Един мъдрец веднъж попитал учениците си: “Защо хората си крещят едни на други, когато са разстроени?”
Учениците му помислили известно време и един от тях казал:
– Защото губим спокойствието си, затова викаме.”
Мъдрецът отговорил: – Да, но защо е нужно да крещим, когато другият е точно до нас? Защо не е възможно да говорим с мек глас, кoгато сме ядосани?
Учениците дали няколко различни отговора, но те не задоволили светецът. Накрая той им обяснил:
– Когато двама души са ядосани един на друг, техните сърца са много далече едно от друго. За да покрият разстоянието те трябва да крещят за да се чуят един друг. Колкото по-ядосани са, толкова по-високо трябва да крещят за да достигнат другия край на това огромно разстояние.
След това добавил: – Когато двама души са влюбени, те си говорят тихо и нежно, защото сърцата им са много близо. Разстоянието между тях е малко, така че те могат просто да си шепнат и стават дори още по-близко в обичта си. Накрая нямат нужда дори да шепнат, просто гледат един в друг безмълвно. Толкова близо са двама души, когато се обичат.
И ако се е случило така, че да си говорите на висок тон с някой скъп човек, и сега ви е мъчно: чуйте гласа на сърцето си! Много е вероятно през пластовете страхове, травми, изкривени вярвания, да сте се отдалечили толкова много в сърцата си, че дори да се чувате – изобщо не се разбирате. А тези същите пластове пък, като същински филтри, оцветяват със собствени и не винаги истинни цветове, иначе обективната реалност. И сърцата отново се раздалечават.
Най вероятно, сърцето на другия също е наранено, неразбрало, объркано, И копнее да бъде чуто. А дори през виковете, нито едно от двете не е било чуто и зачетено.
Ами, какво ако рискувате? Ако просто преминете разстоянието, свалите изкривяващите филтри и се доближите толкова, че сърцата отново да се чуят в шепота? И там, почти безмълвно, единственият истинен език на сърцата се носи в ритъма на любовта…
Още от Мартина Иванова на www.svoizbor.com
0 Коментара