Вървиш ли по пътя на душата си? Или продължаваш да бягаш от нейния зов, да тънеш в заблуди, в илюзии и псевдо дейности, които заглушават онзи дълбок зов и копнеж по нещо отвъд въртележката на ежедневието?
Нужно ли ти е да започнем от самото начало? От онази извечна истина, че ти не си тялото си. Не си мислите си, не си страховете си, не си навиците си, не си характера си. Нито знанията си, уменията, или дипломите, или статута в обществото, или титлата в професията. Всичко това са дрешки, краски които придобиваш с годините. Навици, които подлежат на промяна, на израстване, на моделиране. Но те не са ТИ. Те са само дрешки които избираш да облечеш в зависимост от случая. Днес си на бал, утре си на спортно състезание, а после на бизнес среща. Но под всичките тези пластове, ти си ДУША. Онази вечна светлина, онази вечно жива, туптяща, тръпнеща искрица от сърцето на Бог, която трупа опит и расте в собствената си светлина еони наред.
И тази светлина, прекрасно същество, в поредното си превъплъщение, този път в материята на планетата Земя, е избрала Път. Избрала си е място, корен в материята, набор от дрешки и външни обстоятелства. И е
избрала уроците които иска да усвои.
Някои от тях са ненаучени от предишните роли в материята, но има и много нови. Всяка душа избира своите собствени уроци и начините по които да ги усвои. Има си начертан път за развитие. Дали ще ти бъде по-лесно да го приемеш, ако го наречен “бизнес план”? Или пък “кариерен план”? Уроците на прошката, приемането, безусловната любов, любовта към себе си, доверието, изграждане на Аз-а, или пък сливане в множеството? Каквито и да са, те са уникални, само за теб. И пътят ти е уникален и неповторим. Да, той е изпълнен с предизвикателства и уроци, но това не означава трудности, още по-малко пък страдания. Целта на Пътят е да осъществиш най-съкровения си потенциал.
Как да разбереш дали си на своя път?
Наистина ли? Не, хайде. Наистина ли не знаеш как да разбереш? Отговорите така настойчиво напират от дълбините на съществото ти, но ти все търсиш отговори някъде там отвън, извън теб. Може би от някой авторитет. Може би от някой който може да намери бързо и лесно хапче, без да се налага да слушаш този неудобен глас отвътре?
Нека те попитам нещо: Чувстваш ли щастие, удовлетвореност, свобода, простор там където се намираш в момента? Независимо дали това е интимна връзка, или професионално поприще, или конкретна служба, която заемаш? Или просто дейност, нещо с което изкарваш пари? Чувстваш ли щастие и пълнота там? Или има една дълбока неудовлетвореност, непълнота, липса, дори страдание и негодувание? Чувстваш ли, че си в капан, че си зациклил, че това не е за теб, но по силата на външна принуда стоиш там, че тъпчеш на едно място, а една дълбока душевна болка тъпо натъртва отвътре, но я заглушаваш с поредния шопинг, чаша вино, угощение на трапезата или свръхдоза работа? А може би дори поредния скандал с половинката? Да, учудващо, но това също е начин да си сътвориш илюзията, че участваш в нещо значимо, място където да излееш неосъществената си енергия.
Хайде сега, не преглъщай сълзите.
Не се оправдавай, че животът е труден и не зависи от теб.
Всички сме в тази игра и търсим своите начини да се справим. Но те каня да свалиш гарда, да свалиш воалите на илюзията и да се погледнеш честно в огледалото. Докога ще я караш така? Ще работиш на поредния празник, ще оставаш до късно в офиса, ще продължаваш да преглъщаш унижението във връзката ти, ще давиш самотата във вино, ще нижеш цифричките в поредната екселска таблица късно вечер, ще пиеш хапче което да замаже сигналите на туптящото сърце, на нервното напрежение, на адската болка, която разкъсва гърдите?
Колко още ще издържиш? И заслужава ли си? Ще кажеш: “Трябват ми пари, кой ще плаща сметките”. Моля те да си дадеш сметка за какво наистина става въпрос. Занимаваш се с нещо което ненавиждаш, за да печелиш пари, с които да си купуваш неща, с които да опитваш (неуспешно) да компенсираш липсата на всичко онова което ти липсва – емоционално и душевно. А ти липсва защото
отдаваш времето си на изкарването на пари
чрез неприятни дейности, вместо да правиш това което обичаш. С тези пари си купуваш неща, които някой, някакси е успял да те убеди, че са ти много необходими. Значи…чакай – плащаш с живота си, за да притежаваш неща, които да заместват липсата на живот. БОЖЕ! Наистина ли си заслужава???
Разбира се, че имаш нужда от пари. Всички имаме. Така сме си устроили света в който живеем. Засега. Но ИМА НАЧИН да печелиш пари и да правиш това, което обичаш! Има начин! Започни да си задаваш правилните въпроси, и отговорите няма да закъснеят. Подсъзнанието е онзи портал към Вселенската библиотека, който може да ти даде всички отговори. Да, там са се скрили и саботьори, но ти знаеш и за тях! Има начин да ги препрограмираш. И да стигнеш до отговорите. Стига да искаш да ги чуеш. Стига да им позволиш да дойдат до теб. И да задаваш правилните въпроси.
