Вярвате ли в поличбите?

Едва ли има предразсъдък, който да е добил по-широко разпространение, отколкото вярването в поличбите. Хората, които вярват в поличбите, смятат, че с тяхна помощ могат да познаят бъдещето, затова в постъпките си се ръководят от тях.

Въображаеми връзки

В основата на вярването в поличбите лежи вярата в съществуването на вътрешна, необходима връзка между явленията там, където в действителност такава връзка няма и не може да има.

Първобитният. човек не е знаел от какво зависи сполучливият или несполучливият лов, от какво се предизвикват болестите и смъртта, защо има богати и слаби реколти. И тъй като хората не са могли да разберат в какво се състоят вътрешните, съществени връзки между явленията, те започнали да си ги обясняват с помощта на външните привидни връзки. Така ако два предмета са били съединени или са се намирали близо един до друг, то първобитният човек ги възприемал като въздействуващи си и взаимозависещи един от друг.

Празните кофи и черната котка

Суеверният човек, който се плаши, ако срещне жена с празни кофи, надали ще може да обясни откъде се е появило поверието, че празните кофи са свързани с несполуката. А при това и тук коренът е същият – представата за мистическата връзка на външно сходните предмети: празните кофи са символизирали празен, т. е. несполучлив живот.

Мисълта за тайнственото влияние на въображението върху изобразения предмет лежи в основата на поверието, че ако счупиш огледало (своето изображение) ще те сполети нещастие.

Едно от най-разпространените поверия е,

че ако котка мине път на човек, ще му се случи нещастие. Какъв е произходът на това поверие? Преди всичко то е свързано с вярата в дявола и в останалите, тъй да се каже, представители на „нечистата сила“, които уж могли да се превръщат в хора или в най-различни животни, а най-често в черна котка.

Известно е, че срещата с черна котка се смята за лош признак само тогава, когато тя пресече пътя на човек. Това може да се обясни с мистичната връзка между сходните явления. Така например някои първобитни племена са смятали, че да се пресече пътят на човека – това е опит да му се попречи да осъществи своите намерения.

Защо тргава представата за нечистата сила се свързва с

черната котка, а не с някое друго жрвотно?

За първи път котката е била опитомена в Египет, откъдето около X-XI век е била разпространена из Европа. Твърде вероятно е, че невижданото дотогава животно, особено когато котката била черна, предизвиквало у суеверните хора страх и се е свързвало в съзнанието цм с представата за дявола.

От най-далечни времена в съзнанието на хората черният цвят се свързвал с всичко лошо и вредно. Черният цвят е цветът на тъмнината. А тъмнината на пещерата или гората през нощта е предизвиквала у първобитния човек панически ужас, тъй като той не е могъл да вижда застрашаващите го опасности и лесно ставал плячка на хищните животни. Ние наричаме нещастните дни черни дни, лошите и вредни дела – черни (тъмни) дела и т. н. У много народи черният цвят е траурен. Следователно това поверие е възникнало рато резултат от преплитането на редица суеверни представи.

Защо някои хора вярват в предзнаменования?

Понякога се случва някое предсказание да се сбъдне много пъти поред. Една жена разказвала, че щом изтърве лъжицата, винаги след това при нея идвала жена. Оказало се, че тази жена била шивачка. Разбира се, няма нищо странно в това, че такова предзнаменование се „сбъдва“. Нали при нея постоянно идват клиентки?

Трябва да се отбележи също така, че поличбите най-често се сбъдват на хора, които вярват в тях. Ако човек е суеверен, щом види „лошо предзнаменование“, се плаши, става нерешителен и престава да мисли нормално. Естествено е, че при такова състояние той лесно може да допусне грешка или да направрт неправилна крачка.

В една стара китайска легенда се говори за воин, който преди сражението видял „лошо предзнаменование“, което му предсказвало смърт от, ръката на врага. Воинът загубил увереност в силите си, ударите на неговия меч не били вече тъй точни и той наистина бил убит в боя. Така понякога се „сбъдват“ лошите предзнаменования: суеверният страх става причина за несполуката. И обратно; „хубавото предзнаменование“ повдига настроението у човека, закрепва вярата му в успеха.

Обикновено вниманието на суеверните хора е насочено не върху това, което противоречи на вярата им в поличбите, а върху онова, което според тях ги потвърждава. Случаите, когато предзнаменованията се сбъдват. (т. е. когато случайно съвпадат), им правят силно впечатление и се запомнят добре. И обратно – многобройните факти, които не потвърждават верността на поличбите, не привличат вниманието на суеверния човек.

Вярата в поличбите дава неправилна представа

за действителните връзки между явленията и обърква човека, отклонява го от правилния път. Когато човек вярва в предзнаменования, той престава да се ръководи от здравия смисъл и научните знания.

Явленията и събитията, които не оказват никакво влияние върху човешкия живот, изглеждат на суеверния човек като явления, които имат специално, тайнствено значение. Те могат да предизвикат у него страх пред бъдещето, неувереност, нерешителност, неопределеност в мислите и постъпките и в резултат на това могат да възникнат истински и понякога доста големи несполуки. Празните кофи или черната котка могат да окажат на суеверния човек същото въздействие, каквото известието за истинско нещастие.

А „доброто“ предзнаменование ще предизвика у него необосновани надежди, ще му създаде излишна самоувереност и безгрижие, които понякога могат скъпо да му струват. Разчитайки повече на „сполуката“, отколкото на своя разум и на силите си, той няма да мисли добре там, където трябва хубаво да обмисли, и ще прояви безгрижие тогава, когато то не е необходимо.

Всички ли поличби ли са предмет на суеверието?

Разбира се, не всички поличби са лъжливи и вредни. Наред със суеверните предзнаменования (досега ставаше дума само за тях), борейки се за своето съществуване, човек е натрупал и верни представи за действителността. Така са възникнали поверия, повече или по-малко правдиви, които помагали на хората да постигат успех в практическата си дейност. Тези предзнаменования, съобразно тяхната правдоподобност, могат да се разделят на две групи.

Първо: предзнаменования, които не противоречат на научните данни, но и не могат напълно да се считат за достоверни поради трудността да бъдат проверени. Така например твърде е възможно, когато спре движението около мравуняка, да завали дъжд, което за мравките означава гибел. Може би у тези насекоми е създадена висока чувствителност към промяната на времето. Но да се провери това е твърде трудно, тъй като върху поведението на мравките оказват влияние и много други обстоятелства.

Към втората група се отнасят предзнаменованията, които до известна степен са правдиви и науката може да ги изследва. Например поверието, че „ако снегът е дълбок – хлябът ще бъде добър“, в основата си е вярно. Дебелата снежна покривка, която е лош проводник на топлината, предпазва от замръзване скритите под нея есенни посеви и същевременно е източник на влага.

Забелязвайки, че преди да настъпи пролетта някои от прелетните птици се завръщат, хората са направили извода: „Щъркелите се завърнаха, скоро ще стане топло“. В това предзнаменование има частица от истината. Известно е, че прелетните птици са много чувствителни към промените на времето.

Обаче повечето от поверията са лъжливи. Само научните знания, които дават възможност точно да се предвидят бъдещите събития, помагат на човека вярно да насочи своята дейност, да вземе правилни решения и така да постигне целите, които си поставя.