В източните практики пеенето, слушането, медитирането върху звука Ом е нещо като АБ-то на всевъзможните школи и учения. В западния свят молитвите завършват с „Амин!”. Е, и? Нищо ново не казвам, това го знае всяко хлапе.
Информацията за източната „мантра” по никакъв начин не е внасяла радост и здраве в живота ми, докато не се наложи да интервюирам Марина Великова преди 5 години. Някога Марина свиреше с група „ОМ” и беше сред участниците в най-височинния концерт, който се случи, когато Коцето-Калки откри Индия за себе си и заедно с Дони и огромна група ентусиасти отидоха в Непал, за да посвирят и да попеят на Калапатар при надморска височина 5545 м. После всеки си продължи по пътя, а Марина (завършила фагот в Консерваторията) решава да замине за Индия, за да изучи класическата им музика и да я превърне в част от западната клубна култура.
По време на интервюто, което премина в приятелски разговор, от който и двете не искахме да се изтръгнем, стана дума за начина, по който я е обучавал нейният индийски гуру по класическа музика.
„Аз чета, слушам, работя и го питам, само ако нещо не ми е ясно. Първото нещо, което ми каза да правя, е да пея мантрата Ом. И то не по религиозни, а по чисто музикантски причини. Тяхното „До-ре-ми” е много по-различно от нашето. Са е първата нота (все едно До) и градиш от Са нагоре. Но при тях Са не е фиксиран звук. Идеята е, че
всеки има свое вътрешно Са –
това е звукът, на който пееш Ом. Всеки, който е чувал за Ом, пее Ом на тона, на който поиска. Никой никъде, дори в школите-ментета, няма да ти каже на какъв тон да пееш Ом. Затова моето Са е уникално. Това е причината те от 5000 години да пеят едни и същи раги (вид песни, които се пеят в различно време на деня) без да ги променят. Идеята е, че когато намериш своето вътрешно Са, ще се настроиш така, че след това всичко, което ще изпееш, ще бъде в твоя ритъм. Тогава то по условие ще има уникално звучене.
Моят гуру твърди, че ако три часа на ден си пея това Ом, а аз дори не го пея, а си го муча със затворена уста, няма нужда да правя почти нищо друго като упражнения. Това Са ме настройва към всичко, което после ще изразя с музикалния инструмент и с гласа си. Най-интересното е, че когато го правиш по-лесно изразяваш себе си, въобще – за каквото и да става дума.”
На онзи етап от живота ми, в който се случи интервюто с Марина, това разкритие за смисъла на Ом, ме освободи от притеснение, което блокираше удоволствието от собственото ми творчество. Тъй като аз съм много повече читател, отколкото писател, все ми се струваше, че никога няма да успея да напиша нещата, които мисля за живота, Вселената, секса и всичко останало, така добре, както са го сторили авторите, които ме вдъхновяваха. Почти се бях примирила с идеята да бъда само „медиатор” на техните прозрения. След разговора с Марина за вътрешното Са, разбрах, че който и да е големият ум, който те е вдъхновил,
ти можеш да кажеш нещата отново и отново
(и така още 5000 години) по своя уникален начин. Впрочем, едва след интервюто с Марина събрах кураж за рубриката „Секс в първо лице” в „Жената Днес” и престанах да се тревожа, че някой друг автор може да е казал нещо по-хубаво от мен. Давах този „ключ” на всеки млад автор, който се е докоснал до мен за съвет през изминалите години и страшно се радвах на освобождаващият ефект. На всеки кадърен човек му пада камък от сърцето, когато разбере тази проста истина. Некадърните не ги броя, те не ползват високите критерии, които да ги комплексират. Не случайно е казано: „Блажени са нищите духом”.
Колкото до здравето. Страдах физически, докато се притеснявах да изразя себе си. От момента, в който започнах да го правя, убедена в своята уникалност, изчезнаха
глупави хронични симптоми като алергии и анемия.
Съвсем логично имунната ми система укрепна. Дори зарязах пчелния прашец, без който преди не можех да се класирам в ниската долна граница на нормалния хемоглобин.
