Задайте си искрено и честно си отговорете на този въпрос. Лесно ли се обиждате? Често ли ви се струва, че думите и действията на хората са обидни, неуместни, агресивни, авторитарни? И това ви кара да се чувствате зле, да се обидите, да се отдръпнете, да спрете да комуникирате дори с този човек, и да ви мине едва след като получите извинение?
Разбира се, човек би казал, че наистина съществува едно грубо поведение, което не бива да се толерира. И някак да се сложи здравословна граница между реално случваща се грубиянщина, и онова болезнено свиване, което кара човек да се чувства нагрубен дори при най-незначителни и неутрални човешки съприкосновения.
Прекомерната чувствителност, обидчивост,
склонността да виждаме “под вола теле”
в човешките взаимоотношения, определено е болезнена и нездравословна крайност, която трови живота ни. Там е работата, че отровата си сипваме сами. Разбира се, никой няма вина за това. Болезнената обидчивост и мнителност са един от нюансите на онези деструктивни поведения, които придобиваме поради натрупването на поредица от емоционални травми в живота ни. Има един много отрезвяващо-саркастичен текст на Ошо за обидата. Той навярно би могъл да подейства пробуждащо на човек, дотолкова, доколкото да си даде сметка, че има проблем. Виж, за разрешаването му, трябва да се влезе доста по-надълбоко.
Да си дадем сметка, че това е поведенчески проблем, е първата крачка. Да осъзнаем, че проблемът е САМО ПОВЕДЕНИЕ, а не наша същност, е втората крачка. Защото поведенията са като дрехи – можем да изберем да ги променим, и да облечем друга дреха. Разбира се, някои дрехи са толкова прилепнали по нас, че чак са се враснали, и понякога се изисква малко повече време, за да се отървем от тях.
Независимо дали ние сме в
ролята на болезнено обидчивия човек,
или има такъв в живота ни, е полезно да си дадем сметка за едно нещо. Тези хора не реагират така, защото са лоши. Те просто са преживели наистина солиден сбор от травматични преживявания, които са формирали болезнени негативни вярвания, които могат да звучат по този начин “Аз съм глупав. Не ставам за нищо. Другите ме превъзхождат. Безполезен и безпомощен съм. Хората ми се подиграват. Не мога да се справям сама в живота си.” Разбира се, това е само пример и далеч не изчерпва докрай възможните подсъзнателни ограничаващи вярвания. И когато този човек е въвлечен в най-обикновена комуникация с друг, а недай си Боже да има дискусия и съпоставяне на различни мнения, тогава всички тези болезнени вярвания се активират. Бутонът се натиска, светва ярко в червено, и
острата “фръц” реакция
изскача агресивно. Човекът интерпретира случващото се и комуникацията с другите, през филтъра на болезнените си вярвания. Обективната реалност се изкривява до неузнаваемост, и се вижда като “Този ми се подиграва. Държи се неуважително, агресивно, авторитарно. Не ме зачита, смята ме за идиот”. Преживяването на този илюзорен сблъсък, е много истинно и осезаемо за обидения човек. Натъжава се, засяга се, обижда се, усеща буца в гърлото и дълго премисля, и преживява с огорчение.
Истината обаче е, че в обективната реалност, обидно действие няма. Има само емоционална интерпретация, изкривена през филтъра на ограничаващите вярвания.
Нека ви разкажа един пример. Тази прекрасна жена винаги се обиждала за дребни неща. Дори, комуникацията с нея била толкова трудна за близките ѝ, че били непрекъснато в напрежение каква нова битова драма ще се създаде, ей така, от нищото. Тя се сърдела, с дни се държала дръпнато, сякаш наказва околните за някакви грехове, които те дори не подозират. Изпусната дума тук, крив поглед там, все имало нещо, което възпламенява ситуации. Сменяла непрекъснато работни места. Навсякъде, рано или късно, изниквали “едни лоши хора”, които се държали зле с нея, и тя за наказание, дори бягала, напускала ненадейно и без предупреждение, защото чувството да продължи да ходи в тази среда, където се подиграват с нея, било непоносимо. И за околните, това поведение би било осъдително.
