В навечерието на лятното слънцестоене край култовия храм на траките в Старосел са се събрали няколко десетки души, предимно млади хора. Тук са, за да си говорят за Богинята в земите на древните траки, както и да й отдадат почит.

След сутрешния семинар и изложба на изображения на Богинята в храма хората тръгват из полето и берат цветя и билки, от които плетат венци. Привечер, когато слънцето започва да залязва, древната вяра в Тракийския култов център Старосел заживява отново. Поклонниците на древните богове обличат бели и червени одежди, поставят венците на главите си и с факли в ръце тръгват от храма към култовия камък в подножието му. В началото на групата е 29-годишният Георги Мишев. Съвременният жрец повежда ритуала за почитане на Богинята в израз на почит каквато са им отдавали и древните ни предци.

Ритуалът, разбира се, е осъвременен, защото от древните траки не са останали записани обреди. Богопочитането е възстановено на база информация от археологически разкопки, сравнения със синхронни на траките записани обреди на други народи от културния ареал на Източното Средиземноморие, етнографски проучвания и паралели с българската традиционна обредност, казва Георги Мишев.

Георги Мишев е завършил немска и руска филология, специализирал приложна лингвистика и изучавал антични заклинания при проф. Йохан Тишлер в Дрезден. За магистърската си степен „Защита на културно-историческото наследство в България” той прави редица теренни проучвания в района на Старосел, а резултатът им е магистърската му теза „Тракийско материално и нематериално културно-историческо наследство в района на Тракийски култов център Старосел” с научен ръководител проф. д.и.н. Валерия Фол. Като описва тракийските паметници, анализира ги в семантичен план, а същевременно записва и устния фолклор, той търси древните следи в духовността и обредността на хората в района.

„Ритуалът е за почитане на боговете, т.е. за отдаване на благодарност, че сме живи, здрави и усмихнати днес. Поднасяме безкръвни дарове – хляб, цветя, плодове, възливаме свещени течности – вино, мляко, вода, мед. Всички дарове се полагат в огъня, тъй като той е земното въплъщение на Сина на Богинята – Бога, виждан като слънце и огън. Относно целта на ритуала то тя е на първо място отдаване на благодарност и почит към боговете, а също и търсене на тяхната близост. Древните казват, че боговете са винаги благосклонни, а от хората зависи това дали ще бъдат близо до боговете или далеч от тях”, казва Георги.

Той и неговите съмишленици са създали Тракийско общество „Трескейа”, чиято цел е именно да изучава древната тракийска култура, вяра и обредност, а също и да им намери място в съвремието ни.

Георги, ти самият в какво вярваш?

Трудно е да се даде определение на понятие като вярата, т.е. да му се даде езиков израз, така че и другите да го разберат и почувстват. Вярата е дълбоко лично преживяване. Аз вярвам в Богинята и в боговете, които тя създава и съдържа в себе си. Когато говорим за Богинята или за женското начало, обаче искам да се абстрахираме от идеята, че това е някаква жена в небесата или под земята. Богинята най-лесно бих се опитал да опиша именно с думата Природа, която в нашия език също е от женски род. Под това назоваване аз не разбирам безлична сила, а именно такава всеобхватност, която може да приеме образ и на жена, и на мъж, на животно, на растение. Древните са казали, че Богинята е всичко, тя изпълва всичко с присъствието си и самата тя съдържа в себе си всичко, по този начин тя не е възприемана като Господарка, тъй като няма нуждата да властва над нещо, което е самата тя – Всичкото.

Да разбирам ли, че вярваш и в женското начало на света, че според теб божественото също може да бъде и женски принцип?

Да. И че всички останали богове произлизат от нея. От древни времена Богинята е наричана майка на смъртните и безсмъртните.

Малко ми е странно това множествено число за боговете. Приемам, че създателят е един. Как ще го наречем – Вселена, Бог – няма значение.

Аз лично споделям вярата, че едното поражда, но не остава само. И въпреки че има един източник, той има в същото време много свои разклонения. Затова Богинята е наричана и майка на света, и майка на боговете. Виждаме в природата, че именно многообразието и наличието на най-различни форми и видове е нещото, което крепи живота. Може би честият ми контакт с природата е довел до затвърждаването на тази вяра в мен.

С какво се занимава вашата група – Тракийско общество „Трескейа”, и защо въобще е създадена?

