Александра Заркова е холистичен психотерапевт и клиничен психолог, когнитивно-поведенчески психотерапевт с частна практика. Създател е на метода „Холистична психотерапия”. Подготвя бъдещи холистични психотерапевти в основания от нея Институт за холистична психотерапия Инсайт. Повече от и за нея можете да намерите на www.az-therapy.blogspot.bg
Популярна ли е психотерапията в България? Кои хора се възползват от нея?
Става все по- популярна и търсена – като услуга и средство човешкото същество, освен да има едно свое пространство, в което да Е, да бъде чуто, видяно, така и да намери свои отговори и решения за живота си. А психотерапията, можем да кажем, е за всички – тя е за хората. Тя е научно познание, изкуство, преживяване, чиято задача е подобряване на емоционално-психичното здраве, защото то е в основата и на физическото. Както обаче пише Пиер Дако – психотерапията е за елита – но не елит в смисъла на статус, имидж и финансово състояние, а за онзи елит от хора, притежаващи дълбок интелект, които интуитивно държат отворени умовете, сърцата и душите си и които знаят, че най-висши ценности са Животът и Свободата.
Защо една съвременна жена би посетила психотерапевт?
Съвременната жена е в процес на истинска еманципация, а това означава еманципиране на духа, на ума, освобождаване от предразсъдъците, свързани с нейната роля и достойнства на пола й. Много жени си задават, макар и през лично-интимни преживявания, екзистенциални въпроси. Чувстват, с присъщата за жената дълбочина на афективността й, че те, самостойно и достойно, трябва да открият смисъла и проявлението на ценности като свобода, себереализация и себеосъществяване, без това да елиминира като важен приоритет в живота им взаимозависимостта, не зависимостта, от мъжа до тях. Вдъхновяващо е, че жената днес иска да преоткрие и да осъществи достойнствата на пола си, истинската си женственост и да живее през тях, давайки своя принос и за общност извън семейната. Между другото и не по моя инициатива, през юли ще има една група за жени, чието съдържание е точно това – коя и каква е качествената жена.
Какви проблеми би могла психотерапията да разреши?
Чудесно е, че в този процес участват равностойно /поне аз мисля така/ двама – клиентът, който решава, защото това е негово право, за кои свои проблеми да говори и терапевтът, който приема точно това и предлага своите познания, присъствие и емпатия. А иначе, мисля, психотерапията е в състояние да реши и да даде отговори както за определено диагностицирано психично разстройство /например паническо разстройство/, така и за по-генерални житейски задачи. Всичко зависи от това каква е мотивацията на клиента, т.е., в какво и колко вижда смисъл да промени живота си в ново качество.
С какви методи става това?
Доколкото съм запозната, има над хиляда психотерапевтични метода и това е прекрасно, защото всеки от тях предлага нещо уникално, специфично, но винаги ориентирано към човешкото същество и в отговор на неговите специфични нужди. Аз работя по създаден от мен метод – Холистична психотерапия. Холистичен идва от гръцки – holos – т.е. цял, цялостен, хармонична цялост на физичното, когнитивното, емоционално-психичното и ценностно-духовното. Това е хуманистичен психотерапевтичен подход, основан на идеята за възможната и напълно постижима хармония, здраве и щастие на човешкото същество, постигнати чрез прозрения за собствения живот и вътрешен свят – емоционално-психичен, духовно-ценностен, мисловен и физически – и осъзнатост за онази промяна, която да го изцели и усъвършенства. Холистичната психотерапия разбира човека така:
- Дълбоко в себе си хората са еднакви.
- Човек се ражда с огромен потенциал да се учи и развива, да е свободен и креативен, да обича и да е щастлив.
- Човек е продукт на влиянията и въздействията на средата, създадена от значимите други. Колкото повече тази среда е благотворна, толкова повече той развива потенциала си и обратното.
- Съществуват много и различни проблеми, които си приличат по това, че олицетворяват човешкото страдание.
- Човек е нещастен, защото е неприспособим – налице е противоречие – между това, което е човек и това, което смята, че е, т.е. между автентичната му същност и външното му поведение.
- Човек има право в своя избор за самоопределяне, т.е. всеки избира собствените си отговорности според степента на вътрешно съзряване.
- Единствено чрез искрено и задълбочено себепознание и самоосъзнаване може да се постигне равновесие, цялостност и щастие.
- Човек е неделима цялост от мисли, чувства, тяло, поведение, духовност и ценности.
- Нарушенията в една от тези области влияят върху другите – в резултат на това се появяват проблемите, затрудненията, разстройствата и болестта.
