В нашето ежедневие огромна част от енергията ни е насочена към сетивните възприятия, мислите, емоциите и усещанията, идващи от физическото ни тяло. Чувстваме умора, весели сме, наслаждаваме се на различни вкусове и миризми, филми, пътешествия. Изпитваме нужди и се стремим да ги задоволим по всички възможни начини. Нашите основни необходимости са свързани с това да имаме материален комфорт, сигурност, емоционална подкрепа, подходяща социална среда, интелектуална стимулация…
В сравнение с нашите предци ние имаме практически безпрецедентни възможности да задоволим тези потребности по най-разнообразни начини. Ако нашите прабаби са живеели в рамките на няколко стотици километра, имали са само един съпруг (в повечето случаи), готвели са определен брой рецепти, срещали са се с ограничен брой хора в рамките на общността и населеното място, имали са достъп до сравнително ограничен брой информация, то днес тези наши избори са умножени почти до безкрайност.
Как ни се отразява това?
Ние пътуваме, четем, говорим на различни езици и се докосваме до разнообразни културни влияния. Начинът ни да поемаме и поглъщаме информация е изцяло нов. И след като постигнем едно ниво на задоволеност, ние можем да се запитаме за смисъла на нашето присъствие тук.
На фона на тези качествено нови феномени, чието влияние върху нас е своеобразен експеримент, имаме и възможност да се докоснем до различните исторически гледни точки за смисъла на живота. В различни държави в момента наблюдаваме навлизането на един
носталгичен поглед към древността,
който по всяка вероятност е отговор на културното влияние на глобализацията. Да, със сигурност имаме нужда да търсим по-дълбок смисъл за своето съществуване, отколкото да мислим за следващата покупка или пътуване. При все това, струва ми се важно да запазваме критичното си и аналитично мислене, когато обръщаме поглед към древността и нейното „мистическо“ наследство.
Това, което винаги ме е пленявало в
тамилската йога Сидханта
е научният подход. В рамките на тази йога традиция практикуващият влиза в ролята на изследовател, като тук обектът на изследване е нашият вътрешен свят и неговата взаимосвързаност със заобикалящия свят.
Тамилските йога Сидхи са йоги, живели в първите столетия след Христос, които са оставили резултатите от своите изследвания под формата на обширна литература на тамилски език. Ако в йога философията основната литературна референция са „Йога Сутрите на Патанджали“ (200 г. пр. Хр. – 400 г. сл. Хр.), класическите текстове на Тамилската Сидханта са много по-малко известни на широката публика.
Най-значимият от тях е без съмнение „Тирумандирам“, съвкупност от 3000 стиха, оставени от Тиромулар, тамиски йога, мистик и писател. За момента няма научен консенсус относно това кога са били написани тези поеми, но текстът, наскоро публикуван за първи път на английски език, се смята днес за ядрото на Саива Сидханта философията от Тамил Наду.
И така, какво ни казват тамилските Сидхи за човешкото същество и неговата роля в заобикалящата го среда?
В йога философията човешкото същество е разглеждано като комплексна структура от феномени, които варират от най-грубите и материални, до такива, които са невъобразимо фини.
Традиционната йога философия
разграничава 5 „обвивки“, които съставят човека.
Първата е физическата обвивка, или „аннамая коша“. „Анна“ означава храна и тя буквално е обвивката, чието оцеляване зависи от приемането на храна. Разбира се, тази част от нашето същество е най-лесна за идентифициране, но както ще видим по-късно, според гледната точка на йога, тя е отражение на по-фините ни аспекти.
Втората обвивка, която е по-фина и по-трудна за разграничение, е т. нар. витална обвивка или „пранамая коша“. В името й забелязваме думата „прана“, която има различни значения, но в най-широк план се отнася до жизнената сила, или енергия. И така „пранамая коша“ е нашето „енергийно тяло“. За да не навлизаме в сферата на езотериката, при споменаването на думата „енергия“ е важно да анализираме това понятие по възможно най-рационалния начин. Лесно е да си дадем сметка, че нашето физическо тяло е като своеобразен музикален инструмент, в който всяка една част вибрира с определени честоти, които са като съвсем фини естествени токове. Друг начин за обяснение на тези феномени са емоциите. Когато някой е ядосан и влезе в стаята, ние сме способни да усетим това, или пък когато някой е щастлив, казваме, че той или тя „сияе“. Или дори говорим за „хубаво излъчване“. Тук става дума за фини феномени, без съмнение, но при все това те са абсолютно реални и оказват сериозно влияние върху живота, взаимоотношенията и решенията ни. Колцина могат да кажат, че животът им не е бил повлиян от емоциите? И така, „пранамая коша“ се отнася до съвкупността от нашите емоции, импулси и желания.
