- Бодхисатвата е просветлено човешко същество, което съзнателно избира да остане в нашия свят, за да помага на другите хора.
- Всяко изображение на буда или бодхисатва изразява едно или повече качества, присъщи на просветления ум.
- Ако си представяме или почитаме дадено изображение, си помагаме да развием качествата, които то представлява.
- Будистките изображения са средства за духовно усъвършенстване, а не богове, които трябва да бъдат почитани.
- Следователно просветлението има много лица.
Идеите, които Буда залага в своето учение за Четирите благородни истини и за Осмичния благороден път, са праволинейни и рационални. Тяхното следване изисква известна ментална подготовка и анализ на житейския опит, но не предполага метафизически спекулации (размишления за това, което съществува или не съществува), религиозни ритуали или – поне през първите няколко столетия след новата ера – използване на каквито и да било изображения. Днешният посетител на някой храм на махаяна будизма в Китай или Тибет ще види много и разнообразни изображения и форми на култовата практика на посветилите се на това направление на религията.
Фигури на буди – с различен цвят, пол, някои страховити, други кротки и медитиращи – са обект на преклонение по начин, който за страничния наблюдател по нищо не се различава от култа към боговете и богините на другите религии. И тъй като будизмът все още продължава да настоява на своята рационалност, закономерно възниква въпросът, откъде се е появила тази пищна образна символика и какво е нейното обяснение?
Пътят на бодхисатва
Като се има предвид общата за всички индуисти вяра в прераждането, не е учудващо, че не много след смъртта на Буда хората започват да гадаят какви ли са били предишните животи на Просветления. Както и какви ли качества е проявявал той в тях и какви са били постъпките му, та в крайна сметка е стигнал до състоянието на нирвана. Така възниква компилативното съчинение „Джатака“ – разкази за прераждания, в които участват както хора, така и животни, олицетворяващи будистките идеали за любов, състрадание и мъдрост, осигуряващи напредъка на душата по пътя към просветлението. Тези истории, от своя страна, пораждат идеята за бодхисатва – човешко същество, способно да достигне просветление или състояние на буда, което обаче избира да остане в света сред хората и да продължава да се преражда, за да принася полза на другите.
Тази нова идея променя значително начина, по който изглежда будисткият път. Вместо стремежа да се превърне в архат или „достоен“ (терминът се използва за последователите на Буда, достигнали просветление), за будиста вече става цел да се посвети на по-извисения път към превръщане в „помощник-буда“ или бодхисатва, който остава в света от състрадание към цялото човечество.
У мен възникна желание да постигна всепознанието заедно с всички човешки същества, за да освободя целия свят [от невежеството]. – Сикшасамукая
Голямата колесница
Хората, избрали да прегърнат този нов идеал, го наричат махаяна (или „Голямата колесница“), за разлика от по-ранната традиция в будизма, определяна от тях като хинаяна (или „Малката колесница“), защото смятат, че не дава достатъчно мащабна перспектива като крайна цел на пътя към съвършенството. Последователите на махаяна будизма са убедени, че тяхното учение е по-задълбочено и че е било заложено като възможност в оригиналната будистка дхарма. В книжнината на махаяна – по-специално в т.нар. Лотосова сутра – е представено изображение на Буда, проповядващ пред човешките същества във Вселената, съставена от множество светове, от които настоящият е само съвсем малка част. Привържениците на махаяна настояват освен това, че учението в миналото е било нещо като лимитирана версия, а тяхното е пълната версия, останала скрита за векове, докато се появят необходимите условия тя да бъде проповядвана и правилно разбрана.
Ако искаш другите да бъдат щастливи, бъди състрадателен. Ако искаш ти да бъдеш щастлив, бъди състрадателен. – Далай лама
Макар да възниква в Индия, махаяна будизмът се разпространява на север и завладява Китай, а после и Тибет. По-старата тхараведа традиция („традицията на предците“) продължава да съществува и днес, но най-вече в Тайланд, Шри Ланка и Югоизточна Азия като цяло.
