Войната в офиса

– Мая, отчетът ти не ми харесва.

– Какво му липсва, г-н Стоев? фактите са точни, а графиките…

– Няма дълбочина, не е много старателен. И въобще…

– Какво значи въобще? Какво всъщност искате да ми кажете?

– Не съм длъжен да ти обяснявам!

– Мая (наум): Стоев ме мрази!

– Стоев (наум): Боже, колко е досадна тая!

Вратата се затваря с трясък.

Всяка 30-а минута на работното място възниква взривоопасна ситуация, твърдят психолози. В големия колектив разногласията и споровете са неизбежни. Но те може да не се превърнат в стихийно бедствие с разрушителни последици, ако се научим да контролираме конфликтните ситуации сами.

Анатомия на конфликта

Война в службата може да възникне по много причини. Ето най-разпространените от тях:

• Всеки има нужда както от храна и сън, така и от уважение и признание. Когато тези потребности не са задоволени, показваме раздразнение. Когато шефът изпрати в командировка в Англия не опитната служителка, а девойка, която е във фирмата само от седмица, чувството за значимост на опитната дама е засегнато и тя се изпокарва с всички. Най-вече с тези, които нямат никаква вина. Защото да възразяваш на шефа си, наистина не е здравословно за кариерата ти.
• Неудовлетворената сексуална потребност е в дъното на всеки конфликт (особено между мъж и жена). Така твърди бащата на психоанализата Зигмунд Фройд.
• Причина за фирмен скандал може да бъде и човек, който заема висок пост, а е некомпетентен за него и знае това. Той винаги се навира в неща, от които нищо не разбира, за да докаже, че не току-така е станал заместник-директор примерно. Това не може да мине без резки погледи и дръзки фрази.
• Конфликт избухва и когато съзнателните ни намерения не съвпадат с подсъзнателните. Стоев отправя към Мая непрестанни критики. Стоев твърди, че прави това за нейно добро, но всъщност подсъзнателно иска да я разкара от офиса.
• Един не може да вдигне глава от работа, а друг цели кошчето с топчета хартия от нямане какво да прави. А заплатата им е еднаква. Тази ситуация също разбунва духовете.

Повечето недоразумения прерастват в истински словесни дуели, защото много хора не владеят изкуството на общуването. То е важно и вкъщи, и на улицата, и в офиса. Най-вече в офиса, защото там се налага да общувате с много хора всекидневно. Първо и основно правило в това изкуство е

да се научите да мълчите.

Може би сте много убедителни, но преди да си отворите устата с вашите аргументи, трябва да изслушате опонента си и винаги да се поставяте на негово място. А какво да направите, за да накарате другите да се вслушат във вашите думи? Бъдете доброжелателни. За успешното общуване има 2 важни условия – това, което говорите, да бъде разумно и смислено, и да имате позитивно отношение към този, на когото говорите. От жестикулациите и тона винаги може да се разбере какво точно мислите за даден човек. Ако ненавиждате колегата срещу себе си, дори да се опитвате да му говорите мило, той със сигурност ще усети вашата неприязън.

Отправяйте комплименти по-често, критикувайте по-рядко

В офиса ви има голяма злобарка? Не пропускайте да й кажете, че днес изглежда прекрасно или че новата й идея е блестяща. Усмихвайте се на всички – така и най-големият темерут ще погледне на вас със симпатия и ще създадете по-топла работна атмосфера. Въпреки старанията ви напрежението на работното място расте. Тогава? Всяка буря започва с вятър – недомлъвки, недоразумения, „не исках да кажа това“, „още не съм мислила по въпроса“, „защо не ми каза по-рано“. Или

Някой безпричинно започва да се държи високомерно

Раздразнението ви достига заплашителни граници. И точно тогава, преди ситуацията да излезе извън контрол, трябва да поговорите с виновника за раздразнението си, да изясните какво мотивира поведението му.

Не изпадайте в истерия, когато на отчет в офиса някой „забрави“ да спомене вашия принос в работата. Има хора, които забравят дори собствения си телефон. Може би това не е умишлено, затова проявете разбиране към тази разсеяност и се замислете само ако ситуацията се повтори.