Идеята за наименованието „общество” ни хареса, тъй като всяко общество се състои от хора, които споделят сходни вярвания, цели и идеали. Тракийско е, защото считаме, че тракийският етнос и култура не са изчезнали безвъзвратно. Смятаме, че от траките са останали много неща в българската традиционна култура. Нещото, което се опитваме да покажем и да кажем, е, че тези места – древните светилища, старите празници, в крайна сметка са местата, където човек може да търси и да отдава почит на божественото и днес. Казва се, че траките са изчезнали преди около 1500 години като етнос, като език и т. н., но в крайна сметка те са останали и живеят в нас под една или друга форма. Не можем да твърдим и не твърдим, че обредите, които извършваме, са се извършвали по същия начин в древността, но почитта и вярата, които изповядваме, са също така искрени и се търси близостта на боговете както тогава. А нима не е основното това човек да изразява искрено и в чистота с мисъл и дело почитта към своите божества?!

Ти пишеш книга, която е свързана с траките. Какво ще има в нея?

Заглавието е „Тракийската магия”, като книгата е опит за представяне на тракийския елемент в българските архаични магически практики. Една част от тях са представени на база мои теренни проучвания, а друга – на досегашни научни публикации. Към магическите обреди спадат и редица от елементите на календарните празници: например вярването никой да не става от трапезата на Бъдни вечер, докато всички не се нахранят – позволено е само на най-възрастния и той върви приведен, за да са приведени житата. Това е своего рода имитативна земеделска магия. Боядисването и чукането с великденски яйца също е магически обред – да се освободи слънцето, жълтъкът на яйцето, за да може отново да възроди природата.

Разбира се, не можем да твърдим за нито един обред, че е тракийски на сто процента. Възможно е да съдържа и тракийски, и славянски следи, а дори да присъства в него и елемент от трите основни етноса по нашите земи. Но все пак тракийските следи могат да се открият на база сравнения – факт е, че в българските заклинателни текстове, в баенията има много митопредстави, елементи, които са уникални за нашата култура.

 

 

Например?

Едно от странните неща например е представата как Богородица стои на кръстопът или я извикват на кръстопът. Цитирам ви баенето: болният застанал на път, на кръстопът, започнал да вика, да плаче. Болният отива и среща на път, на кръстопът, Божа майка. Това е мястото, където той се обръща към нея. Това е много странно, защото кръстопътят по принцип в повечето вярвания е считан за нечисто място. За сметка на това в древността имаме данни за поставяне на изображения на Богинята точно на кръстопът, и то на богинята, властваща над магията.

Нашите баения за разлика от тези при другите славянски народи почти не са християнизирани. В тях почти не присъства „В името на Отца, Сина и Светия дух…”, но те пазят много архаични елементи. Ритуалните действия също са много богати за разлика от при съседните ни народи. При тях има много дълъг текст, който прилича на християнска молитва, а при българските не е така. Има баения, разпространени само в ареала на траките. Например т. нар. „блажене”, което се прави, когато човек е стъпил на място, принадлежащо на самодивите например. Пръска се вода със захар или мед. Разпространен е при българи, гърци и сърби, а също и при турците, като наименованието му е известно и на албанци, в земите, където са живели траки и илири. Самото му име носи идеята да бъде подсладен някой, за да бъде по-благосклонен, т.е. самодивите. Българската самодива е доста специфичен персонаж, при нас тя е лечителка и кърмилница на героя – черти, които също я отличават.

Ти при етнографски проучвания си събирал различни баения.

Да. По образование съм филолог, т.е. заниманията ми в областта на фолклора са били част и от университетското ми образование, но още като малък беше първият ми контакт с различни баения и обреди. Една от прабабите ми се е занимавала с баене и билки. На мен също бяха предадени някои от тези знанията. Основно е помагала на бездетни семейства. Баела е против уроки, страх – за такива неща. Разпитвал съм много и възрастните са разказвали, предавали знанията си и са ме учили в юношеска възраст, когато трябва да стане това. Но в последно време трудно се намират хора, които да искат да бъдат също носители на тези знания.

По-рано каза, че всъщност баенията са се предавали от баячката, когато вече е възрастна, преди смъртта й, на избрано от нея дете, недостигнало полова зрялост. Което по груби сметки означава, че от траките насам баенията са предавани не повече от 20-30 пъти, т.е. можем да смятаме, че нещо се е запазило и от техните магични ритуали.

Да. Има баения, които са сходни с тези, познати в съседните ни страни, но има и много уникални баения. Баения, които са свързани с уникални ритуали и текстове. Но това е устна култура, предава се от уста на уста, не се записва.

Има ли хора, които баят за лошо?

Има, и за съжаление в последно време те са доста повече, като основният мотив за повечето хора са парите и финансовата изгода. В стари времена от баене не са се изкарвали пари, това не е било професия. И много хора са знаели да баят. В Старосел например, когато започнах теренните проучвания, се оказа, че почти всяка баба знае за нещо да бае. В стари времена почти всяка жена е знаела някакъв начин за лечение на уроки, страх, плач при децата и други, като и дори не са считали, че това е нещо специално. Оттогава е останала традицията, че всеки оставя колкото иска. Парите се оставят на земята, никога не се дават на ръка. Баячката ги настъпва и казва: от мен толкова, от Бог – повече. Но в последно време много хора наистина правят нечисти неща с цел да навредят на другите, а тези, които ги знаят методите за пречистване, почти изчезнаха.

