Страхът и суеверието са неразривно свързани помежду си. Едното поражда другото. Страхливите хора обикновено са и суеверни. Може ли човек да живее спокойно, ако е убеден, че разсипването на сол означава голяма неприятност, сънуването на сурово месо – болест, а счупването на огледало – покойник вкъщи?
Вярващият в различни поверия без всяко основание тълкува чисто случайните съвпадения като нещо едва ли не съдбоносно. Във всяко съвпадение той вижда някакъв тайнствен смисъл, знак на съдбата, предвестник на нещо, което непременно ще настъпи. А в действителност поверията не отразяват никаква закономерна връзка между явленията и вярата в тях е съвършено несъстоятелна. В това можем да се уверим, ако се запознаем с историята на възникването на някои суеверия.
Защо например някои хора вярват, че разсипването на сол довежда до разправия, а ако това стане по време на сватба — значи на новобрачните предстои нещастен живот? Това вярване води началото си още от древността. Човек отдавна е забелязал, че солта е жизнено необходима за него. Освен това, суровото месо, натрито със сол, не се разваляло. Затова солта станала символ на вечността и се е считала за източник на живота. В същото време на почвата, пропита със сол, не виреело нито едно растение. Поради това постепенно се създало едно двояко отношение към солта. От една страна тя била свещен символ, от друга страна в нея виждали проклятие и били убедени, че тя донася зло. В миналото солта е била много скъпа. Нейното добиване е било много трудно и още по-трудно е било пренасянето й от едно място на друго. Минали десетки векове — солта днес е най-евтиното нещо на света, но поверието останало…
Често се казва, че разбитото огледало предвещава смърт. Някога първобитният човек е считал отражението си във водата за свой двойник и му ставало страшно, когато образът се изкривявал в неспокойната вода. Считало се, че така въображаемият двойник може да загине. А тогава ще настъпи смърт и за живия човек. През XVI в. това нелепо вярване било разпространено и върху огледалото. Основание за това е било външното сходство между огледалото и спокойната вода.
Едно от най-разпространените суеверия е мрачната слава на така наречената „дяволска дузина“ — числото 13. У някои древни народи това число и думата „смърт“ се изобразявали с един и същи знак. Откъде идва това суеверие ? Древните християни почитали 12-те апостоли. Тринадесетият бил Юда — предателят. Това поверие е преминало през много векове, докато стигне до нас. Така например, когато двама души е трябвало да делят 13 жълтици, или овце, или коне, делбата обикновено завършвала със скарване, побой, а понякога и с убийство. И наистина, трудно било в онези времена да се раз-делят 13 предмета на две равни части …
В дълбоката древност човек е бил слаб, безпомощен пред природните стихии. Той се боял от тъмния лес и нощната мъгла. Оттогава „страшният“ черен цвят се счита за цвят на нещастието. Хората вярвали също, че злите духове могат да се вселяват в животните. А котката е същество, което най-често се навърта около човека. Тя умее да вижда в тъмното, при това очите й светят. Ако се гали на тъмно, от козината й изскачат искри … Наистина дяволско животно!
А същите тези котки, независимо от цвета на козината им; в древния Египет са били считани за свещени и египтяните вярвали, че ако покрай някого мине котка, това ще му донесе щастие. Не напразно, когато веднъж попитали Бернард Шоу може ли черната котка да донесе нещастие, той сериозно отговорил: „Може. Зависи от това какъв сте: човек или мишка“.
Здравомислещите хора се отнасят към суеверията равнодушно и не им придават никакво значение. И наистина, каква връзка може да има между черната котка и човешкото щастие, между огледалото и смъртта? Суеверните хора непрекъснато се вълнуват от най-различни белези и знаци, което им пречи да живеят, да изграждат у себе си здрав мироглед и характер.
0 Коментара