Хората спят. В един безумен, неспирен кошмар се лутат ежедневно милиони хора. Потънали в някакъв унес, упоени, действащи на автопилот, с тотално упоено съзнание.
Механично си мислят, че мислят, чувстват, действат. Механично се придвижват в живота си, следват нечий чужд план, оставят се някой друг да ги живее. От вкъщи-на работа, от работа-в кръчмата, после в мола, и после вкъщи. Робуват на вещи, пари, чуждо мнение, чужди очаквания, чужди авторитети. Приели са за ценности абсолютно незначителни неща, а истински ценните са загърбили и забравили.
Ходят по улиците упоени, замислени, тъжни, намръщени, отсъстващи от себе си. Виждат света в най-черните му краски и одумвайки го и оплаквайки се от него – продължават да го пресъздават отново такъв. Хващат се на кукичките на махалата и се люшкат в крайни емоции миг след миг. Пълно е със спящи и упоени хора.
И точно в тази сива спяща маса се отличават така ярко онези групички пробудени, отварящи очи светлинки! Все повече са и от неочаквани места избликва светлина! Търсят се с душите си, намират се, сплитат фини нишки и градят една светла мрежа, която докосва почти невидимо и пробужда от съня и останалите. Живеем в прекрасен свят – от нас сътворен и пълен с потенциали за още творческо разгръщане. Само трябва да се пробудим от унеса, да прогледнем, да се усмихнем един на друг, да се чуем и почувстваме. Да се върнем към корените си, да се слеем със земята, да чуем повика отвътре и от дълбините на Вселенското сърце.
И да започнем да живеем будно и осъзнато.
Толкова малко е нужно… Събуди се!
Малко по малко светлинките се множат, събират и окрупняват. Светлината става все по-силна и прониква навсякъде, дори в най-тъмните места. Матрицата се руши и променя отвътре. Ако чувстваш повика отвътре – не го заглушавай, чуй го, последвай го, отвори очи, отърси се от илюзията, събуди се! Докога ще оставяш някой и нещо друго да те живее, а ти да се чувстваш затворник в собствените си окови? Има изход, разбира се, винаги има, от всичко! И той винаги е добре маскиран, точно пред очите ти. Но спиш.. упоен си от илюзиите. Събуди се както вече направиха мнозина и ще прогледнеш.
Ще видиш колко прекрасен е животът,
как “другите” са същите като теб – живи, дишащи, изтъкани от светлина същества. Както теб те боли, така и другите ги боли. Както ти обичаш, така и другите обичат. Няма титли, етикетчета, нива за преодоляване между нас. Погледни слънцето, усмихни се на себе си и “другите”, вдъхни аромата на земята, огледай се и виж за първи път с будни очи този свят. Дай път на вътрешната ти светлина и остави онзи тих гласец идващ отвътре да те води. Виж колко сме много. Събудихме се, спомнихме си.
Събуди се и ти, разкъсай воалите на илюзията. Животът е твой, живей го!
Източник: Свой избор
0 Коментара