Ваня Стойчева е пианистка и певица, завършила е Музикалната академия в София. Собственик е и на издателство „Фариел“, което издава предимно духовна литература.
Интересът й към духовното започва през 1992 г., когато нейна приятелка се самоубива, след спиритически сеанси. „В един особено драматичен момент, в който останах без работа и пари, се записах на курс по Акашови записи, където разбрах, че имам вродена дарба за комуникация с висшите селения“, разказва Ваня. В първата си книга „За възнасянето. Моята част от пъзела“ тя описва собствения си път по духовните пътеки, публикува и много от посланията, получени от архангели и възнесени учители и разкрива прозренията, които е получила за сегашния етап на еволюция на Земята и човечеството. Сега ги споделя и с читателите на „Жената днес”.
Ваня, ти си един от каналите на Архангел Михаил у нас, чрез теб той изпраща различни послания, някои от които насочени конкретно към българите. Всъщност в последните години каналите на ангели, възнесени учители и различни същества от другата страна на „воала“, както те наричат тяхното измерение, стават все повече – много хора предават послания, много от тях се публикуват в интернет и в книги. Сякаш това е ново явление в последните години, или поне преди не е било така масово. Как си го обясняваш? Какво искат да ни кажат ангелите?
Сега на Земята настъпва свещен космически момент, невиждана еволюция в глобален мащаб. Няма да се спирам подробно върху темата за 2012 г. – всеки, който се интересува, може да намери информация за календара на маите. Нашата планета преди векове поради ред причини е потънала към по-ниско измерение и около нея се е образувала един вид ”карантинна обвивка”. Ето защо достъпът до светлинната библиотека, наречена „Акашови записи”, е бил труден и достъпен само за малцина избрани. Сега времената се променят – карантинната обвивка изтънява, завесите пред нашите сетива за високите селения също започват да се вдигат. Ние все по-ясно усещаме, че не сме сами в измеренията. На този етап ангелите искат най-вече да ни покажат кои сме, да ни върнат към Божественото и да ни овластят, за да разберем, че ние сме творци на живота си и като такива можем да променим кардинално съществуването си – както в индивидуален, така и колективен план.
Споменаваш 2012 г. Не малко хора очакват апокалипсис от вида на холивудската продукция с това име. Най-различни духовни учители казват и пишат, че нищо подобно няма да се случи. Какво казват архангелите за 2012 г.?
Архангелите тръбят единодушно, че Земята няма да загине – напротив, тя прави преход към ново измерение. Архангел Михаил казва през Рона Хърман, че в момента светлинна епидемия помита света – това е масово осъзнаване, което настъпва вследствие на хилядолетни всеобщи усилия. Онова, което същият Архангел каза на мен, бе, че за едни 2012 г. ще изглежда като Апокалипсис (не беше ли така в Чили, Хаити и Япония?), докато други, активно участващи в процеса, започват вече да изграждат най-щастливия си живот от незапомнени времена насам – не само за себе си, но и за всички желаещи, както и за Земята. Трети ще откажат да се променят, но от един момент нататък няма да могат повече да продължат по стария път – ще пристъпят и те към процеса на осъзнаване на Божественото. Колкото до земетресенията, същият архангел, този път през Стийв Родър, обяснява, че те се дължат на наместването на Земята към новата й позиция във Вселената и загиналите са дали на по-високо свое ниво съгласие да направят този дар за другите. Така че най-добре е всички да се съсредоточим в щастливата част на картината.
А щастливата част на картината май се нарича „възнасяне”. От всичко, което прочетох по темата, най-общо разбрах следното: там „горе” им е „писнало” от нас и нашите глупости тук „долу”, на триизмерната Земя и ни дават шанс цялата планета и нейните обитатели да се изкачат в следващото измерение, където пак ще живеем във физически тела, но по съвършено нов начин. За целта обаче е нужно достатъчен брой хора да почувстват своя божествен произход, Бога в себе си, и да привлекат достатъчно много светлина на земното измерение, която да помогне за преминаването в новото измерение. Права ли съм в това си обяснение? Твоята книга се казва „За възнасянето”. Какво представлява възнасянето?
Там „горе” има само безусловна любов и който веднъж се е докоснал до това състояние, не може никога повече да го забрави. Колкото до изкривяванията, те са наше собствено дело и ние сме дошли тук не за да бъдем наказвани, а за да поправим деянията си от миналото и да построим един цял нов свят. Бог ни е дал всички инструменти, с които да сторим това вселенско добро. Концепцията за възнасянето ляга изцяло върху истината за Бога и високите измерения. Най-напредничавите теории на квантовата физика, като струнната например, вече боравят с възможността вселената да има 11, че и повече измерения. Много учени шушнат неофициално, че такова съзидание като нашата вселена не може да съществува без намесата на висш ”диригент”. В личен план в течение на процеса на възнасяне човек започва да осъзнава кой е, защо се е родил, каква е истинската му мисия. Може да се появят ярки спомени от минали животи, картини от събития преди раждането. Започва специфичен турбулентен процес на пречистване на всичко старо, съчетан със сливане с Висшето Аз – това пък е екстаз. В чисто земен план се подобрява абсолютно всяка една житейска област – здраве, изобилие, работа, любовен живот, включително сексуалният. Водещите чувства са полет, радост, лекота, свързаност с всички, постоянна удовлетвореност, благодат, изгарящо желание да помагаш.
