Себепознанието е целта на живота

Милена Вълканова е завършила Института по психологическа астрология в Англия. Тя дава астрологични консултации и организира курсове по психологическа астрология. Подробности можете да намерите в блога й www.psychologicalastrology.wordpress.com и да се свържете с нея на 0887 587207 или mea_valeo@yahoo.co.uk.

 

 

Какво е специфичното при психологическата астрология за разлика от само астрологията?

Психологическата астрология за разлика от класическата не акцентира върху събитийността в живота на човека, а се занимава предимно с неговия вътрешен свят. Рождената карта, която представлява „снимка” на небето в момента на раждане, се разглежда като „карта” на психиката, където различните нейни части или функции (символизирани от планетите) влизат във взаимоотношения помежду си, нареждайки се в уникална за всеки човек картина. Рождената карта е предпоставка, потенциал за развитие, който се разгръща в рамките на целия живот, и конкретният начин, по който това ще се случи, зависи от волята и осъзнатостта на човека.

В астрологическия жаргон се използва формулировката, че планетите ни влияят, но моето лично убеждение, както и това на психологическата астрология е, че това не е така. Планетите и звездите не ни влияят. Те се движат, променяйки небесната картина, пътуват във времето и пространството, а ние се движим и променяме успоредно с тях. Връзката между тях и нас не е причинно-следствена, а синхронична. Възможно е да съществува и причинно-следствен елемент във взаимоотношението между микрокосмоса на човека и макрокосмоса на Слънчевата система. Редица учени са се опитвали да установят дали и как планетите ни влияят. Има много хипотези. Но все още остава мистерия.

Едни от най-големите изследователи в областта на психологическата астрология до този момент са Бруно и Луиз Хубер, Лиз Грийн, Хауърд Саспортас, Стивън Аройо. Всичките са и психолози или психотерапевти. Психологическата астрология е пресечното пространство между астрологията и дълбинната психология, което започва да добива очертания с работата на швейцарския психоаналитик Карл Густав Юнг. В работата си със сънища Юнг открива, че в тях често се срещат митични образи, които принадлежат на цялото човечество и присъстват в светогледното му възприятие от най-древни времена та до днес. След това му прави впечатление, че тези образи имат общо с боговете и богините, на които са наречени небесните тела. И така постепенно Юнг стига до извода, че небесният театър, който човекът е наблюдавал през вековете, всъщност е проекция на значими дълбинни психологически процеси. В същото време обаче установява, че планетните констелации действително имат своя аналог в рождената карта, наричайки тази връзка между горе и долу „синхронична”. По какви закони се осъществява тя все още не знаем. Но мигът на раждане за всеки един човек носи информация за качествата, предразположеностите, предизвикателствата и „наградите”, с които ще се среща той.

И така психологическата астрология не се вълнува толкова от външното, събитийно ниво в живота на човека, колкото от погледа навътре, от пътуването в лабиринтите на психиката, защото каквото е вътре, това е и вън. А и колкото сме по-съзнателни, колкото по-добре познаваме себе си, толкова по-малко безпомощни се чувстваме пред капризите на съдбата, каквото и да означава думата „съдба”.

 

Какво определя астрологията – характера на човека, пътя му или нещо друго?

Тя не толкова „определя”, колкото отразява, бих казала, всичко това – и характера му, и талантите му, и достойнствата му, и блокажите му, и страховете му, а оттук и задачите, които има да свърши в този живот по своя път на израстване.

Често се вкопчваме в убеждения, стереотипи и навици, водени сме от автоматизми на реагиране, комплекси и защити, които предопределят взаимоотношенията ни със света и другите. И ни е трудно сами да прозрем, че те ни пречат и ограничават, като в същото време обаче носят в себе си и висок енергиен заряд, който може да бъде овладян, канализиран и творчески оползотворен. От рождената карта може да се извлече много информация за вътрешната психическа организация на човек. Ако клиентът е готов да чуе, както и ако астрологът е готов да се свърже с клиента, тогава астрологичната консултация се превръща в истинско откровение и за двете страни.

Разбира се, астрологията не е панацея. Каквито и инсайти да получи човек по време на астрологичната консултация, той трябва сам да си свърши работата, което изисква време, внимание и усилие. Астрологията би могла да му помага по този път, като осветлява смисъла на всичко, което се случва, и като му сочи тенденциите и качеството на времето, но позицията, която той ще заеме, и отношението му към обстоятелствата са въпрос на капацитет и личен избор.

Не е ли ограничаване на човешката инициатива знанието, че се влияем от независещи от нас космически сили и цикли?

Както вече ти казах, аз не вярвам, че нещо там горе дърпа конците. Поне не на сто процента. По-скоро съм с нагласата, че всичко във вселената е едно, че ние и нашият дом, Слънчевата система, сме едно цяло и сме свързани по силата на енергиен закон. И колкото по-добре познаваме себе си – било то с помощта на астрологията или на друга система, – толкова по-адекватни ще бъдем.