Нали все пак баенето почива на формули, но трябва и специфичен талант или настройка? Аз мога да обиколя цяла България, да събера формули от всички баби, които знаят да баят, но това няма да ме направи баячка… трябва да има още нещо.

Да, има и друго. Винаги трябва да има една природна предразположеност – както душевна, така и физическа, – защото физическата и духовната страна са в единство тук, на земята.

Чувала съм, че траките са били големи магове и лечители. Какви запазени данни има за това?

Ариан казва, че нимфата Траке била веща в баенията и билките, като с едните можела да премахва страданията, а с другите да ги причинява. Това абсолютно отразява представата и вярата за магьосницата като единен образ – лечителката и причинителката на болестта. В по-късни времена те се разделят. Едната става само добра, тя е бабата в село, която бае на децата, лекува с билките. А другата е онази, която причинява беди и болести. В древността хората са знаели, че посветените, които притежават познанията, имат силата да правят и добро, и лошо.

За траките казват, че са били дълбоко вярващи хора, изкусни в техниките за подчиняване на боговете. Тук говорим вече за подчиняване на силата на природата на волята на човека. Орфиците казват, че човекът е рожба на тежката Земя и звездното Небе и затова потеклото му е божествено и той, притежавайки знанието, има възможност да влияе. Но със знанието идват и многото задължения, защото да се наричаш рожба на боговете, означава да си достоен, а това е нещо, което в съвремието ни често се забравя.

Какво не знае българинът за траките?

ПО ТЕМАТА

За траките не знаем много неща. Това според мен е по редица причини, но в никакъв случай причината не е липса на интерес. Може би не се знае масово, че траките са били възприемани от останалите народи като много вярващи. Основно в последните години се набляга на връзката траки–вино–война. Животът в древността е бил сравнително по-суров от нашия днес, но нека не забравяме, че голямата част от него е преминавала в труд. Вярата и обредът при древните са били преплетени с ежедневието. Това преклонение пред божественото в рамките на бита може да видим до късни времена, че чак до наши дни на места. Пример за това е обичаят орачът, когато отиде да оре, застава на изток, сваля си шапката към изгряващото слънце, прекръства се и тогава започва. Това преплитане на ежедневната със свещената дейност е присъствало в древността и доскоро. За съжаление в последните 50 години почти го загубихме.

Е, не съвсем. Бойко Борисов например не се бръсне, не си реже ноктите и не дава пари назаем в понеделник. Носи червен конец срещу уроки…

Ако орачът се покланя пред слънцето от уважение, то в изброените от вас случаи говорим за суеверието… Суеверието е израз на две неща – или липса на разбиране на идеята за божествено, или липса на вяра, но желание за търговско договаряне с нещо невидимо. Суеверният човек извършва нещо, без да знае смисъла му, но си казва: ако в този ден не правя това, ще се случи друго… той се опитва да търгува. Редно ли е да търгуваме с божественото обаче…

Как стоят нещата с амулетите? Вярваш ли в символите, предметите за сила и защита?

Да, когато той има някакъв смисъл за човека, който го носи. Когато този символ е израз на негово убеждение и вътрешна сила. Обкичването с най-различни изображения без значение от какъв вид е било подлагано на критика дори от Питагор, който е считал за унизително образът на божество да бъде полаган на медальон или пръстен и носен в ежедневието, където ние се намираме в профанното, т.е. битовото, обикновеното и съответно нечистото.

Може ли да се каже, че амулет може да бъде всичко – като например червеният конец на ръката?

Червеният цвят е символ, който присъства от хилядолетия в културата ни. Има значение откога един символ съществува. Символ, който вие сте си създали и за вас е много скъп и много ценен, не може да се сравни по устойчивостта си с такъв, който присъства в културата от зората на човечеството. Затова е най-добре всеки да намери формулата, която, от една страна, да отразява културната памет на неговия народ, а от друга страна, и неговото вътрешното възприятие.

Редица неща като мартеницата, игрите на кукерите, венците на Гергьовден (с които се обкичват вратите) и други елементи от обредите ни са също вид амулети, които, от една страна, целят предпазване, от друга, осигуряване на здраве и благополучие. Но от трета те затвърждават и културното ни самоопределяне, те са материалният израз на културната ни памет и това, което ни определя като българи. В този смисъл нека не гледаме на народните ни обреди като на изживели суеверия, с които трябва да се бори съвремието ни, а като на един от начините, които е използват нашият народ в едни отминали много трудни времена за самоопределяне и самосъхранение.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара