Тя никога не е учила рисуване. Не е учила как да изобразява форми или какво се прави с цветовете. В училище този предмет го изкарала „с тройка по милост”. Казва, че няма да се справи, ако някое детенце я помоли да му нарисува кон.
Цветанка Маринова създава най-удивителните картини, които някога съм виждала. Трудно могат да се опишат с думи – трябва да се видят, подредени в голяма светла зала. Дори в малкия хол на Цвети, докато сама реди едно до друго трите платна от триптиха с Висящите градини на Семирамида, можеш да усетиш, че тези картини носят неземно, вселенско послание – за нас, тук и сега. Удивително е и че всяко от платната е рисувано самостоятелно, по различно време, а сложени едно до друго, създават усещането, че четката на художника се е движила през всички и те са единно цяло и общо послание.
Защото Цвети рисува с енергия. Или енергията рисува чрез Цвети
Тя самата не приема себе си за художник, а по-скоро за канал, средство, чрез което висшите сили – непознати и неразбираеми за повечето от нас, ни предават своите послания, любов и положителна енергия.
Усещането, че трябва да рисува, е по-силно от Цветанка. Когато енергията реши да протече през нея и да сътвори своето послание на бялото платно, художничката няма избор. Може да отложи процеса с ден-два, но няма начин да не пресъздаде с четката идващите през нея образи. „Не мога да рисувам, ако съм нервна или разстроена. Трябва да съм много спокойна и положително настроена. А докато рисувам, усещането е прекрасно, завладяващо, ако има щастие, то това са тези моменти”, казва Цвети. Тя рисува сутрин, в състояние на медитация, не повече от 20-30 минути. И за това кратко време картината е почти завършена.
Най-удивителните й преживявания като художник са, когато върху платната й се появяват образи, до които нейната четка не се докосва. През 2007 г. енергията рисува чрез ръката й храма на Соломон. Цвети покрива горната част на платното с бяла боя и… контактът секва. Художничката е учудена, защото картината не е завършена. И тогава върху бялата боя от само себе си изниква образът на Соломон. Така се появява и Алхимикът – мъж с бебешко лице, защото съществува извън времето и няма възраст. Портретът на Майка Тереза се показва върху платното на Цвети в навечерието на Коледа, една година след смъртта на светицата.
Трудно е да се обясни с думи какво рисува Цвети.
Пространства и форми извън нашето измерение и време.
Светове, които вижда и усеща с много по-развитите си сетива за контакт с енергиите, които управляват Вселената. Със сигурност обаче връзката й е със светлите, добрите и градивните енергии и това няма как да не се усети пред картините й и при контакт със самата нея. Но злото съществува наравно с доброто, без злото нямаше да го има и доброто, без тъмнината нямаше да има светлина, убедена е Цвети.
Картините от цикъла „Ръката на Фортуна” художничката рисува за конкретни хора, лично за всеки, който поиска, зареждайки ги със „земна” енергия. А какво е късметът? Да ни се случват щастливи обстоятелства, при които сме с правилните хора на правилното място и в точното време. Вложената лично за нас енергия в картината ни хармонизира, помага ни да получим това гарантирано ни от Вселената право, което често със собствените си действия и мисли си отнемаме.
„С течение на времето открих, че моята „картина на късмета” е наистина моя”, разказа ми Надя, за която Цвети е нарисувала „Ръката на Фортуна“. „Започнах да откривам сред детайлите елементи от моя живот. Но по-важното е усещането за покой и красота, с което ме зарежда ежедневно. И увереността, че вървя по своя път.”
Цвети изработва и специални шалове и килими за медитация. Те са с различни енергийни програми за въздействие. Шаловете са заредени със символи за хармонизация и баланс, здраве, успехи в кариерата. Има и такива, които са за хора, претърпели тежка загуба и изпитващи непреодолима мъка. Копринените аксесоари, които са и красиви, помагат да се постигне хармония на тялото и душата.
Килимите за медитация Цвети изработва от лен, а цветовете и посланията върху тях спомагат за засилване на усещанията при йога практики или регресивни терапии. Нейни клиенти са известни терапевти и йога учители.
Когато за първи път се видях с Цветанка, я попитах има ли нещо против да записвам разговора ни на диктофон. По стечение на обстоятелствата бях останала без дигиталното си устройство и включих старомоден, но изпитан и действащ безотказно уред с касета. Датчикът отчиташе запис, касетата се въртеше, свърши, обърнах я… и по-късно установих, че няма никакъв звук върху нея. Само равен, еднообразен шум. А върху тази касета повече не може да бъде направен никакъв запис. При следващия ни разговор Цвети призна, че грешката е нейна – толкова е била притеснена и развълнувана от срещата си с журналист, че не е могла да контролира собствената си сила. Което й се е случвало и преди – с компютри например.
Цвети вижда в хрониките на Акаша
Тези, които вярват, че сме случайно възникнала ДНК в подходящи климатични условия, могат да спрат да четат точно тук.
А за незапознатите ще се опитам да поясня – хрониките на Акаша, или Книгата на живота, могат да се сравнят с вселенски суперкомпютър. Тази система изпълнява ролята на централно хранилище на информация за всяка душа. Те също така съхраняват всяка постъпка, дума, мисъл и намерение – всичко, което се е случвало в световната история. Но не са просто „склад на спомени”, а са, да речем, интерактивни и следователно оказват огромно влияние върху нашите бит, чувства, взаимоотношения и възприемане на света, както и върху потенциалните реалии, с които ни предстои да се сблъскаме.
Т.е. казано просто, Цвети може да види нас, миналото ни, нашия потенциал и дали има енергийни въздействия, които изкривяват посоката на живота ни и могат да ни разболеят или отклонят от избрания път. С енергията, която получава, може и да неутрализира и премахне направеното зло. Но художничката го прави само за приятели. Не си се представя в ролята на „врачка” или „магесница”, която ще трупа пари от върволиците хора пред вратата си. Или пък ще съветва по телефона от някое тв студио. Чувства, че нейното призвание е да рисува картините си и да пише…
Писането е другата й връзка с енергийните нива.
Думите протичат през химикалката й –
понякога толкова бързо, че едва успява да ги запише. Притчи, медитации, молитви и много знания за „живота, Вселената и всичко останало”, както би казал Дъглас Адамс. Писани на ръка, съхранени в купчина тетрадки, художничката още не знае какво ще прави с тези знания. Но със сигурност ще получи отговора.
По професия Цветанка Маринова е метеоролог. Двадесет години е работила в поделението на противовъздушната отбрана на Военновъздушните сили в София. Под пагон. Първите странни неща в живота й започват да се случват в началото на 90-те, когато вдига температура 39.2 градуса по Целзий и не може да я свали в продължение на повече от 10 месеца. Точно 39.2 и никакви други симптоми на болест. Във ВМА я подлагат на десетки изследвания, но не могат да открият причината за температурата и я тъпчат със силни антибиотици. Които не помагат. Високата температура се нормализира от само себе си. Но антибиотиците й причиняват астма, която тя решава да лекува с нетрадиционни методи – китайска медицина и акупунктура.
Скоро след това у нея се появява порив да рисува. Доста й е странно, защото никога през живота си не е рисувала, нито е имала подобно желание. Преди да започне да канализира енергията и да я пресъздава върху платна, упражнява четката си върху листа, стари чаршафи, а по-късно и върху дрехи. Случващото се с нея естествено я подтиква да се интересува и от невидимото, езотерика, да чете много, да посещава различни курсове и практики, да търси отговори и учители. От тях получава потвърждение, че това е нейният път, тъй като сигналът, който приема, е много точен, а картините й имат изключителна енергия и
пресъздават преходите на времето
Предсказват й, че с тях ще обиколи света.
Което започва да се случва през 2003 г., когато Цвети напуска армията и заминава за Франция при своя приятелка, за да изложи част от картините си. Показва работите си на галеристи, които са въодушевени и подготвят договор за 20 нейни самостоятелни изложби. Получава оферта и за дрехите, върху които рисува – енергийно заредени и създаващи защита около носещия ги. Цветанка обаче, неподготвена за всичко това, се стряска, събира си нещата и се връща в България… Защо? „Може би направих глупост. А може би така е трябвало да стане”, казва днес тя. Същата година излага част от картините си в смесена изложба в Лондон. Но и оттам се връща. Може би за да стигне до Сатя Сай Баба. За него – индийския гуру, аватар и чудотворец – тя може да говори с часове. За огромната му благотворителна дейност. За чудесата, които прави. За усещането да медитираш мълчаливо със Сай Баба и хилядите му последователи, които идват в ашрама в Путапарти, Южна Индия. За светещите души-точки, които бдят над молещите се хора. Цвети два пъти е била там и ще отиде отново.
Притчите в нейните тетрадки се появяват след досега й със Сай Баба. Прочете ми една изключително красива – за Бога, който е във всеки от нас.
0 Коментара