Страхове, свързани с остаряването

Замислял ли си се какви са страховете, които изпитваш, когато мислиш за старостта? Ако никога не си го правил, предлагам ти да ги запишеш и да провериш какво се случва в теб, когато егото се опитва да те плаши.

Говоря много за егото в моето учение, но тук ще кажа само няколко думи за тези, които имат нужда от припомняне. Егото ни кара бързо да забравяме какво сме научили за него, за да не бъдем много осъзнати. Следователно е от първостепенна важност да познаваме егото си, за да знаем кого слушаме: него или сърцето си.

Егото е съвкупност от всички наши вярвания за доброто и лошото и се проявява чрез всички гласове, идващи от менталното измерение, които ни карат да чувстваме физическо или психологическо неразположение. Следователно

всичките ни страхове са творение на нашето его.

То е възникнало у човека преди милиони години, когато понятията за добро и лошо са се появили на земята. Егото си служи с нашата менталната енергия. Животните нямат его, той като тяхното ментално измерение не е толкова развито като при човека. Страховете, които животните изпитват, не идват от егото, тъй като са реални: свързани са с физическото оцеляване. Страховете, които идват от егото, са нереални, тъй като са плод на нашето въображение. Как да различим реален от нереален страх? Реален страх означава, че съществува истинска опасност в момента, когато изпитваш страха. Например, когато слизаш по стълбите, стъпиш накриво и имаш чувството, че ще паднеш, страхът, който изпитваш, е реален. Твоето тяло, подпомогнато от ума, ще направи всичко възможно, за да не паднеш. Всички ментални и физически способности са впрегнати, за да запазиш равновесие. Ако не паднеш,

сърцето ти пак ще бие по-бързо

и сигурно ще се изпотиш, което е нормално. Ще трябва да си поемеш дъх, за да върнеш тялото към нормалното му състояние.

След това е възможно егото да вземе надмощие, като те критикува, че не си бил достатъчно внимателен, и развие множество сценарии за това какво е можело да стане, ако беше паднал по стълбите. Представяш си се например със счупен крак и мислиш за всички последствия, които биха произлезли от инцидента.

Това вече са нереални страхове. Често се изморяваме, когато изпитваме такъв вид страх. Сигурно се сещаш за такива ситуации. Именно тези страхове карат физическото, емоционалното и менталното ти тяло да остаряват. Защо? Защото веднага след като изпиташ подобен страх,

тялото ти произвежда адреналин,

за да ти даде сила и енергия, така че да се изправиш пред опасността. Тъй като няма истинска опасност обаче, работата, която твоето тяло извършва, го изхабява и адреналинът, който то произвежда, но не е бил използван, ти вреди, вместо да ти помогне. Спомни си, че всеки нереален страх е творение на твоето его, което се опитва непрекъснато да ръководи живота ти.

Егото не познава нищо друго освен това, което се е запечатало в паметта на твоето ментално тяло – в този и в предишните ти животи. То се състои от спомени, които се базират на доброто и злото. Другите спомени, записани в менталното поле, са тези, които ни помагат да живеем на тази планета, като как да пишем, да смятаме, по кой път да тръгнем, за да се приберем у дома, и т.н.

Знаеше ли, че при физическата смърт умира само физическото тяло? Твоето емоционално и ментално тяло не умират, тъй като са

част от твоята душа, която е безсмъртна.

В духовния свят тя прави преглед на всички спомени, които е създала. По този начин прави равносметка на последния си живот с помощта на своя духовен водач и после се подготвя за следващия. Този цикъл се повтаря, докато достигнеш пълна хармония, тоест докато заживееш в състояние на безусловна любов и постигнеш цялостност.

Казват, че хората, които живеят в по-развитите страни, имат стотици, дори хиляди животи в актива си. Следователно тяхното его е натрупало голям брой вярвания, които са записани в паметта на душата. Всеки наш нереален страх се корени в определено вярване, което сме възприели, след като сме изпитали някакъв действителен страх.

Да се върнем на примера с падането по стълбите. Ако егото те кара да си се представяш със счупен крак, това показва, че същото вече ти се е случвало или че си видял някой да се наранява по подобен начин –

в този или в минал живот.

Следователно е твърде вероятно от този момент нататък ти да си решил да вярваш, че ако паднеш, ще си счупиш крака и че трябва винаги да внимаваш, за да не се нараниш. Това съобщение е записано в менталното ти поле и с посредничеството на егото се превръща във вярване.

