Страхът от скоростта

Той не дели жертвите си на мъже и жени. Появява се незнайно откъде и много често след като човек прехвърли билото на лудешката възраст – 30-те. Не е задължителна да сте го прихванали от злополука на пътя. Но пък понякога се предава по наследство. Не означава, че остарявате, но пречи да изживеете на скорост дните до старостта. Ако панически се боите от дългото пътуване с кола, ако издигането на самолета за вас означава сигурно самоубийство – а толкова ви се иска или просто се налага, – има начин да затворите големите очи на страха.

Защита или болест

Дори и най-хладнокръвният и опитен пътешественик има своите моменти на слабост. И на него му се случва да го жегва под лъжичката преди полет например. Обичайният страх в навечерието на предстоящо пътуване обаче не е болест, а праисторически инстинкт за самосъхранение. Пътят е промяна, а всяка промяна е пълна с неизвестности. Проблеми създава прекалено големият страх, този, който ви пречи пълноценно да живеете, работите и релаксирате.

Натрапчивите страхове са също толкова опасни, колкото и абсолютното безстрашие. Човек може и е длъжен да се страхува. Иначе пълното отсъствие на боязън може да говори или за нисък интелект, или за определени психически заболявания.

Всеки го има, някои в повече

Страхът не е само емоция. Неприятното, крайно тягостно чувство на тревога винаги е придружено с дълбок душевен дискомфорт, вегетативни разстройства, хормонални изменения. Когато се страхуваме, ние пребледняваме, ръцете ни изстиват, а на челото избива студена пот. Адреналинът се качва, сърцебиенето се учестява.

Учените дори откриха ген на страха. Той се предава по наследство и се проявява по-често при слаби жени с тревожно-мнителен характер.

Защо очите му са големи

Границата между напълно естествения страх и патологичния му образ е много ясна и очевидна. ЕСТЕСТВЕНИЯТ страх винаги е адекватен на обстоятелствата и ситуациите. И най-важното – той е понятен за останалите, така че да го споделиш с тях без опасения, че няма да те разберат и ще те гледат странно.

БОЛЕЗНЕНИЯТ страх по правило е абсолютно необоснован. Той или няма нищо общо с реалните фактори на риска, или е провокиран от рязкото преувеличаване на значението им. Неговата дефиниция е пословицата: „На страха очите са големи!“ Той парализира волята, активността, превръща човек в пленник на болезнени емоции и в крайна сметка влошава нормалния му живот. Това вече е болест – т. нар. панически синдром.

Освобождението

Най-погрешният ход за страдащия от панически страх от пътуване е да си мълчи и да си трае. Натрапчивият ужас разяжда ендокринната и нервната система, провокира психосоматични заболявания, инфаркт. Особено застрашени са слабите, чувствителни и леснораними жени, децата и по-възрастните хора.

Той не бива да се търпи и по още една причина – лекува се, и то напълно успешно, независимо от какво е породен. Спасението е изцяло във ваши ръце. В повечето случаи е достатъчно да проведете кратък оздравителен курс с автогенна тренировка, преди да се отправите на дълъг път. Мнозина не вярват в самовнушението:

„Аз съм спокоен, не се страхувам, всичко ще бъде наред.“ И то действително няма да помогне, ако нервната система не е подготвена да възприеме и изпълни тези команди. А това може да се постигне с един лесен автотренинг, разработен от немския психотерапевт Шулц. Комплексът включва шест съвсем не сложни антистресови упражнения, които неутрализират основните симптоми на състоянието на тревожност: присвиването под лъжичката, хладните ръце, оглушителното сърцебиене, учестеното дишане.

Когато организмът усвои упражненията на Шулц, той е готов да повярва и избърши следващата стъпка: „Аз влизам спокойно в самолета (колата, влака и т.н.), нищо не ме тревожи, всичко ще бъде наред.“

Антистресов комплекс на Шулц

Седнете удобно на стол, отпуснете главата, ръцете, раменете, гърба. Затворете очи. Съсредоточете се единствено и само върху тялото си.

Мислено предизвикайте усещане за тежест в дясната ръка.
Мислено предизвикайте усещане за затопляне на дясната ръка.
Опитайте се да усетите пулса си, а после и че сърцето ви бие ритмично, спокойно, плавно.
Почувствайте гръдния си кош, представете си как са разположени белите дробове в него, как работят стабилно и в ритъм. Дишайте равномерно, свободно, спокойно. Усетете дишането си, без да полагате усилия в извършването му.
Представяйте си приятна топлина в областта на слънчевия сплит, докато наистина я усетите. Там са разположени мощни вегетативни разклонения, които направляват много вътрешни процеси.
Предизвикайте усещане за прохлада на кожата на челото – представяйте си, че ви облъхва лек летен бриз.

Достатъчно е да правите този комплекс всеки ден в продължение на седмица, за да дресирате нервната си система и значително да намалите властта на страха над нея. Може да изпълнявате комплекса и по време на са¬мото пътуване.

А ето и няколко допълнителни съвета, ако внезапно ви връхлети панически пристъп:

Винаги дръжте подръка валериан, комбинацията валериан-глог-мента, която вече се продава и на таблетки, или предварително приготвена успокоителна билкова настойка.
Не заглушавайте страха с алкохол. На следващия ден чувството на паника може да се усили.
Избягвайте продължителното излагане на слънце.
Докарайте страха си до абсурд. Представете си най-ужасното, което може да се случи в ситуацията, която ви притеснява. Преживявайте тази ситуация до момента, в който емоцията бъде изместена от нормалната ви способност да анализирате и търсите изходи от нея.