Но идва момент, в който

Страстите кипват и спокойният разговор е невъзможен

Докато противникът ви изригва огън и жупел като един Везувий, е най-добре:

• Да замълчите. Пребройте наум до 10 (ако трябва – и до 100) и се опитайте да му отговорите сдържано. Ако влезете в неговия тон, ще повлечете след себе си други скандалджии и ситуацията ще излезе от контрол.
• Когато патосът в емоциите на опонента ви затихне, вземете инициативата в свои ръце и се постарайте да изясните проблема, който го е накарал да избухне.
• Продължавайте да го разпитвате за всички подробности и от време на време произнасяйте магическата фраза: „Ако правилно съм те разбрала, проблемът е в…“ Това действа отрезвяващо.
• Умът е най-важното оръжие във всеки конфликт, факт. Научихте се да изслушвате мълчаливо и с усмивка опонента си, да премисляте спорните моменти, сега трябва

да изберете правилната линия на поведение

В конфликтна ситуация те са 5 според психолозите К. У. Томас и Р. X. Килмен, които са изследвали много хора, преди да стигнат до този извод. 5-те стила на поведение са: борба (конкуренция), бягство, приспособяване, компромис и сътрудничество. Опознайте ги и преценете кой от тях най-много пасва на вашия проблем.

КОНКУРЕНЦИЯ, или тотална борба за собствените интереси. Човек, който винаги се конкурира с колегите си, обикновено жертва приятелството в името на своето надмощие. Затова и обикновено околните го наричат „кариерист“. Той безогледно се сблъсква с всички, за да постигне целите си. Разбира се, внимава много как говори на шефа. Но повечето началници толерират подобни личности, защото те предизвикват и другите да се конкурират и целият персонал повишава работния процес.

Да се конкурираш е полезно, ако:

• резултатът е изключително важен за теб и за фирмата;
• нямаш какво да изгубиш;
• имаш достатъчно власт или авторитет;
• намираш се в критична ситуация, която се нуждае от незабавно разрешение.

БЯГСТВО. Ако постоянно бягате от решенията на проблемите, няма да се издигнете много в кариерата си. Никак не е полезно да „завирате глава в пясъка“ и да чакате бурята да отмине. Проблемите имат „наглостта“ постоянно да напомнят за себе си и колкото по-късно ги усетите, толкова по-зле за вас.

Да бягаш е полезно, ако:

• силите са неравни и последната ти надежда е загубена;
• ситуацията не е важна за теб и за фирмата;
• все ти е едно как ще приключи всичко;
• искаш да спечелиш време, за да събереш повече информация.

ПРИСПОСОБЯВАНЕ или жертване на личните интереси заради интересите на опонента. Понякога това е подходяща линия на поведение, но не и ако допуснеш някой да злоупотреби с това. Рискуваш да останеш „момиче за всичко“ в офиса и оттам – да развиеш комплекс за малоценност и дори невроза.

Да се приспособяваш е полезно, ако:

• за теб по-важни са добрите отношения, отколкото победа­та в спора;
• убедена си, че справедливостта все пак е на страната на противника ти;
• не те вълнува много как ще завърши спорът;
• имаш слаб шанс за победа.

КОМПРОМИС или частично удовлетворение. Ако при спор постоянно правиш компромиси, проблемът между теб и опонен­та ти никога няма да се разреши и има реална опасност да кръстосвате шпаги редовно.

Да правиш компромиси е полезно, ако:

• искаш да стигнеш по-бързо до решението на проблема;
• и ти, и опонентът ти имате еднаква власт;
• за теб е важно да запазиш това, което имаш, и не искаш да рискуваш да го загубиш;
• изразходената в конфликта енергия ще попречи на работата ти

СЪТРУДНИЧЕСТВОТО предполага удовлетворение на интересите и на двете спорещи страни. Това безспорно е най-добрият начин за разрешаване на конфликта. За съжаление обаче този стил на поведение невинаги е възможен. Трябва много време, за да се изяснят причините за разногласията и за да се достигне до момента, в който спорещите си говорят дружелюбно. Сътрудничество се постига, ако:

• ти и опонентът ти имате еднаква власт;
• имаш достатъчно време да поработиш над проблема;
• способна си разумно да изложиш всичките си искания и да се вслушате един в друг;
• обединяват ви взаимноизгодни интереси.

– Мая, радвам се да те видя! Седни, искаш ли кафе?

– С удоволствие! Много мило, г-н Стоев.

– Помислих върху проекта ти…

– И какво решихте?

– Вие сте доста способна и мисля, че ако го пипнете в началото, края и съвсем малко в средата, няма да ви коства много труд…

– Разбира се. Пък и нали мога да разчитам на помощта ви!

– Нека да обсъдим детайлите!

Мая и Стоев накланят глави над проекта.

Завеса…