Великият мъдрец Шанкара- един от най-забележителните индийски философи, е написал: „Хората остаряват и умират, защото виждат, че другите хора остаряват и умират.“

women-friends-1577910_960_720

Ако Шанкара е прав, то стареенето не е фиксиран биологичен процес. То е само

сбор от възприятия, които сме почерпили отнякъде,

повярвали сме им, вкарали сме ги в телата си и сме им придали физическа форма.

Навремето бил проведен един жесток, но много показателен биологичен експеримент, при който плъх бил хвърлян във вода.

Плъховете не са добри плувци и животното отчаяно пляскало във водата и се опитвало да излезе от съда, но само се хлъзгало по стъклените стени.

След няколко минути плъхът се изтощавал напълно и бил на ръба на удавянето. Непосредствено изправен пред най-страшната заплаха – да изгуби живота си. Тя е възможно най-стресиращата, директно активираща защитният механизъм “борба или бягство”. Но бягството явно е невъзможно. Животното е безпомощно. И точно когато плъхът бил на ръба, експериментаторът го изваждал и го оставял да си почине.

През следващите дни процедурата се повтаряла и много скоро, обикновено след не повече от три седмици, в организма на плъха настъпвали драстични промени. Всекидневният дистрес много бързо състарявал тъканите му. Когато експериментът продължавал, до един месец плъхът умирал от старост.

Дисекцията показвала, че сърцето, черният му дроб и белите дробове, както и останалите му органи били потъмнели, втвърдени и фиброзни като на плъх, достигнал края на нормалната продължителност на живота, която се равнява на две и повече години.

Същността на този експеримент показва как

дистресът е ускорил времето

и е принудил плъха да го абсорбира в тялото си. От гледна точка на материалния израз на старостта, обезцветените и износени тъкани са парчета замръзнало време. Парчета замръзнали травми. Частички травмирано съзнание, проектирали травмата в материален израз в тялото. Същият процес е налице и при хората, въпреки че ние абсорбираме времето по-комплексно, в зависимост от това какви са личните ни ценности и вярвания.

Колко често всеки от нас е в това обострено състояние на дистрес? Колко често сме напрегнати, нащрек, в състояние на “бойна готовност”? Мускулите са напрегнати, нервите са обтегнати, емоциите са разтърсващи, но ние “се събираме”, “стягаме се”, “взимаме се в ръце”, “мобилизираме се” и продължаваме нататък. И резултатите не закъсняват.

За разлика от опитните плъхове ние обаче можем да избираме дали да живеем с повече или по-малко дистрес. Можем да избираме дали да се поддаваме на негативните емоции, на страха, на забързаното време, или да бъдем господари на времето, управлявайки го с намерение, осъзнато мислене, чувстване, говорене, действане. Имаме способността да избираме как да реагираме на външните обстоятелства.

Старостта е програма, в която сме повярвали – само защото още като малки са ни казвали и учили, че така става. Виждали сме достатъчно много пъти как старостта идва, чували сме още от деца, че старостта идва неизменно.

Приели сме програмата, че животът има определена продължителност

и е съвсем нормално органите и системите да започват да отказват в определен (доста ранен) период от време. Ако вярвате, че старостта се случва, ако вярвате, че болестите са нещо нормално и още повече – идват със старостта – то това и ще получите. Възприели сме доста програми от малки. Защото това е естественият природен процес, който помага на новото мъничко същество появило се на планетата Земя, да се подготви и адаптира за да се впише в заобикалящата го среда – семейство, общност. Измежду усвоените програми има доста полезни – например автоматизирано да знаем как да запалим лампата когато влезем във всяко непознато помещение, да се пазим от горещата печка или от ядосаното куче. Да намерим храна и вода, когато сме гладни и жадни. Но сме възприели и доста други програми, които са деструктивни – модели на поведение без любов, живот с ниска самооценка, агресия, липса на радост и удоволствие, болести, ранно остаряване. Тези програми ни саботират и тласкат към поведение и избори които не искаме.  Ако имаме яснотата, че това са просто програми, които е възможно да заменим и пре-програмираме, нима не бихме искали да премахнем деструктивните програми и да ги заменим с градивни и утвърждаващи?

Можем да изберем и друга програма, нали?

Източник: Свой избор

Facebook Twitter Google+

0 Коментара