- Човек разполага със способността да „оздравее” – това се определя от личната мотивация за промяна и начина, по който гледа и възприема себе си и света.
Холистичната психотерапия обяснява психологическите проблеми по следния начин: Когато някои от аспектите на човека, представляващ холистично единство, са разстроени, неразвити, потиснати или игнорирани, цялото човешко същество страда. Това страдание се проявява на различните нива, но според холистичния подход „болестта” е само една – това е общото разстройство и разбалансиране на личността, чийто локализиран израз намира конкретната болест, разстройство. Важно да се лекува симптоматиката, но в контекста и с поглед върху цялата човешка личност. Холистичната психотерапия обръща особено внимание на ценностите – свобода, смисъл, хуманност, благодарност, щедрост, честност, благородство и т.н., защото вярва, че те са определящи за здравите, полезни и функционални основи на зрялата и пълноценна личност.
Според Холистичната психотерапия от значение има както ранният опит – от 0 до 7 години, така и пренаталното развитие, започващо с мисълта за създаване на човешкото същество. През този период, в зависимост от зрелостта на родителите и значимите други за детето, от тяхната здрава или болна и предразсъдъчна ценностна система, човешкото същество израства или със стабилна представа за себе си, другите и света или с объркан вътрешен свят и представи и без силна връзка със себе си. В зависимост от това в зряла възраст прави жизнеутвърждаващи избори, чрез които се себеосъществява или себеразрушителни, които са в противоречие с неговата истинска същност – в резултат на което се появява „болестта”.
Целта на Холистичната психотерапия е човешкото същество да постигне изцеление чрез прозрения и лични, отговорни решения за хармонизиране на различните аспекти на личността си, като особено важно е преосмислянето на ценностната му система. Крайната цел на терапевтичната работа между терапевт и клиент е осъзнаването на следния кръговрат:
- За да обичаш, е нужно да приемаш.
- За да приемаш, трябва да разбираш.
- За да разбираш, е нужно да познаваш.
- За да познаваш, трябва да си свободен:
- За да си свободен: не трябва да робуваш на предразсъдъци, на вредни правила, на страх от изоставяне и самота, на прекалена нужда от одобрение.
Това е човекът, в който човешкото е в развито състояние. Притежава морала в най-висшата му форма. Физически и психически е здрав и хармоничен.
Този човек има и изразява лична и личностна, не осъдителна, а критична оценка за действителността – защото е свободен. Способен е зряло и с уважение към личността на другия да отхвърли поведение или отношение, като едновременно с това разбира, приема и обича.
Терапевтичният процес между терапевт и пациент започва от проблема, поставен от пациента. Холистичният терапевт обаче има знанията и уменията да вижда цялостната картина. Той е наясно как конкретният проблем е част от цялото. Прави ясна преценка на причинно-следствените връзки, за да се появят емоционални, когнитивни, ценностни или поведенчески дефицити и затруднения.
Терапията, провеждана по метода Холистична психотерапия, е именно цялостен процес, по време който клиентът има възможност да разбере и осъзнае своите аспекти, тяхното състояние и да реши как иска да промени себе си и живота си.
Терапевтът, работещ по метода Холистична психотерапия, е емпатичен, искрен и откровен. Има точната преценка кога и как в терапевтичния процес да се разкрива и кога да спазва определени граници. Знае, че с неговия личен опит като човешко същество и личност може да бъде и е пример и коректив на клиентите си.
Един модел ли прилагате към всичките си пациенти или подходът е индивидуален?
Стремя се да усетя човека, неговият начин на преживяване, на мислене, на оценка и виждане, да присъствам с цялото си същество и да съм ориентирана изцяло към него. Убедена съм, от голяма важност, защото е нещо, което следва да бъде интегрирано в личността, честността, откритостта и свободата на изразяване. Давам посланието – аз съм тук и мога да ти дам много, но ти решаваш какво, колко и докога. Това, за мен, е именно в контекста на холистичната психотерапия.
Каква е разликата между психотерапията и психиатричната помощ?
Има разлика. С уважение към психиатричната помощ и подкрепа, тя е полезна и необходима там, където наистина е нужно медикаментозно лечение. Има крайни човешки страдания, проявени през състояния на шизофрения, тежка форма на клинична депресия, със суициден риск, например, където психиатрията е абсолютно нужна. Психотерапията помага за психични /невротични/, не за психиатрични /психотични/ състояния – например тези от кръга на тревожните разстройства – паническо разстройство, по-леки форми на депресия, обсесивно-компулсивно разстройство, проблеми със самооценката, идентитета, социална и други фобии, въпроси, касаещи личностно израстване и реализация.
0 Коментара