Мина доста време докато попадна при моя йога мастер Пракаш. Завършвахме всеки час с кратко пеене на мантрата Ом. Постепенно забелязах, че след като съм правила упражненията си при него, звукът е някак по-чист и звънлив. Когато си го мучах насред стресирания делник, усещах и едни странични шумове, сякаш натежаваше. Тогава се сетих и за една друга част от онзи мой разговор с Марина. Бях я питала дали тонът, с който човек пее Са е постоянен.
„Правилото е, че като се събудиш сутрин и изпееш Ом, това ти е Са-то. И на мен самата ми беше много любопитно, че в Индия не мръдна от един и същи тон. А като се върнах в България, падна с половин тон и не можах да изпея песента, така както съм я пяла в Индия”.
Споделих тези мои наблюдения и опитът на Марина с Пракаш и той в неговия закачливо-шеговит стил каза:„Ето, това е едно доказателство, че всичко е в главата на човека. Когато е в Индия, тя е уникална, единствена по рода си. Там тя отсява голяма част от себе си и става Лъв. Тонът й се вдига – о-о-О-О. Когато си идва в България, започва да се намира на едно равнище със средата, не се чувства такъв лъв като в Индия и тонът й пада.
„Когато съм при теб и цял час ме баламосваш, че съм Супер, моят Ом звучи като звън от кристална чаша, а след това като попадна в среда, която ме манипулира, че не съм чак пък толкова супер (за да не ми плаща супер) и Са-то ми потъва в ниските честоти… така ли е?”
„Да, затова е важно да си пееш, да слушаш музика, която харесваш, да танцуваш на нея сутрин. Въобще можеш да не правиш упражненията, които правим заедно. Пей си Ом, докато си правиш кафето сутрин, слушай някакви песни, които ти дават настроение.
Плащането е най-малкото. Когато си заредена с твоята вътрешна вибрация, ти ставаш магнит за хора и събития, които са в синхрон с твоя „тон”. Така можеш да се лекуваш. Когато усетиш, че тонът ти не е чист, намери начин да останеш сама за малко, попей си Ом, мисли за хубави неща и ще го изчистиш. Изчистиш ли го, си окей. Можеш да продължаваш.”
Честно казано, не се сещам много често да се усамотявам и да пея Ом, но Mp3-плейърът ми оттогава има статут на талисман. Без лични документи излизам, но без него – не.
Колкото до мантрата „Амин”, тя е западното „Ом”, най-вероятно защото Западът винаги е обичал съкратените процедури. Ако бяхме с нагласата три часа сутрин да бучим Ом, историята на западната цивилизация щеше да е коренно различна. Не знам каква, но нямаше да е същата. За удобство, приемам този факт като аксиома. Значи при нас цялата работа се свежда до това как да употребим Амин, така че да има ефекта на Ом. Като начало трябва да се избавим от консервативното схващане, наложено от Църквата по нейни си, вътрешноведомствени причини, че само свещеникът има правомощията да произнася тази мантра след като е изчел дословно онова, което пише в молитвеника.
Наблюдавайте мислите и думите си. Отхвърляйте онези,
след които не бихте казали Амин!
Когато срещнете познат на улицата и чуете дежурното: „Как си?” отговорете само онова, след което можете да кажете „Амин!”. Бихте ли произнесли тази „мантра” за утвърждаване на вътрешното ви състояние, ако се чуете да казвате – „Абе, кво да ти обяснявам, ебава ми се майката по цял ден, и тия мега кретени в службата просто ми иде да ги убия, и вкъщи всички са невротични, и тоя трафик, и това държава ли е, баси и държавата?” Нали сме си говорили за закона за привличането, по-популярен по нашите ширини с пословицата: „Каквото повикало, такова се обадило”. Не слушайте какво ви говорят от телевизора, независимо дали го казват политиците или комиците. Но много внимателно слушайте какво говорите вие на себе си и за себе си. Каквото сами си говорите – това привличате. Молитвите не са в молитвеника. Всяка дума е молитва.
Впрочем, часът по йога не завършва с мантрата Ом. След като сме я помучали, Пракаш винаги пита: „Как си?”. Спонтанният отговор винаги е: „Супер!”. След това той никога не забравя да каже: „Амин!”
0 Коментара