Това е най-добре пазената тайна и най-очевидната скрита истина. Емоциите са ни забранени по рождение. Така ни възпитават – да сме силни. А ако сме емоционални, ще сме слаби. За хубаво е, казват. Никакви емоции не се толерират, нито позитивни, още по-малко пък негативни. Показва ли емоции, детето е лигаво и трябва да се възпитава.
Родителите, без връзка със собствения си емоционален свят, трудно се справят с детските емоции – те им идват в повече. Така емоционалното изразяване става опасно и децата усещат, че за да оцелеят, трябва да са по-обрани. Разказват им се истории, че ако си показват емоциите, другите ще им се подиграват, ще ги отхвърлят, че ще ги изолират и те ще са сами, а това, да си сам, е много страшно. Децата разбират, че ако са емоционални, ще ги наричат въздухари, слабаци, вместо това е важно да са логични, т.е. да следват това, което им казват другите, да се аргументират…
А емоциите няма кой да ги аргументира, те просто се чувстват, протичат.
Така децата се учат да сдържат емоциите си, изстудяват ги, преглъщат ги, тежат им, усещат, че ще се пръснат, но не знаят какво да правят. Едновременно с това им се обяснява, че някъде там, в бъдещето, ги чака голямата любов и ще се намери някой, който да ги направи щастливи. Но без емоции каква би била тази връзка?
При момичетата ситуацията е сложна. При тях обаче емоционалното изразяване е малко по-толерирано… но само малко. Всичко се оправдава с женското поведение, което е синоним на слабост и лабилност. Затова и проявите на тези характеристики са очаквани, но и дразнещи. Емоционалният свят на момичетата е много по-пъстър като деца. Родителите трудно се справят с него, но все пак му дават известен толеранс. Много от порасналите момиченца губят доброто си емоционално изразяване по пътя на живота. Близките им ги учат, че трябва да са силни, да са мъжки момичета, да не позволяват на мъжете да ги нараняват и да се подиграват с тях. Жените започват да се състезават с мъжете, а в тази посока емоции няма. Все пак някои жени запазват способността си за емоционално изразяване, но те са малко.
Емоциите, които се толерират в обществото, са само от негативния регистър и се свързват с форсмажорни обстоятелства – загуба на родител, тежка болест, сериозна лична драма. Но дори и при проявената мъка и тъга хората се отдръпват, избягват човека уж за да го оставят сам да се справи, но реално, защото ги е страх от тези чувства.
При мъжете ситуацията е кошмарна.
Емоциите и тяхното изразяване са поставени като най-срамното и недопустимо нещо в живота на едно момче и на един мъж. Те правят мъжа да изглежда като жена, така казва логиката, а по-голяма обида на земята не е измислена
– да те сравнят с жена. Дори жените искат да бъдат
сравнявани с мъже, когато заслужават похвала.
Емоционалното изразяване е напълно забранено за момчетата. Ако случайно нямат силен артистичен талант, който да доминира и да търси своята изява, те много често никога не разбират как да изразяват емоциите си. Дори самата идея за емоционално изразяване е страшна, плашеща, ужасяваща. Никой никога не говори за чувства с момчетата, те не споделят своите емоции с приятелите си, но се очаква да ги реализират по един хармоничен, нежен и любящ начин с момичетата. Неспособността за свързване и изразяване на емоциите при мъжете се превръща в отровата в живота им, която често ги убива чрез алкохол, наркотици, хазарт, нелогично и налудничаво поведение, провокирано от страшното емоционално напрежение, което не може да се вербализира, види, реализира.
Послушните момчета порастват несвързани с емоциите си, а после се предават от родителите на жената като трофей и не се изисква първоначална голяма емоционална реакция нито в семейния, нито в емоционалните избори в двойката. Когато на жената ù писне от неемоционалното поведение на мъжа и го нападне заради него, вече е късно. Той се затваря в своята драма и не се пази от заобикалящия го свят.