Третата обвивка, или още по-фин аспект на човешкото същество според йога, е „маномая коша“ или нашият ум. Маномая коша се отнася до всички феномени, свързани със сетивните функции: вкус, мирис, докосване, слух и зрение. Тя включва в себе си и способността ни да мислим – беззвучният диалог, който чуваме в главата си и който е като коментар на случващото се в живота ни. Маномая коша е и нашата способност да боравим със съдържанието на паметта си.
Четвъртата обвивка, за която говори йога е „виняна мая коша“, или нашият интелект. Тук ние говорим за феномени, които съставят нашата вътрешна динамика и са още по-фини от мисловната дейност. Става дума за способността ни да боравим с абстрактни идеи, интуицията, артистичното вдъхновение, прозренията. На всеки от нас се е случвало да получи някаква изцяло нова и много интересна идея „от нищото“, или пък интуитивно да усети своя събеседник и неговите мисли и намерения. При повечето хора този тип феномени се случват по-скоро случайно. Хората на изкуството често се научават да ги култивират, наричайки ги „вдъхновение“. Информацията, която идва по този начин е качествено нова и това, което може да ни помогне да я разграничим от ума, е именно фактът, че тя не е базирана на нашата памет или нещо, което сме научили. Благодарение на тези феномени се раждат шедьоврите и научните пробиви.
Последният и най-фин наш аспект е „ананда мая коша“. Ананда е термин, обозначаващ безусловното естествено състояние на вътрешна хармония и блаженство. Това е тази част от нашето същество, която е отвъд усещането за време, пространство, както и ограничена идентичност. Когато например сме в природата или в състояние на съзерцание, усещаме как като че ли всичко застива и е съвършено на мястото си. Можем да кажем, че „ананда мая коша“ е нашата душа. Според философията на йога това пространство на абсолютна вътрешна свобода и задоволеност, намиращо се в нас, не зависи от каквито и да било външни фактори. То е нашата същност и естествена природа. То е нашето чисто съзнание.
Тамилските йога Сидхи са радикални търсачи,
изследователи на тези фини, невидими пространства, съставящи ни като човешки същества. Техните методи на изследване не са свързани с материални технологии, а с култивирането на способността за концентрация и наблюдение. Тяхната методология е отражение на друго време и на култура, която е радикално различна от тази на днешния западен свят. При все това, йога навлиза все повече в съвременния начин на живот и е важно да бъдем осъзнати за нейните автентични философски и концептуални основи. По този начин можем да избегнем възприемането й по повърхностен начин, единствено като метод за поддържане на тялото или облекчаване на ефектите на стреса и да се потопим в рационалното й изследване като една уникална част от културното наследство на човечеството.
Каква е целта на йога?
Разбира се, дори и в традиционната си форма разновидностите на йога са многобройни и техните цели понякога се различават. Но ако се обърнем към класическия текст „ Йога Сутрите на Патанджали“ ще видим, че в първия стих Патанджали казва:
„Йога е преставането на отъждествяването с вълненията, възникващи в съзнанието.“
Какво се има предвид под „вълненията“ и „съзнанието“? След като изброихме петте обвивки, ще ни бъде много по-лесно да отговорим на този въпрос. „Вълненията“ се отнасят до всички идентификации, свързани с нашето физическо тяло, нашите емоции, импулси, мисли, спомени, концепции, вярвания или интуиция.
А какво е „съзнанието“? То е „Ананда мая коша“, най-фината част от нашето същество, тази невидима и безгранична наша същност, която е в абсолютен покой и естествено блаженство през цялото време. Чрез практикуването на йога се научаваме да бъдем в контакт с тази наша същност и това ни помага да бъдем независими в най-прекия смисъл на думата, откривайки източника на щастие вътре в самите нас. Това по никакъв начин не изключва участието ни в активния живот, напротив, ние ставаме способни да пренесем това вътрешно състояние на хармония във всичките му аспекти.
Тамилските Сидхи са йоги, широко известни в Индия, чиято цел винаги е била да изследват потенциала ни за развитие като човешки същества. В текстовете си те описват човешкото същество като „work in progress“. За тях човекът е творец на собствения си живот, както и на една красива реалност в колективен план.
Приключенци и новатори, водени от визията за съвършенство, в своите поеми те отправят предизвикателството да се срещнем със собствените си ограничения и трансформирайки ги, да създаваме съзнателно по-съвършена реалност.
0 Коментара