Не се питай “Защо съм такъв провал“, или “Защо все налитам на такива мъже”, “Защо пак съм сама”. Попитай се
“Какво трябва да направя, за да се чувствам свободна”,
или “Какво ми доставя най-голямо удоволствие”, или “Какви качества трябва да развия за да бъда самостоятелен и уверен човек”, или “Кога съм бил най-продуктивен в живота си”, “Кое е нещото, което пали въображението ми най-силно”? Отговори ще дойдат!
Знам, че сега нямаш представа нито накъде да поемеш, нито какви са уникалните ти дарби и умения. Всичко което знаеш за себе си, е това, че си счетоводител, секретарка, оператор в кол център, или адвокат. Но това е само една от многото ти дрешки. Може би е време да смениш гардероба. Позволи си го. Огледай се. В момента се въртиш доброволно в машина за мъчения от която с мъка успяваш да изцедиш някакви пари, коитонавярно дори не ти стигат . И си абсолютен заложник на този абсурд! Парите са само следствие и могат да дойдат с лекота. Но само когато правиш нещото което обичаш, нещото което те пали и вдъхновява, и те кара да скачаш сутрин с нетърпение от леглото. Когато следваш страстта си, когато влагаш цялото си сърце в това което правиш, когато вярваш в него и то те изпълва докрай.
Когато си на Пътя на Душата си, лесно ще го разбереш.
Защото няма да се чувстваш затворник, няма да се чувстваш окован, блокиран, в безизходица, поруган, нещастен, неудовлетворен и неосъществен. А вместо това, ще летиш! Ще посрещаш с радост и нетърпение всеки нов ден, ще си пълен с ентусиазъм, пламък, въодушевление, пълнота. Ще знаеш, че това което правиш, те изпълва, то е смислено, то те развива и те тласка нагоре. А съществеременно донася полза и за другите. А парите просто идват, без усилие и насилие. Знам, че много години тъпчеш на едно място и си стоиш в добре познатата клетка. Там не ти е много хубаво, но пък е един уютен, добре познат затвор. Но вече не може, разбери. Няма да може още дълго да продължиш така. Самото време изисква и настоява за промени.
И аз съм виждала възрастни хора, които с горест казват “40 години работих ден и нощ за предприятието Х. Мразех тази работа, но ходех там, заради парите/славата/честта/дълга. И сега като се огледам – животът ми минал… И за какво?” Но този модел вече не може да се случва. Бог, Вселената, Съдбата, Висшата сила, Вътрешния ти водач – както и да го наречеш – вече не позволяват такова мудно и инертно развитие на този сценарий.
Времето изисква действия!
Огледай се – пълно е с бивши счетоводители, които сега са художници. С адвокати, които водят детски курсове за творческо писане. С бивши крупни бизнесмени, които живеят на яхта и се прехранват с писане. С корпоративни мениджъри, вече лечители. Светът се преобразява с бурни темпове, следвайки вътрешния си глас. Появяват се нови, непознати доскоро занимания, дейности, професии. А ти? Къде си? Какво ще избереш?
Душата ти ще извърви избрания път, независимо колко се опитваш да й пречиш. Може да стане по лесния, или по трудния начин. Можеш да продължиш да упорстваш, да си стоиш в удобната клетка. Да продължаваш да заглушаваш сигналите. Да търсиш още и още заместители и оправдания. Но Съдбата ще започне да те шамаросва все по-настойчиво. Ако днес сърцето ти прескача, депресията настойчиво чука на вратата, кръвното бушува, а паник атаките блъскат в главата и гърдите ти, утре вече ще дойде по-сериозен шамар. Хората наистина се променят под натиска на катаклизми и пред прага на смъртта. Понякога човекът пречи толкова настойчиво и упорито, че душата избира да вземе аварийния изход и да се завърне в нова дрешка.
Нужно ли е да стигаш до там?
Знам, че е много трудно да направиш крачка в тъмното и неизвестното, когато не знаеш както те чака там отпред. Трудно е да направиш промяна когато не знаеш какво искаш. Но едно нещо знаеш със сигурност, и то е какво НЕ ИСКАШ. Със сигурност знаеш, че не искаш повече да се чувстваш подтиснат, унижен, малоценен, източен, обезсилен. Не искаш да правиш тези монотонни, скучни, безрадостни неща, които отнемат всяка минута от ежедневието ти. Не искаш да потъпкваш нуждите и желанията си. Хайде, просто си задай правилните въпроси. “Какво е нужно/какво бих могъл да направя/дали не би могло да има решение за….”
Възнамери как ИСКАШ ДА СЕ ЧУВСТВАШ.
Заяви пред Вселената намерение и готовност за промяна. Заяви готовност да направиш нов избор. И започни с мънички крачки. Стъпка по стъпка. Със сигурност днес не знаеш какво те чака след година, две или пет. Може да минеш през различни етапи и роли. Но важното е да започнеш да вървиш. Малко по малко. Довери се на Божествения промисъл и започни да следваш онзи тих, дълбок и настойчив глас отвътре.
Радостта, пълнотата, удовлетворението, споделеността и всички онези неща които изпълват понятието “щастие” са най-естественото, изпълнимо и достъпно нещо в играта наречена “живот”. Освен ако не им пречим.
През 2017 г. навлязохме в чисто нов цикъл. Нумерологично тази година е единица – ново начало. Приключваме един 9-годишен цикъл и започваме нови 9 години. Можеш да избереш да се разделиш с всичко ненужно, старо и неработещо сега. Или пък да си го влачиш още 9 години. Какво избираш?
Източник: Свой избор
0 Коментара