Но когато разбереш какво стои отдолу, притихваш, и
реагираш с най-голямата си любов.
Защото историята на живота ѝ е такава: Най-малкото дете в голямо семейство, изтърсаче. Не е било искано, дори е правен неуспешен опит за аборт. Също е обмисляно да дадат детето на бездетни съседи. Роднините демонстрират, че тя не е важна, пренебрегват я всячески. Непрестанно се опитва с постижения да омилостиви и спечели любовта на майка си. Заболява от сърце от дете. Ето толкова буквално се отразява липсата на любов. Деструктивните вярвания вече са факт на тази крехка възраст. И понеже външната реалност отразява вътрешния свят, всичко след това в живота ѝ, следва вече утъпканите пътеки на подсъзнанието. За нея няма: няма любов, няма признание, няма възможности. Има само хора, които я потъпкват, унижават, подиграват. Защото тя е излишна, недостатъчна, недостойна. И това се превръща в толкова вкоренено верую, че обидните и раняващи думи и дела, прозират дори там, където ги няма.
Когато знаеш динамиката на зараждане на едно такова поведение, нима ще го осъждаш и ще се обиждаш на свой ред? Или ще дадеш цялата си любов там, грижа и разбиране?
Ето и друг пример. Пак жена, прекрасна, и вечно огорчена от това, че децата и всички се отнасят с нея като с малко дете. Сякаш нейното мнение не е важно, безпомощна е да се грижи сама за себе си. Децата ѝ правят изненади, подаръци, а тя се отдръпва, плаче, недоволства. Реагира ядно и троснато на всеки опит да се погрижат за нея. Чувства тази грижа като неуважение и заплаха, “Аз не съм важна, аз съм безсилна, безпомощна, нямам право на мнение, жертва, все другите ми казват какво да правя”. А историята: насилие в рода, навярно поколения назад. Сцени с пиянство, ножове и скандали от малко дете. Майката я обгрижва непрекъснато, за да запази живота и я дава в ръцете на мъж от друга държава. Той пък продължава да се държи с нея като с кукла, и дори посяга на живота ѝ. Такива посегателства от мъже, насилие в различни нюанси, се случват непрекъснато, под различна форма в живота ѝ. И тя все е безпомощна. И във всеки момент обаче, в който се прояви грижа към нея, тя вижда действията и думите на хората като обидни, накърняващи достойнството ѝ, отнемащи волята ѝ.
Ето такива истории, ВИНАГИ стоят в основите на
болезнено обидчивите и мнителни поведения.
И когато имаме разбирането за това, вече можем да подходим по различен начин. Животът носи своите предизвикателства и ние имаме силата на избора как да се справим с тях.
Чудесно е, че имаме методите на енергийната психология. Защото с тяхна помощ, минавайки през болезнените случки и създадените през емоцията в тях вярвания и стратегии за поведение в живота, можем да ги изцелим и пренапишем. ТЕС и Пренареждане на Матрицата с ТЕС помагат да намерим и изцелим корените на това поведение, корените в които са възникнали деструктивните вярвания. Дори ако те са в толкова ранна, несъзнателна възраст като утробата на мама. И това вече променя възприятията, интерпретациите, начина по който се чувстваме и действаме.
Нужно е да се мине през дори най-ранните травматични преживявания, но сравнително безболезнено, дисасоциирано. За да
освободим емоцията
и създадените убеждения там. И това променя грандиозно целия живот. Осъзнаването е важна част, изговарянето на складираното в душата е важна част, и само по себе си – това е недостатъчно. За да се промени в дълбочина едно поведение и спомен, трябва да се мине през емоцията, и то в трансово, медитативно състояние. Защото това включва в работа подсъзнанието. Именно там, пренаписвайки програмите, които животът е закодирал в нас, можем да продължим освободени, олекотени, с ново самочувствие, с нова вяра и ново поведение. Отнесете се с любов и разбиране към себе си. Сигурно ще отнеме малко време, докато промените това. Но вече сте направили първата крачка.
Източник: Свой избор
0 Коментара