава някаква засечка в „системата“ и за Цутоми Ямагучи тя става невалидна, сякаш той живее в един паралелен свят.“, казва Джозеп Гихаро.
Преди 13 г. канадският фотограф Франсоа Брюнел започва проект за търсене на анонимни двойници по света, които снима. Те нямат никакви роднински връзки, но чертите им са на практика идентични. Все повече известни вече „познават“ свои двойници от миналото. Сред тях са Никълъс Кейдж, Джон Траволта, Матю Макконахи, Алек Болдуин и Джордж Буш. Според Брюнел всички имаме по седем двойници някъде по света.
Мистериозен ангел пазител
В книгата си Джозеп Гихаро разказва случай на „синхронична защита“, случила се на негова колежка – журналистка, Йоланда. Дълго време със съпруга й неуспешно опитват да имат дете. При поредната бременност една вечер гинеколожката й съобщава фаталната новина, че сърцето на зародиша е спряло и я изпраща при хирург, който да изчисти матката. Докато Йоланда съсипана чака да подготвят хирургическата зала, в стаята влиза облечен в бяла лекарска престилка мъж, когото тя взима за лекар. Той отново я преглежда и й казва, че има втори зародиш, който вероятно е жив. С известна тържественост й казва: „Кажете го на лекарката“ и излиза. Гинеколожката решава, че става въпрос за плод на фантазията й под ефекта на травматичната новина.
Успокоява я и се опитва да я убеди
да свикне със загубата на бебето. Йоланда не спира да й повтаря „Докторът така ми каза“, докато в един момент гинеколожката се вижда принудена да й отвърне: „Тук няма никакъв друг дежурен доктор“. Все пак й правят нов преглед и действително откриват втори жив зародиш. Йоланда кръщава дъщеря си Анхела, на своя ангел пазител. Мъжът в докторска престилка никога повече не се появява. Според Гихаро за такива случаи не можем да очакваме научни доказателства. „За да влезем във вибрацията на ангелите, ни трябват сърце, вяра и безусловна любов“, казва той.
Синхро фаталност
Хърватският учител по музика Фране Селак успява да избегне смъртта седем пъти. През 1962 г. влакът, с който пътува за Дубровник, излиза от релсите и пада в реката. Той се спасява само с леки наранявания. Дава си обещанието никога повече да не пътува с влак. Година след това е единственият оживял от самолетна катастрофа. След три години се спасява и от катастрофа с автобус. През 1970 г. катастрофира с автомобила си, но успява да се измъкне от него секунди преди той да избухне в пламъци. През следващите години попада в още две тежки катастрофи. През 2003 г. Селак печели близо един милион долара от националната лотария.
„Съвпаденията не се подчиняват на познатите ни закони. Имаме усещането, че нещо свръхестествено има контрол над всичко, което се случва. Някаква могъща сила, която още не можем да обясним“, споделя Гихаро. Той смята, че част от съвпаденията можем да обясним с психологическо въздействие, друга с физически феномени, а има и такива, които не можем да обясним по никакъв начин. Той намира и трите за еднакво вълнуващи. „Няма как да не признаем, че синхроничностите ни изпращат сигнали.
Посланието може да бъде
разшифровано единствено от човека,
на когото се случва. Понякога за това трябва да минат много години. Хората с по-бохемски живот са по-склонни към преживяване на такива съвпадения. Препоръчва се да се доверяваме повече на интуицията си, защото разумът често блокира възможността за интерпретация. Също изглежда разумно да вземем предвид сигналите, ако смятаме, че сме успели да ги разгадаем. В противен случай ще бъдем върнати отново към ситуация, която е в синхрон с по-важните линии на нашата съдба. Ако пренебрегнем съвпаденията много пъти, това може да ни отведе и до фаталността“.
0 Коментара