Истина ли е, че умът и сърцето са две враждуващи страни? Не. Не е истина. Доскоро се смяташе, че чувствата и разумът не са в състояние да се синхронизират и едното винаги взема превес над другото. Според нови изследвания това съвсем не е така. Не само, че мозъкът и сърцето работят като добре смазана машина, но и се влияят взаимно непрекъснато. Установено е, че
всяка клетка в тялото притежава рецептори за емоции.
Например за изчервяванията ви не е „виновен“ единствено мозъкът, ами и други части от вашето тяло.
Сърцето притежава своя собствена нервна система. Изследователите я наричат „мозъка в сърцето“, защото получава информация чрез емоциите, които вие приемате от външния свят, и я предава към мозъка. Мозъкът прави същото. Когато до него достигне информация, каквато и да е тя, той я изпраща към сърцето, за да се изгради баланс между разум и чувства. Процесът е двупосочен.
Защо тогава едното винаги надделява над другото? Всъщност изследванията изненадващо доказват, че сърцето надделява и то значително. Сърцето пренася много повече информация до мозъка, вместо обратното. Електромагнитното поле, което сърцето създава е най-мощното в човешкото тяло – 60 пъти по-силно от мозъчното. Изследователите твърдят, че ако застанете с много чувствителен магнитометър, ще го засечете, дори ако стоите на няколко стъпки от тялото.
Помислете какво усещате, когато нещо от външния свят предизвика негативна емоция у вас. Например детето ви пресича улицата, а вие виждате как към него се приближава кола. Пулсът ви се ускорява, дланите ви започват да се потят, оставате без глас. Сърдечният ви ритъм става много накъсан, неравномерен . Тази информация незабавно се изпраща към мозъка, за да му съобщи, че вие сте разстроени. Чак след това мозъкът връща сигнала, т.е. „кара ви“ да реагирате, да се затичате към детето, да извикате, или да застанете пред колата.Но емоцията предхожда мисълта.
Не случайно казват, че
влюбените синхронизират сърдечният си ритъм.
Когато сте добре, чувствате се щастливи и се усмихвате, ритъмът на сърцето ви е плавен, хармоничен. Това изпраща сигнал до мозъка ви и му съобщава, че всичко е наред.
Ние възприемаме всичко, което съществува във външната среда, чрез системата „ЕМОЦИЯ- МИСЪЛ“ (сърце-мозък). Всяка мисъл предизвиква микроскопични промени в нашата мозъчна структура. Представете си непрекъснатия стрес, на който сте подложени и пагубното му влияние върху мозъка ви. Всеки един скандал, провал, незадоволена потребност, страх или неудовлетворение оставят своя отпечатък. Същото се случва и с удовлетворението, удоволствието, смехът. Дълбаят в мозъчната ни структура. Мисълта буквално създава материя. Борави с нея. Оформя я.
В днешно време нещата се случват прекалено бързо.
Всяка наша мисъл се претворява в реалност почти веднага и ние можем да видим последствията от нея.
Ако мислите, че ще закъснеете, то вие закъснявате. Ако не спирате да мислите за даден човек, започвате да го сънувате, припознавате го на улицата и съвсем скоро той влиза в живота ви. Осъзнаването на дадена нужда от пари, от занимаване с някаква дейност, от пътуване, става реалност в рамките на дни.
Единствено спокойствието, за което копнеем се забавя. Това е така, защото неусетно ние повдигаме своята вибрация. Качваме я на по високо ниво. Тя изпреварва възможностите на нашето тяло и то трудно успява да се нагоди към бързото протичане на мислите и претворяването им в реалността.
Затова се чувстваме толкова уморени.
Затова почивката ни е малко и не успяваме да си отдъхнем. Чувстваме, че препускаме през живота с бясна скорост и не сме в състояние да ударим спирачки. Това засилва ритъма на сърцето, получаваме аритмии. Мозъкът получава тези сигнали и вярва, че нещо не е наред.
Но всичко е наред. Това повдигане на вибрацията е нещо хубаво, защото означава растеж. Развитие. Скъсване с миналото и желание бъдещето да се подреди по начина, по който ние си го представяме. Трябва единствено да помним, че тялото ни се нуждае от малко повече време за нагаждане към тази промяна. Ние сме само човеци и колкото и силна да е мисълта ни, тя идва от формата, от тялото, а то по начало е слабо. Обвивката задържа, възпира, ограничава. Но само, за да ни предпази от разпад. Затова не се сърдете на тялото си, че се опитва да ви уравновеси. Когато усетите, че то има нужда от почивка, дайте му я. Защото ако не го направите, то ще стисне мисълта ви още по-силно в хватката си и няма да й позволи да гради материя.
0 Коментара