Нашето его поддържа безброй вярвания във всички области от живота ни. Слушаме го много повече от сърцето си, защото не осъзнаваме истинските нужди на нашето същество и по този начин то ръководи живота ни. Едва когато осъзнаем своите вярвания, можем сами да управляваме живота си. Психологическите изследвания показват, че човекът осъзнава едва от 5 до 10% от случващото се вътре в него, което включва и страховете му.

Ето защо ти предложих да запишеш

онези страхове, които осъзнаваш.

Със сигурност до края на книгата ще откриеш и други. Ако останеш отворен, ще продължиш да откриваш нови и нови страхове през следващите години.

Както споменах в предишната глава, ерата на Водолея ни носи необходимата енергия и познания, за да осъзнаем по-добре какво се случва вътре в нас. Уви! Егото има толкова голям отпечатък върху човека, че му пречи да се възползва от тази добра възможност, като го кара да живее постоянно в страх.

Освен това егото смята, че ние сме това, което притежаваме и което правим. Поради тази причина ние се оценяваме според нашите постижения, външен вид, пари, блага, професия. Всъщност ние сме нещо много повече от онова, което виждаме в материален план.

Общата тенденция е да

започваме да се чувстваме стари на 65 години,

когато обикновено се пенсионираме. Ако обаче човек работи в завод, може да се почувства стар на 45 години или когато започне да се нарича „старши“ – дума, която не му помага да се чувства млад. Тогава той вижда, че младите започват да заемат все повече работни места.

Това усещане на старост се усилва още повече, щом установяваш колко невероятно бързи и ефективни са младите в работата със съвременните технологии. В много фирми предпочитат да наемат младши служители вместо старши, за да дават по-ниски заплати. Ето защо на по-възрастните често се предлага парично обезщетение само и само да се пенсионират по-рано. Битува също и всеобщо вярване, прокарвано от нашето его, че е много трудно да си намерим нова работа след 45-годишна възраст, а още по-трудно е да започнем нова кариера.

Това, което повечето хора не знаят, е, че

ние сами решаваме, че сме стари.

Познавам хора, които са на 100 години и не са стари: имат много добро качество на живот, с ума си са и са самостоятелни. Защо? Някои ще кажат, че се дължи на добри гени, на късмет и други подобни, но не е така. Какво мислиш ти по въпроса? Можеш ли да почувстваш дълбоко в себе си, че ти имаш властта да решиш кога си остарял? Важно е да знаеш, че твоето ДНК се променя според начина ти на мислене. Разчитането на генетичния багаж, с който си роден, може да бъде променено. Аз лично забелязах този феномен най-вече когато навърших 70 години и продължих да бъда толкова активна, колкото бях и на 50.

Хората ми споделят страховете си. Ето най-често срещаните:

• На 60 години съм и вече ми е трудно да ходя. Кой ще ме гледа, когато вече не мога да се движа?
• Нямам дете. Как ще се справям съвсем сам?
• Имам деца, но не сме в добри отношения. Какво ще стане с мен, след като не мога да разчитам на тях?
• Всеки път, когато някой, когото обичам, умира, започвам да се страхувам още повече от смъртта.
• Когато посетя майка си в дома за възрастни хора, изпитвам страх при мисълта, че и моите дни ще свършат там.
• Не мога да приема, че тялото ми остарява и успявам да върша все по-малко неща. Колкото повече време минава, толкова повече се страхувам.
• Искам да живея дълго време, но не знам как да успея с малкото пари, които съм спестил.
• Ще се пенсионирам след 5 години и ще разчитам само на една малка пенсия, за да посрещам нуждите си. Какво ще правя? Как ще живея с толкова малко пари?
• Чувам, че след няколко години няма да има достатъчно пари в хазната на държавата, за да се изплащат пенсиите. Тази мисъл ме плаши, тъй като разчитам много на тези пари.
• Винаги съм обичал да се чувствам полезен. Какво ще ми се случи, когато няма да мога да правя кой знае какво? Колкото по-възрастен ставам, толкова повече ме плаши тази идея.
• Все по-често забравям и не мога да спра да мисля, че може би ще се разболея от алцхаймер. Ужасно е дните ти да свършат с тази болест, защото се превръщаш в товар за близките. Майка ми страдаше от това заболяване през последните 17 години, преди да почине. Беше ужасно. Насилвахме се да отидем да я видим от време на време и мисълта, че това би могло да се случи и на мен, ме ужасява.
• На 62 години съм и трябва да нося слухов апарат, който не успявам да приема. Не мога да се забавлявам и да живея, както преди. Чувствам се вече стар и намирам това за несправедливо. А и сигурно някой ден ще оглушея напълно.
• Има толкова видове рак, че все повече се страхувам да не се разболея от тази болест. Казват ми, че е твърде вероятно, тъй като няколко души от моето семейство са починали от рак.
• Страх ме е да не пропусна нещо важно за мен, когато виждам, че с възрастта ми остава все по-малко живот.
• Сега, когато се пенсионирах, се страхувам да не взема лошо решение: чудя се дали да похарча парите за себе си, или да ги пазя за наследниците ми? Чувствам се виновен каквото и да избера!

