Бяхме свикнали да посрещаме празниците като клише, без особено да се замисляме за смисъла, който носят те. Акцентът, разбира се, беше върху ядене, пиене, силна музика и купуване на безсмислени неща, които харесват повече на нас, отколкото на тези, на които правим подарък.
Промяната, която ни поднесе 2019 с пандемията, ни накара най-сетне да се замислим. Бързо стигнахме до изводи, които ни „отвориха“ широко очите. Разбрахме, че не сме безсмъртни, осъзнахме, че животът е ценност и че трябва повече да обичаме себе си и другите. Болезнено си дадохме сметка, че всички сме свързани, защото никой не живее на самотен остров. Сетихме се, че когато мил спомен сгрява душата ни, се сещаме за чувството, съпътствало преживяното, а не с какви дрехи, обувки и аксесоари сме били в момента.
Отново идва Коледа, но този път всичко е различно. Вече разбираме, вече сме по-сетивни и дори и да не си признаваме, всеки има едно наум в душата си. Този празник ни кара да оценим колко всъщност сме щастливи, че можем да го посрещнем. Нещо не е сигурно, нищо не е даденост. Най-накрая духовното е на път да излезе пред материалното. В този луд сървайвър, в който живеем, имаме шанс да променим себе си.
Сега, защото утре може да е късно.
Времето е безпощадно, то не чака, а просто тече и всичко се променя. Простички неща, но бясната надпревара да доказваме себе си и да забогатяваме, ни попречи да ги разберем. Може би в святата Коледна нощ ще признаем, макар и не на глас, че сме щастливи, че ни има и ни се дава още един шанс за промяна. Всяка случайност е закономерна, затова няма случайности . Това, че посрещаме Коледа – у дома, а не в болница, с хората , които ценим, е подарък от съдбата. Навярно трябва да се смирим и да бъдем по-добри и толерантни и да започне промяната – още от Коледа, от старата година. Нека не чакаме да настъпи Новата.
Преситеното човечество, разглезено и капризно, трябва да си даде сметка. Знаем, че понякога ритникът отзад те кара да направиш крачка напред. Ако не доброволно, съдбата ни дава знак, че трябва да променим мисленето си. „Само в мрака можем да видим ясно звездите“ , а в Коледната нощ сигурно ще има звезди. Само трябва да погледнем нагоре. В ушите ми звучи песента: “Ако до всяко добро същество застане поне още едно, тогава предвиждам такъв живот, че само си викам дано…“
Броени дни до Коледа, броени дни за размисъл и равносметка. Осъзнатата промяна ще направи не само Рождество Христово възможно, но и всички други празници. „Чакай и се надявай“ е девизът на Граф Монте Кристо, който успя да промени съдбата си, защото много искаше. Може би и ние трябва да пожелаем да бъдем, а не да имаме. Сещам се за мъдрите библейски фрази „Поискай и ще ти се даде“, „Почукай и ще ти се отвори“. Техният оптимизъм може да ни помогне, когато ни е трудно. Очакват ни толкова хубави моменти, толкова специални мигове.
Да започнем пътуването си към тях още от тази Коледа.
0 Коментара