А и какво е човешката инициатива? Какво е свободата въобще? Наистина ли сме наясно какво точно ни движи във всеки един момент, наистина ли знаем какво ни мотивира? На съзнателно ниво имаме хипотеза за причините за едно или друго решение, но ако се разровим в себе си, ще открием, че у нас съществуват несъзнавани сили и процеси, които не са точно онова аз, което уж командва парада. Самата идея за тоталната свобода е доста илюзорна. Ние по подразбиране сме зависими. От всичко, което ни заобикаля, и от всичко, което е вътре в нас и не познаваме – а то винаги ще остане повече от това, което познаваме и осъзнаваме.

И така животът се превръща в един непрекъснат процес на разкриване и себеразкриване. Не е ли полезно все пак да се стремим да научим нещо повече за себе си, за вътрешния космос, за външния космос, за вътрешните цикли, за външните цикли, за да можем да се включим със зрънцето рационално Аз (още наричано его) към тях по един градивен и пълноценен начин?

Затова не смятам, че е ограничаващо – ние изначално сме си ограничени, не знам накъде повече. Обогатяващо е.

Въпросът ти обаче съдържа и един друг нюанс. Мисля си, че не трябва твърде да се втренчваме и в използването на астрологията, за да не се превръща тя в патерица и за да не забравим да живеем. Тогава астрологията става ограничаваща – когато започнем за всяко най-дребно решение да се съветваме със звездите, умирайки от страх да не сгрешим.

Всъщност ние можем единствено да се научим да чуваме вътрешния си глас и да сме будни, а астрологията може да ни бъде помощник, без да й делегираме правото да диктува спонтанното ни живеене. Ако ще и да правим грешки.

Какво носи самопознанието?

Усещане за пълнота, за посока, за това, че си на прав път. Понякога си мисля, че себепознанието е единствената ни и основна задача в живота. Всичко, което ни се случва, всичко, което преживяваме, всичко, към което се стремим и постигаме, всяко изпитание ни води натам, към себе си. Себепознанието ни дава вътрешната увереност, че участваме в живота си, че каквото и да се случва, колкото и да е трудно, има смисъл. А човек може да понесе какво ли не, стига да знае, че то има смисъл, че има свое специално място в пъзела на живота му.

Освен това себепознанието разширява възможностите ни за избор, понеже ставаме по-съзнателни, по-наясно с действителните си нужди и по-автентични.

А защо ти реши да се занимаваш с това?

Всъщност астрологията сама ме намери. Откакто се помня, се вълнувам от тайните на битието и човека. Още като ученичка се захласвах по научна фантастика, митологии, приказки, психология, астрономия, физика и така, някак закономерно, се озовах при астрологията, която обединява всичките тях. Неотдавна се срещнах с най-добрата ми приятелка от детството, не се бяхме виждали от 20 години и не можехме да се наприказваме. Тя ми каза: „Не се учудвам, че се занимаваш с това. Ти още тогава ни „облъчваше” с астрология. За първи път от теб научихме за зодиите.” Не си бях давала сметка, че е правило впечатление, че някак е било „закачено” за мен като част от личността ми. Замислих се, че човек с раждането си носи бъдещето в себе си; че това, към което се стреми, вече е в него.

И след дълги години лутане и много учене, което продължава до днес и никога няма да спре, превърнах астрологията в своя професия. А конкретно психологическата астрология избрах, защото единствено тя пасва на светогледа ми и нагласата ми да се ровя, да се гмуркам в дълбините и да търся корена на нещата. Преди астропсихологическата школа на Хубер се бях обучавала в друга астрологическа школа, но там нещо ми липсваше, нещата се заявяваха, не се извеждаха, акцентът беше върху събитийността. А аз търсех същността, психическия процес, който води до едно или друго външно проявление.

Кои са митовете за астролозите? А кои неща са верни?

Мит е представата, че седмичният хороскоп във вестника е астрология. Да, съвременно явление в астрологията е, нарича се астрология на слънчевия знак, би могло да даде някаква информация, но ролята му е предимно развлекателна. В което няма нищо лошо, но нека се знае.

Най-голямото недоразумение спрямо астролозите и въобще астрологията е, че те могат да предсказват точно събития. Да, понякога се случва, но засега няма универсална прогностична техника, която да предсказва конкретики. Астрологията не е ясновидство, тя разкрива тенденции, качество на времето, синхроничности и с това е най-ценна – със способността си да ни отваря очите за еволюционните „изисквания” към нас. Не би трябвало човек да отива при астролога си с огромните надежди да получи рецепта за щастлив живот, а като при всеки друг консултант и съветник, който му помага да си подреди житейската картина и да чуе себе си, за да може сам да вземе решение.

В психологическата астрология най-ценен е контактът, който се получава между клиента и астролога. Когато се случи „сцепление”, двамата попадат в магическото пространство и време на консултацията. Тогава започват да текат прозренията между тях.