Будистите поднасят благовония или цветя пред статуите на Буда в знак на почит към него. Това не е преклонение пред божество, а уважение към просветлено човешко същество, изразено по този символичен начин.
Два типа бодхисатва
По-ранната тхеравада традиция признава съществуването само на два типа бодхисатва: въплъщението на историческата личност Буда (наричан и Шакямуни Буда или Гаутама Буда) и Майтрея – бодхисатвата, който ще се появи в бъдеще, за да проповядва истината за дхарма. В махаяна будизма обаче както монашеската общност, така и обикновените миряни са насърчавани да се стремят към постигане на нирвана, с което да се превърнат в бодхисатви. След като възможността всички посветени на каузата за просветление на цялата Вселена да станат бодхисатви се превръща в норма, техни изображения буквално заливат света на будизма. Това се прави с презумпцията, че наблюдението и общуването с тези изображения ще послужат като вдъхновение за другите хора.
Символика в изображенията
Всеки бодхисатва дава обет да стане буда (просветлено човешко същество) и да води другите хора към просветление. За тази цел той трябва да възпита у себе си шест „съвършенства“: щедрост, моралност, търпение, енергичност, медитативност и мъдрост. Тези качества са представени в различните изображения на бодхисатвата. Например качеството мъдрост е изобразено с лика на Манджушри – млад мъж с лотос (символ на просветления ум) в ръка, размахващ огнен меч (символ на мъдростта, която разсича воала на невежеството).
Най-широко почитаното изображение е това на Авалокитешвара, бодхисатвата на състраданието. Неговото име на санскрит означава „Господарят, който гледа надолу“, в смисъл гледа състрадателно към човешките същества. Като добър баща към децата си, предлагайки им помощ и опитвайки се чрез своето непоколебимо съчувствие да ги предпази от допускане на грешки и от страданието, свързано с тях.
Ченрезиг – така тибетците наричат Авалокитешвара. В Китай той приема женски образ под името Куан Ин, а в Япония се казва Каннон.
Авалокитешвара най-често е изобразяван с четири ръце: две от тях са кръстосани на сърцето, третата държи лотосов цвят, а четвъртата – молитвена броеница. Кръстосаните ръце символизират изливащото се от сърцето на бодхисатвата състрадание към човешките създания, лотосовият цвят – просветлението и съвършената мъдрост, а броеницата – желанието на бодхисатвата да освободи земните хора от безкрайните прераждания. Четиринайсетият Далай лама по традиция се смята за превъплъщение на Бодхисатвата на състраданието.
Не всички изображения на махаяна будизма обаче са с толкова сложна структура. Всички медитиращи буди (дхяна), като Буда Амитабха например, са представени седнали с кръстосани крака, с много просто облекло и със затворени в медитация очи. Но независимо от сложността на изобразеното и колкото и да изглеждат отместени от основната линия на учението на историческия Буда, всички те изразяват различни аспекти от просветлението. Те не са богове, които трябва да бъдат почитани, макар това лесно да се забравя, когато наблюдаваме будисти да им отдават почитта си в храмове и светилища.
Концентрация за медитиране
Изображенията на буди и бодхисатви се смятат за помощни средства при духовното самоусъвършенстване. Човек може например при медитация да свикне да се съсредоточава, гледайки предпочитано от него изображение, та дори само да си го представя. По този начин медитиращият развива постоянна връзка с даден образ – обикновено по съвет на учителя – за да възпита у себе си качествата, които този образ на буда или бодхисатва символизира. Ползата от такава практика става видима след време. Тя не е автоматично следствие, а продължителен процес, изискващ внимателно вникване в качествата и идеалите, представяни от избраното за медитация изображение.
Аз ще бъда неизчерпаем източник на блага за обезсърчените и онеправданите. Аз ще бъда това, за което те копнеят, или това, което желаят да имат до себе си. – Шантидева
0 Коментара