А точно ли е обяснението ми за заземяването на светлината, за да се повдигнат вибрациите на Земята?
Абсолютно точно. Ние имаме връзка с Висшето си Аз, а оттам и с другите измерения, но този канал досега е бил само една тънка нишка. В момента благодарение на усилията ни той възвръща първоначалната си големина, която обхваща цялото теме на главата. Когато разширим този канал, започваме да приемаме много повече светлина, а и определени кодове в тялото се активират, като по този начин го изпълват с много повече божествена енергия. По този начин ние се превръщаме в пламтящи факли, които заземяват небесното дълбоко в недрата на планетата и в същото време разпръскват светлината наоколо си, така че всички земни да я видят вече не „там горе” а „тук и сега”.
.jpg)
Как човек да осъзнае кой, защо се е родил, каква е истинската му мисия? Имаш ли рецепта?
Достатъчно е да има чисто намерение и жарка страст в сърцето – любопитство, което не идва от желанието на егото за сензации, а от искрения вътрешен порив към мъдрост и развитие. Готови рецепти няма – чийто и да било личен опит може да бъде огромно вдъхновение, но не и шаблон за сляпо подражание. В това отношение всеки е откривател сам по себе си.
А как се случи при теб? Кои преживявания, книги и практики отвориха духовните ти пътища, за да станеш един от най-добрите канали у нас на послания от архангели и възнесени учители, много от които си публикувала в книгата си „За възнасянето“?
Пътят ми в духовното е ярък, драматичен, изпълнен с огромни възходи и дълбоки, тъмни урви. Изгубих в ранна възраст най-добрата си приятелка – тя загина след неуспешни опити именно за „ченълинг”. Това не само не ме отказа, но ме настърви да търся още по-жарко и пламенно истините за живота и смъртта. Последваха дълги години на четене. Поредиците на Нийл Доналд Уолш, Лазарев, Норбеков, Свияш, Марк Алън, Дийпак Чопра, Мегре-Анастасия, Уейн Дайър, Луиз Хей, Лиз Бурбо, Вадим Зеланд, Робин Шарма, Деби Форд, Наталия Правдина – всички те са четени и препрочитани до безкрайност, смилани на малки атоми, прекарвани през моята собствена опитност. Черешката на тортата се оказа книгата „Върху криле от Светлина” – послания на Архангел Михаил през Рона Хърман – това четиво ме ритна дълбоко в сърцето, просто ме облъчи със съвсем ново светоусещане. Практиките? Завърших първата „Мастерская” на Норбеков, имам 8 нива в Рейки, както и много други семинари. Отключващият, но само благодарение на всичко предшестващо фактор бяха заниманията в духовен център „Гайа”.
Какво е усещането да си общуваш с ангелите? Какви са техните послания?
Усещането е блажено. Прекрасни са препоръките и мъдростта, които веят от ангелските послания – понякога общофилософски, понякога – съвсем конкретни. Но най-окриляващо е чувството, че си у Дома, че си обичан и приет точно такъв, какъвто си. Висшите селения винаги ни подканват към безусловна любов, осъзнаване, поемане на пълна отговорност за собствения ни живот, творчество, радост и взаимопомощ. Но думите са безсилни да опишат чувството на лекота и трепет, спомена за нещо безкрайно родно и истинско.
Какъв е пътят да изчистим хилядолетните кармични натрупвания, които ни пречат?
Лично аз използвам две могъщи, вечни средства – прошката и любовта. Няма рана, която да не може да бъде излекувана чрез тези балсами, които още Христос е припомнил на човечеството. Съществува един нов и същевременно прастар еликсир – Виолетовия пламък. Това е енергия, в която можеш да превърнеш всяка дисхармония в божествена благодат и, както често казват Възнесените Учители, чрез този дар от Боговете можем да сътворим от въглените на най-лютите си рани блестящи диаманти. Няма нищо непоправимо в тази вселена.
Да се върнем за малко на квантовата физика. Тя е съвсем с унисон и с посланията от другите измерения, които казват, че каквото е горе, това е и долу, че имаме силата и правото да материализираме нещата, които искаме. Всъщност най-известната книга по темата – „Тайната“ на Родна Бърн, е резултат на такъв чанълинг, канализиране, и милиони хора по света я ползват като настолна Библия. Но материализирането май не е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед, и мнозина са разочаровани, че независимо колко хиляди пъти утвърждават едно желание то не се сбъдва. Какво е нужно, за да материализираме желанията си?
