Синдромът на спящата красавица: “Ще бъда истински щастлив/а, когато срещна мъжа/ жената на мечтите си!”
Произнасяли ли сте някога тази фраза? Ако отговорът е да, знайте че не сте единствените. Много хора страдат от синдрома на “спящата красавица”, познат още като “твоята любов ще ме спаси”. Животът им преминава в очакване на своите принцове и принцеси, които с една романтична целувка ще им открият пътя на любовта и щастието. За съжаление, това е един сигурен начин да съсипете живота си. Живеем в постоянно очакване на някого без гаранции, че някога ще дойде.
Лучия Джованини е световно признат експерт по консултативна психология, невролингвистично програмиране и невросемантика. Тя пристига в България за своя първи практически уъркшоп, който ще се проведе на 27-ми юни в София. ИЗЦЯЛО НОВ ЖИВОТ е преживяване с практически упражнения по себепознаване. Организатор е Къща за събития Ellinor`s House. С помощта на техниките, които Лучия Джованини е разработила на базата на практическия си опит, ще се научим да разпознавате клопките по пътя към щастието.
Ето как самата Лучия съветва да преодолеем синдрома на “спящата красавица”:
Обичайте себе си
Това е първата крачка да направим и осъзнаем. Ако не обичаме себе си, как бихме могли да очакваме някой друг да го направи вместо нас? Кой по-добре от вас познава собствените ви нужди? Какво ви прави щастливи? Какво ви харесва да правите? Да поставим на преден план собствените си приоритети не означава да бъдем егоисти, а да обичаме себе си и да сме в състояние да обичаме другите. Ако не проявявате любов към себе си, как бихте могли да я проявите към друг човек? Как бихте могли да дарите нещо, което не притежавате? Когато собствените ви представи са изкривени, дори когато ви правят комплименти се питате: “Какво толкова намират у мен?” и каквото и да правят другите никога не е достатъчно. Само когато сърцето ви се изпълни с любов ще бъдете способни да я споделите с другите.
Вие сте самостоятелна личност
Ако прескачаме фазата на независимост, ставаме неспособни за зрели връзки и преминаваме от инфантилна зависимост към зависимост. Преди да се вживявате в ролята на ( партньор/ка, съпруг/а, майка/баща ), влезте в ролята на една самостоятелна личност. Способни ли сте да стоите сами на краката си? Разгледайте различните области от живота си: работа, приятелски връзки, благополучие и здраве, финансово състояние: удовлетворени ли сте от това, което имате? Кои са целите, които искате да постигнете, какви са вашите мечти? Истинската любов никога не иска от вас да жертвате стремежите и основните си ценности, те ви принадлежат и остават непроменени. Когато се движите без ясно определена посока, би могло да се случи да срещнете някой, който да ви хване за ръка и да ви поведе по пътеките на живота, но след време ще се почувствате по-изгубен/а отколкото в началото.
“Без един мъж / една жена не струвам”.
Много често се идентифицираме с партньора си. Твърди се, че другият е нашата половинка ябълка (тоест ние сме другата “половинка”) и заедно се допълваме. Нямаме стойност като самостоятелни личности. Една огромна илюзия и опасна игра, защото ако другият, по някаква причина, отсъства, губим собствената си идентичност, и преставаме да съществуваме. Понякога създаването на сантиментална връзка е признак на нежелание да поемем отговорност за живота си. Влюбваме се в любовта, в хубавите емоции, които изпитваме, и в търсене на “приказката за перфектната любов” натоварваме другия с очаквания. „Обичам“ е активен глагол, способност, която може и трябва да бъде развивана и тренирана.
Превърнете се в собствения си партньор/ партньорка.
За да намерим най-подходящият за нас партньор, първо трябва да се превърнем в личността, която е най-подходяща за нас. Да се чувстваме добре в собствената си компания, да развием способността да бъдем независими икономически. В крайна сметка, любовната ни връзка, най-автентична и продължителна, която можем да изпитаме е преди всичко със себе си. Както пиша в „Силата на женската мисъл“, дори когато сме сами, можем да изпълним живота си с любов. Любовта е много мощна енергия. Тя е лечителна сила, която прави невъзможното възможно. Да се счита за любов само това, което се ражда между двама души, е ограничаващо.
Пламъкът на любовта е много по-голям. Можем да отдадем любов на живота, на природата, на животните, на човечеството, на една голяма мечта, кауза, идеал. Когато животът ни бъде уравновесен и изпълнен с любов, ще привлечем подходящия партньор. Какво очаквате от една сантиментална връзка? Какви качества търсите? Направете списък на десет качества поне, които търсите в един партньор (примерно, емпатия, чувство за хумор, търпение и т.н.). Започнете да развивате тези качества в себе си! За всяко едно си задайте въпроса: От 0 до 10 в каква степен е развито у мен? Запишете оценката отстрани. Запитайте се още: как да го развия и задействам в живота си? Ако едно от качествата, които търсите в другия е емпатия, а нивото на вашата е 5, тренирайте да изслушвате внимателно другите, да се поставяте на тяхно място, да поглеждате нещата от тяхната гледна точка и прочие. Всеки път, когато направите малка крачка напред празнувайте успеха си.
Вазата на щастието
Идеята е заимствана от Елизабет Джилбърт и има за цел да тренираме развитието на благодарността, един от основните елементи на щастието. Вземате една ваза (буркан, кутия за обувки), всяка вечер, преди лягане, напишете на едно листче поне нещо, което ви е направило щастливи. Не отлагайте в очакване на велики събития, дребните неща са хубави: отделили сте време за себе си, направили сте нещо ново, получили сте окуражаващи думи или сте окуражили някого и т.н. Наистина е много важно да записвате и най-дребните неща. Ще започнете да им обръщате внимание. Пуснете листчето във вазата. Когато имате нужда от допълнителна енергия, пъхнете ръка във вазата и изтеглете едно, прочетете го и вижте отново, какво ви прави щастливи. Разпознавате ли се в този синдром? Какъв е (бил) вашият опит?
Подробности за първия в България практически уъркшоп на Лучия Джованини на sabitie.bg
0 Коментара