Жалко!

Всички тези страхове ни пречат да живеем

с доверие и в състояние на вътрешен мир. Ако се разпознаваш в някои от описаните по-горе страхове, може би е добра идея да не слушаш повече новини, които само подхранват страховете ни. Впрочем забелязал ли си, че всяка година се откриват нови и нови канцерогенни продукти и храни? Трябва да мислим и за всички предупреждения върху кутиите на цигарите, които ни повтарят отново и отново, че тютюнът убива! Това си е истинско програмиране на ума! Когато приемеш, че болестите идват отвътре (от начина ти на съществуване), а не отвън, радостта ти от живота рязко ще се увеличи и страховете ти ще намалеят.

Друг често срещан страх, който засяга жените, е страхът от менопаузата. Мъжете също преживяват подобен период, който се нарича андропауза. Това е биологичен феномен, който се характеризира с намаляване нивото на тестостерона. Медицината квалифицира това състояние като естествен процес на остаряване и според данните засяга около 30% от мъжете на възраст между 40 и 55 години. Защо 70% от мъжете не страдат от андропауза с напредването на възрастта? Според мен това не е естествен процес, но е нормален и е в пряка зависимост от вярванията на някои мъже. Предлагам на теб, който четеш тази книга, да

промениш възприятието си на думата старост,

ако искаш да запазиш производството на тестостерон в организма си.

Що се отнася до жените, някои изпитват много болезнени симптоми по време на менопаузата, докато при други са минимални и всъщност са нормални, тъй като се дължат на хормоналните промени, които настъпват в тялото на жената между 45 и 55 години. Основна причина за проблемите през менопаузата е негативното възприятие, което нашето общество е създало по тази тема. Жената смята, че тялото ѝ остарява и че вече не е истинска жена. Проблемите могат също така да бъдат и физически, например жената да има претоварен черен дроб или твърде много натрупани токсини в тялото – нещо, което няма нищо общо с менопаузата.

Тъй като жената губи енергия от загубата на кръв по време на менструация, е установено, че когато организмът има нужда от повече енергия и кръв, цикълът спира спонтанно, например когато жената е бременна, кърми или има сериозен физически или психологически проблем.

Ето колко интелигентно е нашето тяло.

Нещо подобно се случва и по време на менопаузата: за да се избегне бързото остаряване на тялото, т.е. за да не може жизненоважните органи (черен дроб, бъбреци, далак, бели дробове, сърце, панкреас, жлези и мозък) да бъдат засегнати преждевременно, тялото превключва в режим на пауза и овулацията спира. Менопаузата се появява, за да увеличи продължителността на живота ни.

Ако си от жените, които смятат, че менопаузата е знак за старост, важно е да промениш вярването си. Много ми харесва едно определение, което прочетох в тази връзка, а именно, че менопаузата е пауза по средата на живота.

За да преживееш този преход, е важно да си подготвен за него, като не си лишил организма си от неговата енергия. Така периодът на менопаузата ще премине по-леко и няма да се превърне в кошмар. Съветите в тази книга, които се отнасят както към физическите, така и към психологическите ни аспекти, ще ти помогнат да енергизираш своето тяло, за да преминеш през менопаузата по-лесно.

С времето установих, че най-големият страх на тези, които се опасяват, че ще остареят, е страхът да живеят. Като оставяме страховете ни да вземат надмощие, дори и да не го осъзнаваме, ние променяме начина си на живот. После един ден си казваме, че сме стари и че е време да спрем.

Текстът е откъс от новата книга на Лиз Бурбо „Как да останем млади и енергични“. Тя излезе за първи път на български език с логото на издателство „Ентусиаст“. В нея известната авторка разкрива тайната за забавянето на стареенето и споделя практически съвети по темата от дългогодишната си практика.