Ще споделя моята опитност, без да я натрапвам. В „Тайната” се сдържа една неоспорима истина, но тя е представена половинчато. На практика се сбъдва единствено онова, което е за най-висшето благо на човека, при това в синхрон с доброто на всички останали. Не е нужно да разбираме как точно става това, достатъчно е просто да се доверим на вселената и на Висшето си Аз – те знаят много добре. В процеса на позитивно утвърждаване съществуват три основни основни препъникамъка.
Първо, трябва да разпознаем истинските си мечти – някои стремежи просто не са „наши”, те са ни натрапени отвън – от родителите, от обществото и т. н. В този контекст тъжната новина е, че Висшето ни Аз разграничава много точно кое е най-добро за нас и ние може да си утвърждаваме до безкрай някакво червено ферари, но ако тази цел не съвпада с високите ни въжделения, нищо няма да се случи.
Второ, заблудата, че утвърждаването става единствено в състояние на бездействие – нищо подобно. Избирайки позитивното в живота си, ние следва да го изразяваме навън по всякакви начини – да покажем, че наистина искаме да се осъзнаем и да предприемем необходимите стъпки. В този смисъл се налага да четем, да ходим по семинари, да бъдем честни и да наблюдаваме 24 часа на ден хода на мислите и емоциите си, при това цялостно и всеотдайно, в името на една висока обща цел, а не просто от желание да получим златно колие.
Трето, когато започнем да утвърждаваме позитивното, почти по класическо правило попадаме в обратната крайност – изникват ситуации, които като че ли искат да ни се подиграят, показвайки ни, че вярно е тъкмо негативното. Например именно утвърждаващите изобилие може да срещат финансови проблеми, докато неработещите духовно пръскат стотачки за веселие. Причината е следната – Висшето ни Аз желае да извади на показ нашите дълбочинни, негативни емоции, за да ги изчисти от мазетата на подсъзнанието ни веднъж завинаги. Едва когато се научим да работим откровено и честно със собствените си сенки, нещата започват да се променят кардинално, при това веднъж завинаги.
Веселата новина е, че когато се осъзнаем за тези три особености на процеса и започнем да прилагаме наученото с постоянство и отдаденост, прииждат и първите резултати. Колелото се завърта и попадаш в съвсем нова реалност.
Какво точно наричаш Висше Аз? Би ли могла да го дефинираш за тези, за които звучи някак абстрактно?
На мен също ми изглеждаше абстрактно, но лека-полека благодарение на много четива и лични откровения започнах да си спомням, че ние наистина сме деца на Бога. Когато на него му омръзнало да бъде аморфна чорба от блаженство, той решил да се индивидуализира и започнал да отделя искри от себе си, които придобивали форма с характерни цветове, вибрации и качества. Тези същности, макар и „малки” в сравнение със Създателя, били огромни, сияйни и напълно осъзнати, затова и те започнали да индивидуализират части от себе си. Това била една забавна игра на „Отиди колкото се може по-далеч от Бог”. Били създадени различни измерения със собствени вибрации и плътност и всеки от нас има проекции в тях – броят им не е еднакъв при всички хора, но няма нужда да се задълбаваме в това. Важното е друго – ние смятаме, че сме малки, отделени, земни същества, които, Бог знае защо, са се родили в един хаотичен и непредвидим свят. Всъщност обаче сме част от едно огромно цяло – ние сме свързани със собствените си проекции в измеренията, а в по-широк план – и с всичко живо. Ако това обяснение ни идва твърде нанагорно, можем да си представим Висшето Аз като една огромна, много по-мъдра част от нас, която ни познава по-интимно от всеки друг, помни всичките ни прераждания, слабости, грешки и възходи. Тази осъзната същност е изпратила своята най-малка искра – нас, на Земята, с цел да извървим определен път на еволюция и да си възвърнем уменията, способностите и мъдростта на високите измерения, докато сме в триизмерен свят – иначе „там”, „горе”, е фасулски лесно да си божествен. Уверявам ви, че сливането с Висшето Аз е най-сладостният оргазъм на Духа. Когато процесът напредне и бариерите между човешкото и Божественото започнат да се стопяват, всичко се превръща просто в АЗ – не усещаш чуждо присъствие)).
Много се изкушавам накрая да ти задам директно вечните въпроси, на които човекът търси отговор от зората на битието: кои сме ние и защо сме тук?
Ние сме безсмъртни и могъщи същности; точно в този момент сме слезли тук, за да извършим едно прекрасно дело – да помогнем на себе си, на Земята, както и на цялото човечество да направят прехода към ново осъзнаване и измерение. Такъв вид преход, при който старото не се унищожава, а се възражда в нова форма в светлината, бива осъществяван за първи път в историята на вселените. Ето защо нашата планета е обект на огромен интерес и много от най-опитните „канали” твърдят, че всички другоизмерци ни гледат с възторг и обожание. Всеки човек – съзнателно или несъзнателно, е част от този величествен процес. И е много по-лесно да извървим пътя в любов и благодат вместо в страх и съпротива. Затова нека осъзнаем единството си и се обикнем взаимно повече откогато и да било.
0 Коментара