Повечето хора, които познавам, са наблюдавали или участвали в такава връзка. Класически пример е залитането по „лоши момчета“, когато влюбената жена е напълно наясно, че всичко не само ще свърши зле, но и още докато тече историята, често ще съжалява, че изобщо някога са се срещнали. И въпреки това продължава.
Защо не мечтаем за нещата, които можем да имаме, а залитаме по невъзможните?
Хелън Фишър, прочутата американска антроположка, чиято книга Анатомия на любовта е издадена и на български, а и може да гледате нейните презентации в TED Изучаване на влюбените мозъци и Защо обичаме и изневеряваме, е открила пред десетилетните си проучвания, че отказът от значим за нас човек стимулира части на мозъка, които отговарят и за зависимостите и засищането.
При изследването на мозъци на млади мъже и жени, които са били отхвърлени от партньорите си, е наблюдавана нервна активност в центровете, където бълбукат мотивациите, физическата болка и дистреса (лошият стрес) и въпреки това, при показването на „отхвърлящия“, те отново описвали чувството като „любов“.
Едно изследване, публикувано в авторитетното списание по Невропсихпология (Journal of Neurophysiology) показва, че мъката на хората, страдащи от любов, е подобна на тази на наркомани в абстиненция и изобщо не е толкова безобидна, за да им кажеш просто: „забрави го“.
Все пак не става ясно защо хората се стремят толкова към хора, които не ги обичат. Има няколко хипотези за това, като ще ви представя две от тях, които ми се струват по-сериозни.
Еволюционно погледнато, най-трудно спечеленият партньор е най-ценният (най-силният мъжки, най-сексапилната женска). Колкото по-трудно спечелите някого, толкова по-ценно ще е създаденото с него, включително и поколението от него или нея (тук еволюцията не се интересува от вас, а дали ще се грижите за поколението си и как). Така че, да сте пренавити и със затворени очи към недостатъците му е добре за еволюцията, не за вас конкретно.
По психологическата Теория на привързаността начинът, по който сте били отгледани, е задал начинът, по който ще се държите във връзките си – включително и ще търсите хора, които да ви причиняват болка. Всеки случай е много различен, но има начин това да бъде преодоляно чрез психотерапия. Нито един от не е безполезен обаче. Причината да има страдание е свързана до голяма степен с това, че когато една мисъл ни влезе в главата, тя може да се превърне в обсесия. И точно както човек се отказва от другите зависимости, така се отказва и от романтичната зависимост – с време, болка и абстиненция.
От блога на псхотерапевта Детелина Стаменова.
0 Коментара