Най-тежка е ситуацията за момчетата, които са крайно емоционални по рождение. Те се чувстват и виновни, че изпитват емоции, че не са като другите, че не са „нормални“.
С времето и с доста усилия много от тях успяват така да блокират емоциите си и да станат „нормални“, че се превръщат в алкохолици, наркомани и насилници. И така – да си алкохолик е мъжко, но да си емоционален не е.
Всъщност да си емоционален е човешко и блокирането на емоциите е един нечовешки акт, който се случва на земята. Той има цел. А тя е хората да не се свързват с емоциите си, с интуицията си, с личната си истина и лесно да бъдат убеждавани в логиката такава, каквато им е поднесена, да вярват на това, което им се казва, че е правилно, да нямат връзка със себе си.
Всъщност и мъжката, и женската енергия са много емоционални, но по различен начин. За жалост нито една от двете не се реализира в пълната си сила на земята, защото тук властва момчешката енергия (това е една дълга тема, за която ще си говорим в „Очевидната скрита истина за секса“) с нейната незрялост, повърхностното ù отношение към емоциите и бъркането им със страст, секс и ексцентрични
преживявания.
До една възраст е забавно. А после вече е кошмарно. Когато човек достигне до 30-ата си година и усети, че не може да се свързва емоционално с другите, тогава той преминава през
изключително интензивна личностна криза.
Тя е разрушителна по своята сила и това невинаги е лошо. Понякога в името на собственото си лечение той се отказва от своята стара недостатъчно емоционална същност и се насочва към това да изгради едно ново Аз, което има пълноценна връзка с емоциите.
И мъжете, и жените искат да са свързани с емоциите си и това качество не е важно само за любовния живот, а за всяка една свързаност. Родителите, които са дистанцирани от емоциите си, осакатяват децата си. Възрастните, лишени от емоционално изразяване, нямат връзка с творческата си енергия, с таланта си, те работят нещо, което ги убива, и по цял ден проклинат живота. Хората, които са изгубили връзката с емоциите си, са емоционално нещастни независимо какъв телефон, кола или къща имат.
Емоциите ни свързват с естественото протичане на живота, с това да усещаме живота и своето място с него. Загубим ли тази връзка, ние губим и връзката с живота, и връзката със себе си, а оттам губим всичко.
Ако нямаме връзка с емоциите си, ние нямаме и връзка с любовта. Смятаме, че сексът е любов, но изобщо не разбираме какво представлява той, обвиняваме другите, че са ни обещали да ни направят щастливи, а те, нещастниците, не си изпълняват задачата. Не си даваме сметка, че и ние сме в категорията „други“ за някого и някой едностранно, инфантилно и наивно очаква да го направим щастлив, без той да знае как това да стане.
Връзката с емоционалния ни свят не ни е напълно забранена, просто сме агитирани да не гледаме натам, но ние реално имаме това право. Свързването с емоциите е първата стъпка от процеса на любовта. Когато усетим себе си, наред с нуждите и желанията си, ние можем да ги назовем и да ги следваме, да ги споделим с другите, можем да изградим емоционална връзка и любов. А има ли любов, тя може да кулминира във физическата си форма – секса. Сега имаме само секс и нищо от другото. Сексът е синоним на любов, сексуалният оргазъм на емоционално преживяване, а всичко това е една илюзорна действителност с подменени ценности.
Само от нас и от личната ни мотивация зависи да се свържем със собствената ни истина, а всичко това преминава през смелостта да видим, да приемем и да интегрираме в живота си нашия личен емоционален свят. Задачата не е невъзможна, но изисква посвещение и съзнателна работа.
Очевидната скрита истина за емоциите може и да звучи шокиращо. Шокът е мощно средство, което е в състояние да даде стартовия импулс нещо старо да се разруши и да се изгради новото.
Нека сега да се потопим още по-дълбоко в очевидната скрита истина за емоциите…
0 Коментара