„…Да простиш е трудно, защото егото отстоява правотата си или настоява за справедливост и реванш. Понякога ни се струва, че ако простим някому, приемаме поведението му. Но прощавайки, ние не оправдаваме другия, а се освобождаваме от властта на въпросния човек (или акт) върху нас – пристъпваме към скъсване на оковите от това конкретно страдание.
Прошката не може да се даде по принуда. Тя идва, когато оставим миналото да си отиде. Отказваме се от контрола на егото и вече не ни владеят минали действия. Прошката не е усилие, а отваряне на сърцето. То се състои в осъзнаването, че сме решили да не се идентифицираме с яда си – ние и нашето желание за отмъщение не сме едно и също. Успяваме да видим другия отвъд болката, която ни е причинил – така се отдалечаваме от нея в посока на по-дълбоко изцеление. Когато мисля за прошката, мисля за освобождаването от негодуванието, от обвиненията, може би от чувството за вина.Мисля за приемането на другия, дори да не съм съгласна с действията, чувствата и мислите му. Понякога е много трудно да се откажем от убежденията и емоциите си – по-лесно е да се вкопчим инатливо в тях, отколкото да отпуснем хватката и да отворим сърцето си. Прошката не е свързана с това да определяме дали сме прави или пък с осъждането на другия, ако той греши. Тя означава да осъзнаем в какво сме се вкопчили – и че вече не искаме да носим този товар от гняв и злонамереност…”
Откъсът е от книгата на изключителната д-р Сяолан Джао „Лунна пътека във водата”, издадена от „Кибеа”. Щастлива съм, че познавам лично авторката – китайка, завършила ортодоксална съвременна медицина в Пекин, но лекуваща от години с алтернативните методи на традиционната китайска медицина. Д-р Джао има собствена клиника в Канада и куп холивудски и други знаменитости за пациенти. Беше в София за премиерата на книгата си у нас преди време и тогава даде интервю за „Жената днес“.
Темата за прошката е централна за цялата източна философия. Сочат я като целебен катарзис, духовно преобразяване, което ни освобождава от недоволството, гнева и авто-агресията – чувства, решаващи за женското здраве и здравата жизнена енергия. Всички носим рани от гняв – утайката от излетия от нас и белезите от стоварения върху ни, твърди д-р Джао.
А ето и съвета й (аз го послушах): когато се ядосате, опитайте се да постоите спокойно 10 минути и обърнете внимание какво се случва у вас, без да подтискате чувствата си. Не определяйте емоцията като „лоша” или „добра”, не я отхвърляйте. Размислете какво изпитвате и защо.
Изследвайте гнева си (или страха си), за да определите откъде идва. Осъзнаването ни помага да направим съзнателен избор, а не да засядаме във вкоренените поведенчески модели. Помага ни да се движим напред.
0 Коментара